Решение № 789 от 23.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Бургас, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20242120101282 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 242, във вр. чл. 269 от КТ вр. чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.

Производството е образувано по подадена искова молба от С. Б. Н. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. Бургас, **** срещу Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ с адрес гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ №19, представлявана от *** директор, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1000 лв., частичен иск от общата сума в размер на 2289, 21 лв., представляваща дължима и неизплатена разлика в трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. /по 378, 53 лв. месечно/, на основание трудово правоотношение между С. Б. Н. и Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника на длъжност „старши учител начален етап“ за периода 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. Със закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. било предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието. На основание приетия държавен бюджет за 2023 г. на 10.08.2023 г. бил подписан Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното 1 образование №Д01-269/06.12.2022 г., с който бил променен чл.27 от действащия КТД, по силата на който от 01.01.2023 г. били увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието, като в чл.27, ал.3, т.2 било записано, че „индивидуалните основни заплати на педагогическия персонал, които към момента на увеличението били в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по – високи от тях, се увеличават с не по – малко от 15 %. На другите педагогически специалисти договореното увеличение било изплатено към заплатите за месец септември 2023 г.

Сочи, че съгласно допълнително споразумение № ЛС-021319/31.05.2023 г., брутната й трудова заплата, считано от 01.05.2023 г. била в размер на 1842 лв. Полагащото се увеличение в размер на 15 % възлизало на 386, 92 лв. на месец, като считано от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. общата сума възлизала на 2339, 34 лв.

Моли се за осъждане на ответника да заплати сумата за трудово възнаграждение в размера на 1000 лв., частичен иск от общата сума в размер на 2289, 21 лв., представляваща дължима и неизплатена разлика в трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. /по 378, 53 лв. месечно/, на основание трудово правоотношение между С. Б. Н. и Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се разноски. Представят доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се излага становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че в периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. ищцата е работила в ответното училище на длъжността „Старши учител“, както и не се оспорва, че същата е освободена от длъжността, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Твърди, че предвиденото увеличение е дължимо единствено и само за членовете на синдикалните организации, страни по цитирания Анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното образование към 10.08.2023 г. Считано от 04.07.2023 г. същата е престанала да бъде член на синдикалната организация в училището. Съгласно чл.27, ал.2 от приложения по делото Анекс към КТД, средствата се изразходвали единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Към датата на подписания анекс, ищцата не е била заето лице в системата на предучилищното и училищното образование и член на страна по колективен трудов договор, поради което увеличение на работната й заплата не се 2 дължало. Предвиденият минимален размер на основната работна заплата за системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл.27, ал.1 от анекса се определял, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази категория лица, които притежавали качеството педагогически специалист.

Позовават се в тази връзка и на писмо от заместник – министъра на образованието и науката.

Счита, че така както е формулирано искането не ставало ясно как е формирана сумата в посочения размер и по – конкретно поради наличие на несъответствие между претендираните суми, описани в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума.

Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищцата е полагала труд по трудово правоотношение с ответника на длъжност „Старши учител“ и че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № ЛС-02-1468/03.07.2023 г. на директора на Профилирана природоматематическа гимназия „Акад.

Никола Обрешков“, гр. Бургас.

По делото е представено допълнително споразумение №ЛС-021319/31.05.2023 г., с което основното възнаграждение на ищцата се променя на 1842, 00 лв. По делото е приложено писмено доказателствено средство удостоверение, издадена от Регионален синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, с която ищецът удостоверява членството си в посочената синдикална организация до 04.07.2023 г. в ПМГ „Акад. Никола Обрешков“ Бургас.

По делото е приложен и приет като неоспорен анекс № Д01192/10.08.2023 г., с който е предвидено увеличаване на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс: За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г.

По делото е приложено и прието становище от Министерство на образованието и науката, според което в случай като разглеждания по настоящото дело ищецът няма право да се ползва от правата по анекса, доколкото абсолютна предпоставка за това е наличието на трудово правоотношение към момента на сключване на споразумението.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. между страните да е било налице трудово правоотношение, което да е прекратено; 2. ищецът да е полагал труд съобразно уговореното в 3 трудовия договор. При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.

По делото не се спори, че в рамките на периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г., ищцата е полагала труд в рамките на предприятието на ответника, тоест между страните е било налице трудово правоотношение, което се установява и от представените по делото писмени доказателства.

Спорен въпрос е дали дължимите трудови възнаграждения са изплатени в дължимия размер и по – конкретно дали е дължимо предвиденото в чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс увеличение с 15 %, считано от 01.01.2023 г. на ищцата, доколкото същата е прекратила трудовото си правоотношение към датата, на която е сключен посочения анекс.

Доколкото се касае до колективен трудов договор, в случая съдът намира, че няма пречка да се приложи чл.20 от ЗЗД, като бъде тълкувана формираната обща воля на страните. Съдът е длъжен да изясни действителната воля на страните към момента на сключване на договора, поради което заявената от страните в производството интерпретация на съдържанието на договора не е задължителна за него. Следва да се посочи, че към тълкуване на съдържанието на колективен трудов договор се е прибягвало и до други случаи в съдебната практика, при които формираната воля не е била изяснена /Напр. Определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2021 г., III г. о., ГК/.

Страните са свободни да уговарят различни взаимни права и задължения вън от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на гражданското право, като тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор /Така Решение № 505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК/.

Воден от което съдът намира, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от Анекса към КТД следва да се тълкува в смисъл, който не накърнява правата на работниците и служителите намиращи се към 01.01.2023 г. в трудово правоотношение със ответника – работодател. Съдът счита, че горепосочения текст следва да се разбира в смисъл, че за лицата които са в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., намиращи се в системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. В противен случай, при възприемане на аргументите на ответника, би се стигнало дo съществено увреждане на правата и интересите на работниците и служителите, коит о са полагали труд към 01.01.2023 г. и продължават да полагат труд при този работодател, от тези, които по една или друга причина са прекратили трудовото си правоотношение, което би довело и до дискриминация /в случая ищцата е прекратила трудовото си правоотношение поради навършване на пенсионна възраст на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ/. Подобно тълкуване 4 не намира опора нито в закона, нито в Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.) , а и в горепосочения Анекс към КТД.

Съгласно чл.54, ал.1 от КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, тоест законът допуска страните да определят действието на колективния трудов договор да започва от момент, различен от този на подписването му. Законът не съдържа ограничение и в насока това да е момент, предхождащ този на подписването му, още повече че по този начин се предвиждат права, които благоприятстват работниците и служителите. По този начин се постига основната цел, с която е натоварено колективното трудово договаряне – постигане на по – благоприятни условия за труд на работниците и служителите.

Страните по посочения КТД придават сила на КТД от дата, различна от тази, на която е сключен и предвиждат увеличаването на работните заплати да влезе в сила с обратна сила от 01.01.2023 г., което безспорно следва да намери приложение спрямо всички работници и служители, които са били такива и са били членове на синдикалната организация към посочената дата. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗНА се отнася единствено за нормативните актове, какъвто колективният трудов договор безспорно не е, но доколкото изразява общ принцип на правната сигурност следва да бъде съобразен при тълкуването на този акт на договаряне.