Решение № 57 от 20.04.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Тетевен, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330101130 по описа за 2025 година

Предявен е иск за иск за установяване на вземане по заповедно производство.

Ищецът твърди,че между страните е бил сключен договор за съобщкителни услуси,идентифициран с уникален номер щ от 30.01.2018г, и партиден номер к.Към посочения договор за сключени съответни приложения,посочени в исковата молба.

За периода от 16.02.2024г 15.05.2024г е било извършено изпълнение от страна на ищеца по посочения договор.Ответникът не е заплатил възникналите си задължения съгласно договора и Общите условия.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,във връзка с която било образувано ч.гр.д. №6кг по описа на РС-Тетевен.Във връзка с подадено възражение по чл.414 от ГПК се обосновава правния интерес за предявяване,съгласно чл.415 от ГПК на предявения иск.

Моли да бъде постановено рещшение,скоето се признае за установено по отношение на ответника,че същият дължи на ищеца сумата от 311.39 лева,неплантена сума за предодставени електронни съобщителни усвуги за периода 19.03.2024г до 14.06.2024г,и мораторна лихва в размер на 34.39 лева ,както и законна лихва за забава от датата на образуване на ч.гр.д- №6кг по описа на РС-Тетевен.

Моли да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените деловодни 1 разноски в настоящето и заповедното производство.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.В съдено заседание ответникът М. М. твърди,че не съществуват непогасени от него задължения към ищеца за предодставени електронни съобщитени услуги,към моментана прекратяване на взаимоотношенията с оператора и възникване на правоотношения между него и друг оператор.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.счетоводната експертиза,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Прилжен е Договор №щ,сключен между страните на дата 05.01.2022г и Приложение №1 към същия.

Преддставениса 3 броя фактури,издадени от оператора/стр.14-18 от делото/,коитоса били обект на изседване по проведената по делото съд.-счетоводнаекспертиза/първоначална и допълнителна/ изготвена от вещото лице Р. Х..

Приложени са Общи условия за взаимоотношенияна на ищеца и абонатите и крайни ползватели на мобилнимрежи на ищеца.

Приложено е ч.гр.дело №6кг по което на дата 16.06.2025г е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,за следнотовземане на ищеца сещу ответника: сума от 311.39 лева,главница за период 19.03.2024г до 13.06.2025г,сумата от 34.39 лева мораторна лихва за периода 19.03.2024г до 13.06.2025г и за разноските по заповедното производство.

Срещу заповедта е подадено възражение за недължимост на вземането,като с разпореждане на заповедния съд от дата 11.08.2025г, на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането си.

Разпореждането на съда с указанията са връчени на заявителя на дата 19.08.2025г,съответно искът,предмет на разтглеждане в настоящето производство е предявене в преклузивния според закона срок.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между страните договорни отношения.

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 6кг по описа на Районен съд- Тетевен, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил в срок.

Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.

2

За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: валидно сключени между странитеДоговор №щ/05.01.2022г, с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги, посочени в приложението,индивидуализирано в исковата молба,качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение, той да е предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява склюването на договора за предоставяне на ел.съощителни услуги от ищеца на ответника,вида и стойността на услугите,съобразно представеното приложиение,отразуването на дължимите по договора месечни вноски от абоната в представените по делото фактури.

Основното възражеуние на ответника М. М. в производството е за липса на нетови задължения за запащане на ищеца на предоставени му електронни съобщкителни услуги,така,както вземането се претендира по основание/както е посочено и в заповедното производство/.

Съдът приема,че това възражение на ответника се доказва от представените поделото фактури и най-вече от закючението на вещоно лице,изготвило съд.-счетоводната експертиза.

От цитираните доказателства се установява,че претендираната сума от 311.39 лева представлява начисена неустойка на абоната при прекратяване на договора му с ищеца,“поради пренасяне на услугата в мрежата на друг оператор“,който факт излага вещото лице в заключението/в допълнителното такова ,като основание за прекратяване на договорните отношения между страните.

Т.е. реално основание на претендираната сума не е неизпълнение на ответника за заплащане на ползване на електронни съобщителни услуги,както е посочено в заповедното производство и в исковата молба,а начислена неустойка от оператора при прекратяване на договора за ел.съобщителни услуги.

Следва да бъде отбелязяно,е от 2024гг. Мобилните оперотарибяха задължени да премахнат задължението на абонатите да възстановяват под формата на неустойки предоставените от страна на операторите „отстъпки“ от цените на месечни абонаменти и от цените на закупени в брой или на лизинг крайни устройства. Правото на операторите да претендират възстановяването на отстъпки ще се отнася само за част от реално предоставените отстъпки, а не за предстоящи или бъдещи такива, каквато възможност имаше в старите текстове на сключваните договори и приложенията.

Освен изложеното: Безпротиворечиво се приема в настоящата съдебна практика,че уговорката за неустойки, така както е описана в чл.7.1. от Договора и в чл.7 и 8 от Приложение №1 към договора за мобилни услуги,уреждаща задължение за заплащане на неустойки при предсрочно прекратяване е нищожна поради накърняване на добрите нрави и 3 не поражда задължения за длъжника. Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент-т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.

С оглед изводите за нищожност на уговорката за неустойки за неизпълнение поради противоречие със закона и добрите нрави /чл.26 ал.1 ЗЗД/, съдът намира, че с оглед установеното основание на претенцията на ищеца в хода на настоящето производство,а именно ,че същата представлява начислена неустойка при предсрочно прекратяване на договора/независичо по инициатива на коя от станите/,а не незаплатени реално предоставени електронни съобщителни услуги, исковата претенция следва да бъде отхвърляне,като неоснователна и недоказана.

4

При този изход на делото на ищеца не се присъждат разноски в исковото и заповедно производство.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявениаят от " А 1 България“, ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул.

„Кукуш”, № 1 ,представлявано от членовете на Съвета на директорите к срещу ответника М. И. М.,ЕГН:********** от село кЛов.обл.,ИСК с основание чл.422,ал.1 от ГПК,за установяване на вземане в размер на 311.39 лева,неплантена сума за предодставени електронни съобщителни услуги за периода 19.03.2024г до 14.06.2024г. и мораторна лихва в размер на 34.39 лева ,както и законна лихва за забава от датата на образуване на ч.гр.д. №6кг по описа на РС-Тетевен.

Решението подлежи на въззивно обжалване,пред ОС-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

5