Решение № 756 от 10.03.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16263/2021
- Вид
- Решение № 756
- Подписан
- 10.03.2022
- В сила
- 05.04.2022
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 756 гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Недялка П. Кратункова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330116263 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .
Ищцата Т. Н. А. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 139, 88 лева, представляваща недължимо платена от нея на ответника възнаградителна лихва по сключен между страните в гр. *** Договор за паричен заем № *** г.; сумата 1 562, 40 лева, представляваща недължимо платена от ищцата на ответника неустойка по Договора за паричен заем, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът *** – гр. *** оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително писмено становище съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за пълномощника му
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително в гр. *** между страните е бил сключен Договор за паричен заем № *** г., с който ответното дружество е отпуснало на ищцата паричен заем в размер на 3 000 лева.
Съдът констатира, че от събраните по делото доказателства не се установява на ищцата да са 1 били предоставени Общи условия на хартиен носител, подписани от страните по Договора не само на всяка страница, но и в края на тези Общи условия - което само по себе си прави Договора недействителен с оглед разпоредбата на чл.11, ал.2 във връзка чл.22 от ЗПК, а оттук - заплатените от ищцата на ответника суми по този Договор се явяват платени без основание и недължими.
Както се установява от представената от ответника Справка за извършени плащания, ищцата му е заплатила през периода 18.06.2018 г. - 09.08.2018 г. възнаградителна лихва в размер общо на 139, 88 лева и неустойка в размер общо на 1 562, 40 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че исковете се се явяват доказани по основание и по размер (доколкото претендираните от ищцата размери – съобразно подадената на 09.11.2021 г. молба-уточнение на исковата молба, съвпадат с действително платените от нея), поради което следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху двете главници от 15.10.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер на 117, 50 лева – платени ДТ, включително и за издаденото на ищцата съдебно удостоверение, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. - адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС на пълномощника на ищеца – *** като с оглед фактическата и правна сложност на спора, общата цена на обективно съединените искове и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 на ВАдв.С, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***- ***, представлявано от *** Г. Т. Т., ДА ЗАПЛАТИ НА Т. Н. АТ., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, ***, **. С. Г., СУМАТА 139, 88 лева, представляваща недължимо платена от нея на ответника възнаградителна лихва по сключен между страните в гр. *** Договор за паричен заем № *** г.; СУМАТА 1 562, 40 лева, представляваща недължимо платена от ищцата на ответника неустойка по сключения между страните в гр. *** Договор за паричен заем № *** г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете главници, начиная от 15.10.2021 г., до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 117, 50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** ** С. А. Г., адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 720 лева с ДДС.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3