Решение № 92 от 07.06.2024, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ

КЪМ РЕШЕНИЕ № 92/07.06.2024Г. ПО АНД № 931/2023Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН

СЪД К.ЛИ

Производството по делото е по реда на чл.375 и следващите от НПК.

Образувано е въз основа на постановление на Районна прокуратура К., с което е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо лицата О. М. Ю., ЕГН ********** и Н. Ю. Ю., ЕГН **********.

От страна на държавното обвинение се сочи, че е доказано по несъмнен и категоричен начин осъществяването от обективна и субективна страна от страна на обв.Н.

Ю. Ю. на престъплението по чл.29б, ал.1 от НК, а именно: На 10.03.2023г. в с.Е., общ.К. не е изпълнила Заповед за защита №* от 02.03.2023г. от домашно насилие по ГрД№***/2022г. на Районен съд-К. в полза на Ш. А. М. от с.Е., общ.К. като е приближила жилището на Ш. А.

М. на адрес с.Е., общ.К., ******* на разстояние по-малко от 50 метра.

По отношения на другото лице е сформиран същият извод, че е доказано по несъмнен и категоричен начин осъществяването от обективна и субективна страна от страна на обв.О.

М. Ю. на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, а именно: На 10.03.2023г. в с.Е., общ.К. не е изпълнила Заповед за защита №* от 02.03.2023Г. от домашно насилие по ГрД№***/2022г. на Районен съд-К. в полза на Ш. А. М. от с.Е., общ.К. като е приближил жилището на Ш. А. М. на адрес с.Е., общ.К., ******* на разстояние по-малко от 50 метра.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура К. поддържа внесеното предложение. Предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършването на вменените им престъпления и спрямо тях, след прилагане института на чл.78а от НК, да бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. за всеки от тях.

Обвиняемите, редовно призовани, се явяват лично и се представляват от общ защитник – адв. Б., която сочи, че макар и формално да са налице признаци за извършване на вменените престъпления от страна на подзащитните й, то същите не са извършени умишлено, поради което деянията им са несъставомерни. Алтернативно, развива подробни съображения относно това, че следва да се приложи разпоредбата на чл.9 от НК за малозначителност на деянието.

Обвиняемите, се явяват лично, упражняват правото си да дадат лични обяснения и изразяват съгласие с казаното от защитника им.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното.

От фактическа страна:

Обвиняемият О. М. Ю. , ЕГН **********, е роден на ******* в гр. К., български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи, с постоянен адрес: с.Е., общ.К.

Обвиняемата Н. Ю. Ю., ЕГН **********, е родена на ******* в гр. К., българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, не работи, постоянен адрес:с.Е., общ.К., настоящ адрес-същия,

Двамата са син и майка, живеещи в общо домакинство и в общо жилище в с. Е..

Заедно с тях, в същото жилище в с. Е., живяла и свидетелката Ш. А. М. от с.Е., общ.

К. – майка на обв. Н. Ю. и баба на на обв. О. Ю.. Отношенията между обвиняемите и свидетелката М. се влошили и е установено, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от подсъдимите.

1

По молба от Ш. М. в Районен съд-К. е образувано гражданско дело №***/2022г. по Закона за защита срещу домашното насилие, по което на 24.11.2022г., е издадена Заповед за незабавна защита №**/2022г. в полза на молителката срещу двамата обвиняеми по настоящото производство, като ги задължава да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо Ш. М. и забранява на Н. Ю. и О. Ю. да приближават Ш. М., както и жилището (къща), което обитава, находящо се на адрес: с.Е., общ.К. на разстояние по- малко от 50 метра. Заповедта е била в сила до 02.03.2023г.

През месец ноември 2022г. свид. Ш. М. се преместила да живее в гр.М, при сестра си свид. Ш. И..

На 02.03.2023г. по гражданско дело № ***/2022г. по описа на РС К., съгласно Решение №**/02.03.2023г., е издадена Заповед за защита №*/2023г. в полза на Ш. А. М., с която съдът е задължил Н. Ю. и О. Ю. да се въздържат от извършване на домашно насилие.

Със същата заповед за защита на обвиняемите е забранено да приближават Ш. М., както и жилището (къща), което обитава, находящо се на адрес: с.Е., общ.К. на разстояние по-малко от 50 метра за срок от пет месеца.

На 02.03.2023г. Решение №**/02.03.2023г. по гражданско дело № ***/2022г. по описа на РС К., ведно със Заповед за защита №*, е връчено на обв.Н. Ю. и обв.О. Ю., чрез техния адвокат М Ч. от адвокатска колегия-К.

На 08.03.2023г. полицейски служител свид.Н. Р. е запознал (прочел им) двамата обвиняеми със Заповед за защита №* от 02.03.2023г. Обв.Н. Ю. и обв.О. Ю. били предупредени с протоколи по Закона за МВР от 08.03.2023г., които обвиняемите подписали.

На 10.03.2023г. свид.Ш. И., заедно с дъщеря си свид. Ш. И. и зет си Н. И. /съпруг на свид. Ш. И./ са закарали свид.Ш. М. в с.Е., общ.К. с намерение тя да се настани в дома си.

Към 15.00 часа пристигнал в с.Е.. Обвиняемата е била в двора на къщата, на по-малко от 50 метра от къщата-дом на свид.Ш. М., съгласно Заповедта за защита. Докато се опитвали да се разберат там дошъл и обв.О. Ю., който също е бил в двора на къщата, на по-малко от 50 метра от къщата - жилище, в която следвало да се настани свид.Ш. М., съгласно Заповедта за защита. Поради несъгласието на двамата обвиняеми да допуснат в къщата свид.Ш. М. на място са били извикани полицейски служители – свидетелите С. Б., А. К., А. Г. и М. Г..

По повод възприето от полицейски служители нарушаване на Заповед за защита №*, и предвид преценка от тяхна страна обв.Н. Ю. и обв.О. Ю. били задържани по реда на Закона за МВР.

Последното обстоятелство, установено и като факт, не е свързано с предмета на делото и в тази връзка не следва да бъде разисквано, въпреки станалите обсъждания между участващите в производството.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: обяснения на обвиняемите, свидетелски показания на допуснатите до разпит свидетели, с изключение на тези на свид. Ш. М., приетите и приложени по делото, на основание чл.283 от НПК, протоколи от ДП №***/2023г. по описа на РУ К., както и съдебни актове по гр. дело № ***/2022г. по описа на Районен съд К.

Съдът не дава вяра на показанията на свид. Ш. М., дадени пряко и непосредствено пред съда в осз. Свидетелката – майка на обвиняемата и баба на обвиняемия, излага данни, които са в пълно противоречие на дадените показания по образуваното ДП. Отрича пряко участие по гр. дело № ***/2022г. по описа на Районен съд К., което се опровергава изцяло от съдържанието на Протокол № ***/19.12.2022г. по гр. дело № ***/2022г. по описа на 2

Районен съд К. Съдът не кредитира и показанията на свидетелката свързани с това, че в рамките на досъдебното производство не е дала лично показанията си, а само е подписала предоставеният й лист, съдържащ данни, предоставени от друго непосочено лице.

Същите изводи досежно показанията на същия свидетел не се отнасят до дадените в рамките на досъдебното производство, прочетени в осз по реда на чл.281, ал.4, вр. чл.281, ал.1, т.1 от НПК. Същите са последователни, съответстващи на останА.те доказателства по делото.

Безспорно е, че същите са подадени в близост до инкриминирания период, когато между свидетелката и обвиняемите не е бил налице контакт и първата не се е повлиявала от взаимно съжителство. Както и самата свидетелка сочи, след 10.03.2023г. тя живее с обвиняемите, в общо домакинство и те полагат грижи за нея.

Не може да не бъде отчетен фактът, че между свидетелката и подсъдимите е налице близка родствена връзка – майка на подсъдимата и баба на подсъдимия, което рефлектира на желанието й да възстанови семейната си връзка с тях. Настъпилите обаче в последствие положителни отношения между лицата и подобряването на взаимоотношенията им, не заличава установеното по-рано.

Безспорно е и това, че в отношенията между свидетелката и обвиняемите, с различна интензивност и насока, активно присъствие са указали и свидетелите Ш. И., и свид. Ш. И..

Защитата на обвиняемите акцентира върху показанията на свидетелите А. К., А. Г. и М. Г., които са възприели изразеното съгласие на свид. Ш. М. с това обвиняемите да останат в къщана, на горния й етаж. Това съгласие, в контекста на случилото се и установеното пребиваване на разстяние под указания минимум и в същото жилище, не обезсилва издадената заповед. Освен това реакцията на свидетелката е житейски оправдано предвид близките й отношения с обвиняемите.

Извън правомощията на съда е да анализира и/или ревизира съдебният акт /заповед за защита/, поради което не следва да се обсъжда възражения за несъответствие с духа на закона, както и предвид това, че жилището принадлежи на подсъдимата, а майка й – свидетелката няма никакви вещни или облигационни права спрямо него.

Оправданието, че е нормално и разбираемо подсъдимите да останат в собственото си жилище, намира житейска опора и е логична последица от правото им на собственост, неоспорено от никого в рамките на производството, както и от свид. Ш. М.. Няма данни същата да е спорила относно правото на собственост на обвиняемата, въпреки съдебния акт, постановен от съда, предоставил защита по реда на специалния ЗЗДН.

По-нататък, Съдът не констатира пороци, водещи до компрометиране на доказателствената стойност на приетите писмени документи, поради което и цени всички писмени доказателства.

Установените обстоятелства се подкрепят изцяло от обясненията на подсъдимите.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, приложима и в настоящото производство, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че:

1. Обвиняемият О. М. Ю., ЕГН **********, е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, за което е предаден на съд.

От обективна страна, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението.

От обективна страна престъплението е осъществено от обвиняемият чрез

3 бездействие, същият въпреки, че му е била връчена Заповед за защита, издадена от PC К., до 10.03.2023г. не е напуснал обитаваното жилище в разрез с нареденото в заповедта, посредством които не е изпълнил заповед за защита по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ на КРС. Видно от приложеното по делото копие от цитираната по-горе заповед за защита, същата подлежи на незабавно изпълнение.

Целта на ЗЗДН е осигуряване на адекватна и своевременна защита на пострадалите от прояви на домашно насилие. Основния принцип на закона е, че всеки пострадал може да потърси защита от домашно насилие и следва да получи такава от съда, ако са налице предвидените в нормативния акт предпоставки. При уважаване на молбата съдът издава заповед за защита /чл.15, ал.2 от ЗЗДН/. Като гаранция за спазването на този принцип, в чл.17, ал.3 от ЗЗДН е предвидено, че обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

В чл.5 от ЗЗДН законодателят е предвидил мерките за защита от домашното насилие.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че срещу обвиняемият е издадена Заповед за защита №*, съгласно Решение №**/02.03.2023г. по гражданско дело № ***/2022г. по описа на РС К. По силата на този влязъл в сила специфичен съдебен акт О. Ю. е бил задължен незабавно да напусне обитаваното от него жилище, находящо се в с. Е.. В абсолютен разрез със съдебния императив обвиняемият е останал да живее в жилището, като на 10.03.2023г. е бил установен там от полицейските органи и принудително отстранен.

С горното обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл.296 ал.1 от НК от обективна страна.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Както се установи, същият е бил запознат с издадената заповед за защита, предупреден е с протокол по Закона за МВР от 08.03.2023г., който обвиняемият е подписал.