Решение № 6818 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6818 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110145448 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Д. К. С. е предявил срещу етажните собственици на сграда с адрес гр. София, ул. „Л.." №..., иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, с който се иска отмяната на решението на ОС на ЕС по т. 3, взето на 26.06.2024 г.

Ищецът твърди, че е съсобственик при условията на съпружеска имуществена общност на два самостоятелни обекта в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр.

София, ул. „Л.." 8 - ап. 2 на ет. 1 и гараж 3 на ниво -1. Посочва, че на 26.06.2024 г. е било проведено ОС на ЕС, като съобщение за изготвяне на протокола за ОС е било разгласено по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС на 02.07.2024г. Твърди, че по т. 3 от дневния ред е взето решение със съдържание: „Приемане на окончателен финансов бюджет за поддръжка и управление по видове дейности и разпределянето му спрямо броя живущи в етажната собственост.", което е незаконосъобразно. Счита, че две от перата в него излизат извън легалната дефиниция на § 1, т. 11 (разходи за управление) и т. 11а (разходи за поддържане) от ДР на ЗУЕС, поради което са заложени в бюджета незаконосъобразно. Твърди, че определеният бюджет за административно обслужване не се вписва в дефиницията на т. 11 от § 1 на ДР на ЗУЕС на разходи за управление, нито може да бъде разход за поддръжката. На следващо място счита, че възнаграждението за управление 10 % - 373.90 лв. на управителя на ЕС г-жа Д Я е незаконосъобразно определено, защото не ставало ясно фиксирано ли е възнаграждението за конкретно посочената сума пари или е равно на 10% от неясно каква база. Оспорва начина, по който е определено разпределението спрямо живущите, доколкото съгласно ЗУЕС същият е следвало да бъде разпределен спрямо собствениците и обитателите на ЕС. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявения иск като неоснователен. Твърдят, че с процесното решение не е взето решение как се определят процесните вноски, а с него е определен техния размер. Посочват, че с решението на ОС на ЕС не са освободени от заплащането на месечни вноски собствениците на жилища в сградата, в които не се живее. Твърдят, че размерът на възнаграждението на управителя на етажната собственост е точно определен и фиксиран, като същият е като процент (10 %) от сбора на всички предвидени разходи за управление и поддържане на общите части. Посочват, че вноските за собствениците на гаражи са правилно определени. С оглед на това молят за отхвърлянето на исковете и присъждането на 1 сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на обекти в режим на ЕС, приемане на оспорените решения на ОС на ЕС на посочената дата и с посоченото съдържание, както и че е спазил 30-дневния преклузивен срок от узнаването на решенията за предявяване на иска.

В тежест на ответниците е да докажат материалната законосъобразност на атакуваните решения – че същите не противоречат на императивни материалноправни норми на ЗУЕС.

От фактическа страна

По делото е приложен протокол № 6 от процесното общо събрание на собствениците в етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Л..“ №..., проведено на 26.06.2024 г., в 18:00 ч., на което са присъствали собственици на 90, 14 % идеални части от общите части. В т. 3 от дневния ред е заложено приемане на окончателен финансов бюджет за поддръжка и управление по видове дейности и разпределянето му спрямо броя живущи в етажната собственост. Посочено е, че бюджетът е разпределен по следния начин: административно обслужване – 300 лв.; портиер – 1521 лв.; почистване – 569 лв.; поддръжка зелени площи – 176 лв.; поддръжка зелена стена – 264 лв.; вода – 130 лв.; асансьорна поддръжка – 181 лв.; екип техническа поддръжка – 150 лв.; хигиенни материали – 100 лв.; електроенергия – 340 лв.; възнаграждение за управление 10 % - 373, 90 лв. Така описаният финансов бюджет е бил приет единодушно от присъстващите. На л. 34 по делото е приложен прогнозен бюджет на сградата за 2024 г. и разпределение на месечния бюджет между обитатели, кучета и гаражи.

От правна страна

Между страните не се спори, а и от представения по делото нотариален акт се установява, че ищецът притежава самостоятелен обект в процесната етажна собственост.

Предвид датата на подаване на исковата молба е спазен преклузивният срок за обжалване на процесното решение, въведен в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на ЕС, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

По своята правна същност исковете по чл. 40 ЗУЕС са конститутивни и имат за свой предмет упражняване на потестативното материално право на собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС за отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажни собственици. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗУЕС една от формите на управление на етажната собственост е общото събрание, при която органи на управление са Общото събрание и управителният съвет (управител), а съгласно чл. 11 и чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, при упражняване на законовите си правомощия Общото събрание, в което участват собствениците/ползватели на самостоятелни обекти, приема решения.

Характерът на решенията на етажната собственост обуславя и особеният ред за проверка на законосъобразността им, определен от правилата в ЗС и ЗУЕС, като контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен. Последният се инициира от ограничен кръг активно процесуално легитимирани лица - собствениците на обекти от етажната собственост – арг. чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и в рамките на преклузивен по характера си срок за предявяване на иска, който тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. С оглед специфичния характер на решенията на ОС, правомощията на съда в производство по реда на чл. 40 ЗУЕС и предметът на проверка също са изчерпателно посочени, доколкото отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, като съдът с решението си не може да замести решението на общото събрание на етажните собственици. Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда искова молба.

2

Предвид това и с оглед принципа на диспозитивното начало, установен в разпоредбата на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определяне на вида и предмета на търсената защита от страните, то и в производство по иск по чл. 40 ЗУЕС съдът дължи да изследва именно посочените от ищеца доводи, насочени към оспорване процесуалната и материална законосъобразност на взетите решения.

В разглеждания случай от приетия прогнозен бюджет с разпределение на месечния бюджет между обитатели, кучета и гаражи, се установява, че на практика взетото решение по т. 3 от процесното общо събрание действително представлява такова по чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, както правилно посочва и ответникът, тъй като с него се определя размерът на паричните вноски за разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата. Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца, че включените административни разходи и възнаграждение за управление неправомерно са били включени при изчисленията. Съгласно пар. 1, т. 11 ДРЗУЕС "Разходи за управление" са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и на контролните органи и на касиера, а съгласно т. 11а "Разходи за поддържане" са разходите за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за поддържането на общите части на сградата. С оглед на цитираните законови дефиниции разходите за административно обслужване се включват в други разноски, необходими за поддържането на общите части, а възнаграждението за управление се включва в разходите за управление.

Неоснователни са и възраженията във връзка с размера на възнаграждението за управление, същият очевидно се равнява на 10 % от общия размер на всички месечни разходи, така както са посочени в таблицата, без самото възнаграждение – 3731 лв. Същевременно, определянето размера на възнаграждението на управителя/управителния съвет безспорно е в правомощията на общото събрание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 16 ЗУЕС.

Неоснователно е и възражението на ищеца относно това, че разходите са разпределени само за живущите в етажната собственост лица. От приетото по делото разпределение на месечния бюджет, в което са посочени и дължимите месечни суми, се установява, че разходите за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост са разпределени поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят, както е предвидено в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, който режим следва да се прилага при липса на взето решение по чл. 51, ал. 9 ЗУЕС за избор на някой от другите предвидени начини за разпределение. От приложената таблица се установява, че всеки обитател дължи равна с останалите сума в размер на 187, 58 лв., като е определена и сума за куче в размер на 55 лв.

По изложените съображения съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за незаконосъобразност на взетото по т. 3 решение, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски в размер на 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност е неоснователно, тъй като това е размерът, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Ф..“ №.. партер, ап. 1, срещу останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. София, ул. „Л.." №..., иск с правно основание чл.

40 ЗУЕС, с който се иска отмяната на решението на общото събрание на етажните собственици в етажната собственост по т. 3, взето на 26.06.2024 г.

ОСЪЖДА Д. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Ф..“ №.. партер, ап. 1, 3 да заплати на останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. София, ул. „Л.." №..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000 лв. разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4