Определение № 114 от 07.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 114 гр. Варна, 07.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500056 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Д. С. В., подадена чрез адв. Н.С., против протоколно определение от 15.12.2023 г. по гр.д. № 2612/2022 г. по описа на ВОС, с което е спряно производството по делото на осн. чл. 229, ал.1, т.3 ГПК.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното определение и съображения за неговата незаконосъобразност – липса на предпоставките по чл. 229, ал.1, т.3 ГПК (липса на решение за поставяне на ищеца под запрещение), като е молил за отмяната му и продължаване на производството от окръжния съд. Заявил е искания по доказателствата – служебно изискване на становище от лекуващия ищеца лекар психиатър, евентуално за удостоверение в тази връзка.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване /като преграждащ хода на производството, съгласно чл. 274, ал.1 т.1 ГПК/ съдебен акт, редовна е и допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 3 от ГПК, съдът спира производството, когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните.

В конкретния казус, със заключението на вещите лица по назначената в първата инстанция комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изслушана в съдебно заседание от 15.12.2024 г., е установено че ищецът страда от шизофренна психоза с давност от 2004 г., чийто ход се е задълбочил в годините до силно изразен спад в социалното му функциониране. Според експертите, поради психопатоподобната промяна на 1 личността на фона на чести обостряния с параноидна симптоматика и грубо неадекватно психотично мотивирано поведение той не е в състояние да работи, поради което е пенсиониран пожизнено с чужда помощ. При изслушването му в съдебно заседание, вещото лице д-р Бояджиева е заявило, че ако делото бе за запрещение би предложила постановяване на ищеца под пълно такова.

Т.е. фактът, обуславящ необходимостта от учредяване на настойничество или попечителство по отношение на ищеца е установен с експертиза в хода на образувано по исковата му молба и висящо пред окръжния съд производство по осъдителните му претенции срещу ответника за обезщетения от деликт. Неоснователно е оплакването в частната жалба за липса на предпоставките по чл. 229, ал.1, т.3 ГПК предвид липсата на решение за поставяне на ищеца под запрещение. В практиката на ВКС, обективирана в определение № 4228 от 15.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3672/2022 г., II г. о., определение № 53/07.03.2019 г. по ч. гр. д. № 303/2019 г., ІІ г. о. определение № 43/18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 67/2017 г., ІV г. о., определение № 414/05.10.2012 г. по ч. гр. д. № 423/2012 г., ІІ г. о., определение № 382/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2758/2017 г., ІV г. о., определение № 747/16.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4677/2014 г., ІІІ г. о., е възприето, че предпоставка за спиране на производството в хипотезата на чл.

229, ал. 1, т. 3 ГПК е настъпването на факт, предвиден от закона - да е необходимо учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните поради настъпила недееспособност. Последователно и трайно е застъпеното становище, че фактът на настъпване на недееспособността на страната дори може да не е известен на съда или на страните, подобно на основанието за спиране при смърт на някоя от страните. В тези два случая, основанието за спиране на производството настъпва по силата на закона от деня на събитието, поради което при установяване недееспособност на ищеца, съдът следва да спре производството по делото до назначаването на настойник или попечител на същия. В цитираната съдебна практика се допуска също необходимостта от учредяване на настойничество или попечителство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК да се установява чрез заключение на назначена по делото съдебно-психиатрична експертиза, както е сторено от първоинстанционния съд и в настоящия случай. Казано е още, че процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка и съдът следва да спре производството по делото, когато страната преди или по време на процеса е станала недееспособна. От тези съображения недвусмислено следва изводът, че установяването на нуждата от назначаване на настойник или попечител на страната може да предшества съдебното решение, с което приключва особеното производство по поставяне под запрещение.

Затова, в случая предвид установената с експертиза в хода на първоинстанционното производство недееспособност на ищеца, окръжният съд е спрял производството по делото изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.3 ГПК. Определението за спиране на страда от визираните 2 пороци и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Апелативен съд -Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.12.2023 г. по гр.д. № 2612/2022 г. по описа на ВОС, с което е спряно производството по делото на осн. чл. 229, ал.1, т.3 ГПК.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3