Решение № 3390 от 05.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48596/2022
- Вид
- Решение № 3390
- Подписан
- 05.03.2023
- Състав
- КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3390 гр. София, 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110148596 по описа за 2022 година
С исковата молба е предявен осъдителен иск от М. П. С. за осъждането на [фирма] да й заплати сумата от 10 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 600 лв. – недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство № 4304378/01.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2022 г. до окончателното плащане на вземането. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че между нея и [фирма] е сключен договор за паричен заем № 4304378/01.11.2021 г., по силата на който последният е предоставил заем на ищцата в размер на 1500 лв., при уговорен годишен лихвен процент в размер на 35 % и годишен процент на разходите в размер на 49 %. Излага, че с чл. 4 от този договор тя се задължила да предостави обезпечение, поради което е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 4304378/01.11.2021 г. между [фирма], ищцата и ответника, по силата на който ответното дружество е поело задължението да обезпечи пред кредитора задълженията на заемателя, а последният – да заплати на ответника възнаграждение в размер на 600 лв., чието плащане е разсрочено заедно с месечната вноска по договора за кредит, а [фирма] е овластено да приеме плащането на възнаграждението за ответника. Ищцата твърди, че е платила изцяло възнаграждението по този договор. Излага, че договорът за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и попада в обхвата на ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен на него, поради което действието му е предпоставено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, още повече че кредиторът и ответникът са свързани лица, защото собственик на капитала на [фирма] е дружествотокредитор, поради което двете правоотношения следва да се разглеждат съвместно. Сочи, че 1 договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречието му с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 от ЗПК.
Счита, че изискванията на чл. 4 от договора за кредит са неотменими изисквания за получаване на кредита, като на практика потребителят е бил лишен от избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то, а към него са поставени изначално неизпълними изисквания. Поради това изтъква, че разходът за потребителя по договора за предоставяне на поръчителство е сигурен за него и с невключването му в размера на ГПР е заобиколено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство впоследствие подлежи на разпределяне като печалба на [фирма]. Излага, че от съдържанието на договора е неясно кои точно разходи са включени в посочения ГПР в размер на 49 % и по какъв начин е формиран ГПР. Изтъква, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като срещу заплащане на възнаграждението по него ищцата не е получила насрещна престация, защото в случай на изпълнение на ответното дружество то има право на регрес срещу нея за пълния размер на платеното, поради което просто задължението й ще бъде прехвърлено от едното на другото дружество, като се касае за свързани дружества. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави, защото с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а единствено допълнително оскъпяване на договора за заем, което обаче е уговорено по друго правоотношение, за да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство надвишава половината от сумата по отпуснатия заем, с което са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. Поради изложеното счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен, а платеното от нея възнаграждение по него е недължимо. Сочи банкова сметка за плащане в молба с вх. № от 06.12.2022 г. – IBAN **********.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът [фирма] депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство се регулира не от ЗПК, а от ТЗ. Оспорва твърденията на ищцата, че той е нищожен като лишен от основание, като изтъква, че за нея сключването му е с цел избягване на неблагоприятни последици от неизпълнение на задълженията й по договора за паричен заем, а за него – с цел получаване на възнаграждение. Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне и изтъква, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря с цялото си имущество солидарно със заемателя, като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя, а уговореното възнаграждение е по-малко от сумата на всички последици от неизпълнението на главното задължение по договора за паричен заем. Изтъква, че процесният договор е сключен доброволно от ищцата, като същият не може да бъде безвъзмезден предвид предмета на дейност на ответното дружество, а именно сключването на гаранционни сделки. Намира за неоснователни твърденията на ищцата за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство на 2 основание ЗЗП и поради противоречие с разпоредби от ЗПК, като намира, че последните са неприложими за него. Сочи, че евентуалната нищожност на договора за заем е ирелевантна.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С протоколно определение от 07.02.2023 г. е допуснато изменение на размера на претенцията по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като е увеличен размерът на претенцията от 10 лв. част от общо вземане в размер на 600лв., до сумата в пълен размер от 359,66 лв. Предмет на производството е вземане в размер на 359,66 лв., която сума представлява пълния размер на вземането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да е редовна исковата молба по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да посочи релевантните факти за спора по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за които носи доказателствена тежест, като по делото ответникът излага и доказва фактите, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото. Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. Доколкото твърденията на ищеца са относно недължимо платена сума по нищожен договор, то претенцията е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Не се спори между страните, че помежду им е бил сключен договор за поръчителство № 4304378/01.11.2021 г., по силата на който ответникът се е задължил да гарантира изпълнението на задълженията на ищцата в качеството й на кредитополучател по договора за кредит, сключен с [фирма], че договорите за поръчителство и кредит са били сключени на една и съща дата, че едноличен собственик на капитала на ответника е дружеството кредитодател по договора за кредит.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство /гаранция/ потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 793.55 лв., като потребителят заплаща възнаграждението разсрочено на 15 вноски от по 52.89 лв. В чл. 3, ал. 3 от договора е посочено, че гарантът овластява [фирма] да приема вместо него изпълнение на задължението на потребителя за плащане на това възнаграждение.
От кредитираната като компетентно изготвена ССчЕ се установява, че ищецът е заплатил част от дължимото възнаграждение по договора за поръчителство № 4304378/01.11.2021 г. в общ размер на 359.66 лв. Вещото лице е посочило, че в компонентите при изчисление на ГПР не е взето предвид дължимото възнаграждение по договора за поръчителство, като при калкулирането му размерът на ГПР по кредита би достигнал 118.58 %.
Видно от събраните по делото доказателства договорът за гаранция е сключен във връзка с договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и [фирма]. [фирма] се е 3 задължило да предостави на ищеца сумата 1500 лв., който е поел задължение за връщането й в срок от 30 седмици. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения. От доказателствата по делото се установява, че договорът за поръчителство е сключен от ищеца с ответника [фирма] в изпълнение на задължението си по чл. 4 от договора за потребителски кредит, сключен с [фирма].
Съгласно чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на [фирма] е [фирма] - кредитор на ищеца. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството - поръчител, то с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с [фирма], доколкото, плащайки задължението на потребителя, кредиторът плаща вземането си сам на себе си.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 41.73 %. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с [фирма], което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на [фирма] по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход действителният ГПР би бил значително завишен, а именно в размер на 4
118.58 %, съобразно приетата ССчЕ.
Оттук и със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение и единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.
Разпечатката съдържа 22 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88bbc6b5-33d1-46ae-a8e5-44494761fea7