Решение № 963 от 21.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. гр. Хасково, 21.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640101822 по описа за 2024 година

Предявен е от С. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:

***, адв. П.И.П. от АК- Хасково, против „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ Александър Стамболийски“ № 55, ет.3, ап.1, иск с правно основание чл.26, ал.1 , предл.3 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за п отребителски кредит № ***, сключен с ответното дружество на 30.08.2023г. Получила сумата от 400 лева, която сума следвало да бъде върната на 13 двуседмични вноски. Към сключения договор за потребителски кредит ищцата била задължена от ответното дружество да скючи и договор за предоставяне на допълнителни услуги, сключен отново между ищцата и ответника. Във връзка с чл.1 от договора за заем ищцата следвало да заплати и възнаграждение за допълнителните услуги отново на 13 двуседмични вноски, като общият размер на всяка бил 58.66 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, било в размер на 762.58 лева. Поддържа се в исковата молба, че ищцата била потребител по смисъла на чл.13, т.1 от Д на ЗЗП, поради което 1 процесният договор попадал в приложното поле на ЗЗП и ЗПК. Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдржание по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК – договорната лихва ,коят оне била породила валидни правни последици на основание нейното противоречие с добрите нрави, на основание чл.21 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и на основание нейната неравноправност, което било довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепосставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Договорът за потребителски кредит не породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тьй като в съдържанието на договора не бил включен размерът на лихвения процент на ден и не били разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Договорът се явявал нищожен, освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписания в договора ГПР бил неточен и подвеждащ, тьй като в него не била включена скритата под формата на допълнителни услуги договорна лихва. Кредиторът не изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане. По силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 от ЗПК, неизпълнението на изискванията в Договорното сьдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит водело до изначална недействителносг на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на три основания: 1.

С договорения лихвен процент в размер на 36.00% се нарушавали добрите нрави, 2. Нарушавали се и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и 3.

Внасяло се неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. С договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36.00% се нарушавали добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Съдебната практика приемала, че при формиране на размера на възнаградителната лихва, макар 2 нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне можел да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. Към датата на сключване на договора за кредит размерът на законната лихва се определя според ПМС № 426 на МС от 08.12.2014 г. като сбор от основния лихвен процент на БНБ за периода плюс пункта. След справка на сграницата на БНБ се установявало, че към датата на сключване на процесния договор основният лихвен процент е 0,00 %, т.е. размерът на законната лихва е 10,00 %.

Трикратният размер на законната лихва възлизал на 30,00 %, а двукратният 20,00 %. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 36.00 % годишно, към която следва да се добави скритата лихва, уговорена по нарочно създадения договор за допълнителни услуги, надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Твърди, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 36.00%, доколкото си спомня, не отговарял на деисгвително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като нарочно сьздаденото договорено възнаграждение за Допълнителни услуги представлявало добавък към договорната лихва - скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, кредиторът не бил оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. В текста на чл.10а, ал.2 от ЗПК било посочено, „Че кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита". Допълнителните услуги, които били посочени в договора, представлявали действия по усвояване и управление на кредита. В този смисъл била и съдебната практика, която приемала, че когато търговецът създава предпоставки да получи допълнителна парична облага от предоставения кредитен ресурс, независимо че променя наименованието на престацията и я именува като „допълнителни услуги“, вместо да разкрие действителната й икономическа и правна характерисгика на лихва, тази облага сьставлявала печалба за него и като такава е следвало да бъде обявена на потребителя като елемент на договорната лихва С договорния лихвен процент в размер на 36.00%, към 3 който се кумулирало вземането за допълнителни услуги, представляващо скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява, се нарушавали правилата на чл. 11, ал. 2, т. 9 ЗПК понеже кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в потребителския контракт действителния лихвен процент, прилаган в отношенията между страните.

Аргументите, че договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на потребителската защита и на добрите нрави, тьй като тя не отговаря на действителните параметри по договора, с която следвало да се увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на разходите, били следните: за да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на чл. 3а ЗКИ, въвели практика да включват допълнителни услуги и такси при сключването на договора за заем.

Чрез предвиждането на допълнителни оскъпявания за допълнителни услуги, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Възнаградителната лихва била уговорена неравноправно по смисъла на чл.

143 ЗЗП. При сключване на процесния договор потребителят не е могьл да прецени обхвата на поетото от него задължение, тьй като същият е бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 41,22%. В нарушение на чл. 147, ал. 133П, на заемателя не било оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са икономическите последици от поетото от него задължение и какъв е действителният размер на възнаградителната лихва, а е бил заблуден, че трябва да престира и по такса за допълнителни услуги. Принципът за обективност, прозрачност и равнопоставенос т на уговорките по потребителските сделки, бил регламентиран в чл. 5 от Директива 93/1 ЕИО, транспониран в чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно негo, договорните клаузи следвало да се съставят на ясен и разбираем език и бил тьлкуван с преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС. По тези и останалите, изложени в исковата молба съображения, се иска постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № *** от ***г. и Договор за предоставяне на допълнителни услуги, неразделна част от него, сключени с 4

„Моят Кредит“ ЕООД, а при условията на евентуалност да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата в размер на 318.24 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни услуги, дължимо във връзка с чл.1 от Договор за заем № *** във връзка с Договор за предоставяне на допълнителни услуги, сключени с „Моят Кредит“ ЕООД, поради това, че същият е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Претендира присъждане на направените по делото разноски и присъждане на основание чл.38 от ЗА на адвокатско възнаграждение на адв.П.И.П..

Ответникът оспорва предявения иск и моли съда да отхвърли същия.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претенираното от ищцата възнаграждение за адвокат.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото безспорно се установява, че на ***г. между ищцата С. Г. А. и ответника „Моят Кредит“ ЕООД е сключен Индивидуален договор за заем Код № *** от 30.08.2023г. и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код : ***/*** от 30.08.2023г., както и че ищцата е заплатила сумата от общо 762.58 лева. По силата на така сключения Индивидуален договор за заем Код № *** от 30.08.2023г. ответникът е предоставил на ищцата паричен заем в размер на 204.52 EUR или тяхната левова равностойност, съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева, съгласно който 1 евро се разменя за 1.95583 лева и по-конкретно предоставена е в заем сумата от 400 лева, които ищцата е усвоила при следните условия: Срок на заема: 26 седмици; Размер на двуседмична погасителна вноска: 17.48 EUR (34.18 BGN); Брой погасителни вноски: 1 3;

Общ размер на всички плащания по заема: 227.19 EUR (444.34 BGN); Лихвен процент по заема: 39.96 %; Възнаградителна лихва за срока на договора – 22.67 EUR (44.34 BGN); ГПР на заема: 41.22 %; Срок за плащане на погасителните вноски - съгласно погасителен план (Приложение 1), който представлява неразделна част от този договор или съгласно погасителен план, посочен в чл.1.6 от договора, платими по банков път, в брой - в някой от офисите на заемодателя или на изрично упълномощен негов представител или 5 чрез организираната система за разплащане ePay.bg. Не е спорно също така, както вече бе посочено, че във връзка с договора за заем, на същата дата – 30.08.2023г., между ищцата и ответника е сключен Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код:

***/30-08-2023 /наричан по-долу още Договор за допълнителни услуги/, с който ответното дружество предоставя на ищцата допълнителни доброволни услуги „Участие в допълнителни томболи и промоции“ и „Комфорт“, регламентирани, съответно в чл.8 /услугата „Участие в допълнителни томболи и награди“/ и в чл. 9 /услугата „Комфорт“/. Съгласно чл.8 от Договора за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем код: ***/30-08-2023 от 30.08.2023г., под допълнителна услуга „Участие в допълнителни томболи и награди“ страните се съгласяват да разбират възможността на Ползващия услугата да се възползва от промоционални продукти на заемодателя, от месечни кампанийни промоции и отстъпки и от индивидуални отстъпки. Възнаграждението за същата, съгласно чл.8, ал. 2 от договора, е в размер на 95.47 лева. Съгласно чл.9 от Договора за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем код: ***/30-08-2023 от 30.08.2023г., под допълнителна услуга „Комфорт“ страните се съгласяват да разбират възможността на ползващия услугата да заплаща вноски по кредита на домашния адрес, служебен адрес или на друг удобен за него адрес в населеното място, където се сключва договора, който е различен от предходните изброени. Възнаграждението за същата, съгласно чл.9, ал. 2 от договора, е в размер на 222.76 лева. В чл.1, ал.1 и ал.2 от Договора за индивидуален заем код: *** от 30.08.2023г. е посочено, че с подписването му заемателят декларира, че е поискал да му бъдат предоставени посочените по-горе услуги: „Участие в допълнителни томболи и награди“ и услуга „Комфорт“, като съгласно чл.1.2 от договора за заем възнаграждението за услугата „Участие в допълнителни томболи и промоции“ е 95.47 лева, а съгласно чл.1.3 това за услугата „Комфорт“ – 222.76 лева.