Протокол № 629 от 08.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 619/2022
- Вид
- Протокол № 629
- Подписан
- 08.12.2022
- В сила
- 08.12.2022
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.142 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.268 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.386 ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.400 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.410 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.410 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 629 гр. Пазарджик, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500619 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На второ повикване в 10:03 ч. се явиха:
За жалбоподателя – ищец З. А.
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД се явява адв. Е.
П. Т., надлежно упълномощена от първата инстанция.
За жалбоподателя – ответник „ТРАНГО“ ЕООД се явява адв. Т. К., също надлежно упълномощена да представлява дружеството от първата инстанция.
Адв. Т. – Да се даде ход на делото.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пещерски районен съд № 504 от 05.07.2022г. постановено по гр.д.№20215240100663 по описа на съда за 2021г. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТРАНГО“ ЕООД с ЕИК *** със седалище 1 и адрес на управление :гр.***,представлявано от ***, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от *** и *** , има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на 717,60лв. , представляваща главница, лихва за забава в размер на 34.88 лева за периода от 02.01.2021г. до 25.04.2021 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.04.2021 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 468/2021 година по описа на Районен съд-Пещера, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН ИСКА за главница до претендирания размер от 2529, 31 лева, както и иска за лихва за забава до претендирания размер от 75.88 лева и за периода от 25.04.2021 до 26.04.2021г. Със същото решение е осъден ответника „ТРАНГО“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление :гр.***,представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** и ***, сторените разноски в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от иска в размер на 300,18 лева.
Осъден е ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** и ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАНГО“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление : гр.***,представлявано от ***, сторените разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 773,91лева.
Решението се обжалва от страните в производството.
Жалбоподателят ищец ЗЕАД „Булстрад В.И Г.“ ЕАД, с ЕИК-***, със седалище и адрес на управление гр.София чрез пълномощника си адв.Е. Т. обжалва решението в неговите отхвърлителни части с въззивна жалба с вх.
№3396 от 15.08.2022г., а именно за разликата над уважения размер за главницата от 727.60лв и до пълния претендиран размер от 2529.31лв, както и за лихвата за забава над уважения размер от 34.88лв и до пълния претендиран размер 75.88лв както и в частта за разноските, с доводи за неправилност, необоснованост на решението и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Акцентира се, че пороците са свързани с определения от съда размер на причинените от ответното дружество имуществени вреди по застрахования в ищцовото дружество лек автомобил „Хюндай“ с рег.№*** и способа за тяхното отстраняване. Неправилно съдът приел, че щетите по автомобила могат да 2 бъдат отстранени чрез пастиране на стойност 717.60лв, позовавайки се бланкетно на изводите на комплексната експертиза по т.5 и т.6, които били спорни относно пазарната стойност на отстраняване на причинените от ответника имуществени вреди и нормативния способ, чрез който това следва да се извърши. Нямало изложени мотиви от съда защо кредитира като правилна и обоснована експертизата с оглед и на останалите събрани по делото доказателства и приложимия към делото материален закон, което представлявало съществено нарушение на чл.236 ал.2 и чл.202 от ГПК.
Поддържа, че няма спор относно предмета на установяване на облигационната претенция и встъпването в правата на застрахования до размера на платеното от страна на ЗАД съгласно чл.410 ал.1 т.2 от КЗ.
Оспорва се защитната теза на ответника, че щетите могат да бъдат отстранени по-евтино като вместо боядисване, увредените детайли да бъдат пастирани, доколкото тази теза била неприложима и неотносима към суброгационната претенция, предвид спецификата и характеристиките на иска, уредени по императивен начин в КЗ-чл.386 ал.2 за заплащане на застрахователно обезщетение равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието и размера на действителната стойност съгласно чл.400 ал.1 от КЗ-равна на стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Навежда извода ,че КЗ има в предвид равенство между размерът на дължимото от застрахователното дружество обезщетение с размера на разходите за замяната на увредените детайли с нови такива или на разходите за отстраняване на щетите по тях така, че застрахованото имущество да бъде възстановено в състоянието, в което е било преди увреждането. Коментират се обясненията на вещото лице Ф. в съдебно заседание за отнемане на части от повърхността на лаковото покритие на автомобила при пастиране /без полиране, които било много по-агресивно според експерта/, което само по себе си според жалбоподателя било достатъчно да докаже, че желаният от ответното дружество способ за отстраняване на щетите-пастиране е неприложим в процесния случай защото ще доведе до допълнително увреждане на съществуващото покритие на автомобила, а не до възстановяването му в състоянието, в което е било преди увреждането, затова й застрахователното дружество предписало на доверения си сервиз щетите по застрахования автомобил, който е бил на 2г. и 2месеца към датата на увреждането да бъдат 3 отстранени чрез боядисване, а не чрез пастиране. Като неоснователна от правна страна се квалифицира тезата на ответното дружество, че отговорността му следва да бъде сведена до икономически най-изгодния начин за отстраняване на щетите, макар и да се основава на изводите по т.5 от експертизата и че теоретичната възможност за отстраняване на щетите по евтин начин, нито е основание за освобождаване на ищцовото дружество от законовото му задължение да възстанови увредения автомобил в състоянието в което е бил преди увреждането, нито е валидно правно основание отговорността на „Транго“ ЕООД да бъде в различен от предвидения в чл.410 ал.1 т.2 от във връзка с чл.386 ал.2 и чл.400 ал.1 от КЗ ред, в каквато връзка били и възраженията на ищеца за релевантността на изводите на вещите лица за отстраняване на щетите чрез пастиране. Съдът не съобразил факта със защитната теза на ответника ненамираща опора в приложимата към спора нормативна уредба и приетите доказателства. Оспорват се обясненията на експерта Ф., че пазарната стойност по т.6 за отстраняване на щетите чрез пастиране е опредЕ. в съответствие с нормативните данни от наредба №49/2014г./стара 24/2006г./ на КФН, като времевите норми за демонтаж и монтаж са запазени такива каквито са в Наредбата и във фактурата на сервиза, а времето за пастиране било формирано като времето за боядисване намалено на половина. Възражението на ищеца още в съдебното заседание било, че калкулацията по т.6 от стр.15 от експертизата не съответства на посочените от вещото лице нормативи, за което е била поискана допускане на допълнителна експертиза, отказана от първоинстанционния съд, което е дало повод на ищеца в спора по същество да акцентира на тези противоречия и непълноти при изчисляване на пазарната стойност на щетите, включително и допусната от експерта техническа грешка на стр.15 водеща до по-ниска стойност. Жалбоподателят сочи нормата на §3 ал.1 от Наредба №49/2014г. във връзка с чл.19 от Приложение от Наредба №24 от 08.03.2006г.,при определяне на обезщетение за МПС със срок на експлоатация до 3г. включително от датата на производството или датата на регистрацията в ново състояние, застрахователят е длъжен изцяло да възприеме нормовремената и стойността на сервизния час, съдържащи се в документите/оригинални фактури с фиксирани бонове или платежно нареждане/ издадени от официален вносител за МПС и други, или че при изчисляване на пазарната стойност вещото лице трябва да запази нормовремената и стойността на 4 операциите от приетата по делото фактура №9000056673 от 25.08.2020г. така както обяснило, че е направило, с изключение на времето за боядисване, намалено на половина предвид факта, че пазарната стойност е изчислена за пастиране. Съпоставяйки таблицата на експерта на стр.15 от експертизата с приетата по делото фактура от сервиза доказвала, че при изчисляване на пазарната стойност по т.6 вещото лице не само не е включило всички операции за демонтаж и монтаж при отстраняване на щетите, но и значително е намалило нормовремената на включените такива в калкулацията. Коментират се щетите по предния десен калник, за който експертът калкулирал само стойността на операцията пастиране, без да включи стойността на операциите за демонтаж и монтаж на калника и демонтаж и монтаж на фар и страничен мигач /както е по приетата фактура/ както и калкулациите по отстраняване на щетите по преден ляв калник на ред 7 от таблицата. Допълва, че подобно съкращаване на част от операциите за демонтаж и монтаж е налице и за детайлите на ред 6 и 8. Като следващ аргумент срещу експертизата се изтъква, че освен невключване на всички предвидени в Наредбата операции за отстраняване на щетите, експертът значително е съкратил и времетраенето на калкулираните от него операции.
Същите подробно се сочат във въззивната жалба в 8пункта -калкулирано общо време за операциите по демонтаж и монтаж от 1.1.ч. вместо посочени във фактурата 4.3ч. /ред 2 от таблица на стр.15/; Посочени са несъответствията в нормативното време на ред 3 и ред 9 от таблицата, на ред 4, на ред 5, 6, 7, и 8. Посочено е несъответствие по отношение калкулиране времето за пастиране, намалено с ½ от времето за боядисване. Счита, че експертът некоректно е посочил предвидените в Наредбата операции за отстраняване на щетите и незаконосъобразно е намалил нормовремената на включените такива, довело до значително по-ниска пазарна стойност на причинените от „Транго“ ЕООД имуществени вреди, включително при отстраняването им чрез неприложимия според застрахователя към процесния случай способ пастиране. Съдът не изложил мотиви защо уважава претенцията за отстраняване на щетите чрез пастиране на 717.60лв и налице ли е съответствие на изчислената стойност с посочената от вещото лице нормативна уредба и че не е отговорило на възраженията въведени от ищцовото застрахователно дружество. Навежда извода, че при преценка на експертизата районният съд би следвало да не кредитира изводите на 5 експерта по т.5 и т.6 като годно доказателствено средство за пазарната стойност на причинените от „Транго“ ЕООД имуществени вреди по застрахования лек автомобил и че в същност е налице очевидна противоречивост, непълнота и неяснота на изводите по т.5 и по т.6 от заключението и в този смисъл съдът да постанови друг правен резултат, вместо което без да излага мотиви за нейната обоснованост и правилност, съдът я е кредитирал изцяло с което е допуснал съществени процесуални нарушения довели до постановяване на порочен съдебен акт. Моли да се отмени решението в обжалваните отхвърлителни части и се уважат предявените искове в пълен размер, с присъждане на разноските.
Жалбоподателят -ищец е направил доказателствено искане при условията на чл.266 ал.3 от ГПК за допускане на допълнителна експертиза която да отговори на въпросите: 1.При отстраняване на щетите чрез пастиране, покритието на автомобила ще бъде ли възстановено в качествено отношение в състоянието, което е било преди увреждането, като вещото лице съобрази възрастта на автомобила и гаранционните му условия; 2. Каква е пазарната стойност на разходите за отстраняване на щетите по застрахования автомобил чрез пастиране и чрез боядисване, съобразно нормативните изисквания.