Определение № 89 от 03.06.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит
- Съд
- Апелативен съд - София - АСНС закрит
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 226/2021
- Вид
- Определение № 89
- Подписан
- 03.06.2021
- В сила
- 03.06.2021
Цитирани разпоредби
- чл.253 · Наказателен кодекс
- чл.255, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.256, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.270 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.270, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 89 гр. гр. София , 03.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Веселина П. Вълева
Даниела Росенова
Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600226 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано въз основа на постъпил частен протест от прокурори К. П. и Д. Д. от Специализираната прокуратура срещу Определение от 23.04.2021 г. по НОХД №4704/2021 г. по описа на СНС, 23-ти състав. С протеста се иска съдът да отмени определението, с което е намален размера на определените мерки за неотклонение „гаранция в пари“ по отношение на подс. В.А. от 500 000 лева на 270 000 лева, по отношение на подс. П.С. от 250 000 лева на 160 000 лева и по отношение на подс. Ф.С. от 50 000 лева на 25 000 лева. В депозирания частен протест е посочено, че не са налице нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл.270 от НПК, които да обуславят промяна на размера на мерките „гаранция в пари“. Твърди се, че по делото продължава да е налично обосновано предположение, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които са предадени на съд. С оглед повдигнатите обвинения на подсъдимите с внесения в СНС обвинителен акт, прокурор П. и прокурор Д. намират, че първоначалните размери на мерките за неотклонение парични гаранции са адекватни и биха осигурили изрядно процесуално поведение, както и биха мотивирали подсъдимите да участват в съдебните заседания по делото и приключване на делото в разумни срокове.
С атакуваното определение, СНС, 23-ти състав, е уважил молбите на подсъдимите В. А., П. С. и Ф. С. и техните защитниците и е намалил определените им и внесени парични гаранции, както следва: по отношение на подс. В. А. от 500 000 лева на 270 000 лева, по отношение на подс. П. С. от 250 000 лева на 160 000 лева и по отношение на подс. Ф. С. от 50 000 лева на 25 000 лева. Първоинстанционният съд е засегнал въпроса за обоснованото предположение, като е достигнал до извода, че при общ прочит на доказателствената съвкупност може да се направи предположение за 1 евентуалната съпричастност на подсъдимите подс. В. А., подс. П. С. и подс.
Ф. С. към вменените им обвинения. Посочено е още, че с оглед изминалия период от време от първоначалното определяне на мерките за неотклонение на тримата подсъдими-повече от две години и съобразявайки разпоредбата на чл.57 от НПК, с намаляване на паричните гаранции не би се осуетило разглеждането на делото, а и с по-нисък размер би се гарантирал своевременния ход на наказателното производство.
СЪДЪТ след като се запозна с материалите по НОХД №4704/2019 г. по описа на СНС, 23-ти състав, намери за установено следното:
Депозираният частен протест е подаден в преклузивния срок по чл. 342, ал. 1 НПК, от активно легитимиран а страна и срещу акт, подлежащ на въззивна съдебна проверка, поради което същият е процесуално допустима.
По съществото си протестът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Видно от внесения в СНС обвинителен акт на подсъдимия В. А. е повдигнато обвинение престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, пр.2 и пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, подс. П. С. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2, вр. ал.2 от НК, чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.256, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, подс. Ф.С. за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че към момента на разглеждане на молбите на подсъдимите е налице обосновано предположение, че подсъдимите В. А., П.
С. и Ф. С. са евентуални извършители на престъпленията, за които е ангажирана наказателната им отговорност. Обоснованото предположение се извлича от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство по делото множество гласни и писмени доказателствени средства и писмените доказателства, съдържащи се в 390 явни тома и приложените по делото секретни материали.
На следващо място въззивният съд намира, че към момента на развитие на наказателното производство, не съществува опасност подсъдимите В. А., П. С. и Ф. С. да се укрият извън територията на Р.Б.. Същите са с установени адреси по местоживеене на територията на Р.Б., както и са семейно и социално ангажирани. До момента същите са демонстрирали безупречно процесуално поведение по делото, като не са ставали основание за неоснователно отлагане на съдебните заседания по същото. При отчитане на това обстоятелство следва да бъде взето под внимание и дисциплиниращото въздействие на актуалните мерки за неотклонение по отношение на същите, а именно парични гаранции в посочените по-горе размери.
Съдът намира обаче, че опасността подсъдимите да извършат престъпление е все още налична, а не хипотетична такава, и то не с толкова намалял интензитет, както е преценил първоинстанционният съд през 2 призмата на изминалия период от време на тяхното изпълнение, че да доведе до извода за намаляване на размера на взетите по отношение на лицата парични гаранции. Този извод настоящият съдебен състав направи въз основа на характера и спецификата на престъпната дейност, за която на подсъдимите е повдигнато обвинение. По отношение на подс. А. в обвинителния акт се сочи, че деянието по чл.253 от НК е извършено в съучастие с още четири лица, две от които съизвършители и две лица – помагачи, като се твърди и наличието на голям размер на имуществото, което му е вменено, че е държал и е било предмет на „изпирането на пари“ сума в евро с равностойност 5 437 402, 98 лева. За подс. С. следва да бъде отчетен продължителния период на действие на престъпно сдружение, за което е ангажирана наказателната му отговорност от 2013 г. до 2018 г. и то с един значителен брой лица участващи в него. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че наказателната отговорност на този подсъдим е ангажирана и за престъпления по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и по чл.256, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като се твърди в обвинителния титул, че чрез реализиране на последното деяние подс. С. е получил от държавния бюджет на Р. Б. неследваща се парична сума в особено големи размери – 4 603 371,50 лева. По отношение на подс. Ф. С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.6, т.7 вр. счл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че като извършител е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 606 600 лв., представляващи дължим ДДС. С оглед на това и предвид обстоятелството, че размерът на гаранциите в пари е съобразено с имуществото и семейно и здравословно състояние на подсъдимите, както и предвид обстоятелството, че не се сочат каквито и да било новонастъпили обстоятелства от здравословно и хуманитарно естество, налагащи изменение на размера на паричните гаранции, съдът намира, че вида и размера на мерките са пропорционални на повдигнатите обвинения на подсъдимите и неправилно са намалени от Специализирания наказателен съд.
Следва да бъде отчетено също така, че тепърва по делото предстои събирането и проверката на доказателствата по делото, като посочените в списъка към обвинителния акт свидетели са 315 на брой, а вещите лица 13 на брой. С оглед на това и предстоящата голяма по обем процесуална работа по делото, размера на паричните гаранции също се явява адекватен, за да продължи своя дисциплиниращ ефект върху подсъдимите.
С оглед гореизложеното и на осн. чл.345, ал.1 вр. чл.270, ал.4 от НПК, СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 23.04.2021 г. по НОХД №4704/2019 г. по описа на СНС, 23-ти състав, с което е намален размера на определените мерки за неотклонения „гаранция в пари“ по отношение на подсъдимите В. А., П. С.
3 и Ф. С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на подсъдимите В. А., П. С. и Ф.
С. за намаляване на размера на определените им мерки за неотклонения „гаранция в пари“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4