Определение № 567 от 24.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. София, 24.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002901875 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бългериън Пропърти Тръст„ ЕООД против решение № 76/12.03.2024г. по т.д.№ 656/2023г. на Апелативен съд – Варна, с което, след отмяна на решение № 293/26.06.2023г. по т.д. № 59/2022г. на Окръжен съд – Варна, са отхвърлени предявените от касатора против „Илот Блек Сий Хотелс„ АД искове, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване вземане на ищеца към ответника, в размер на 467 189 евро, на основание споразумение от 19.02.2021г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 14.05.2021 г. до окончателното й плащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение от 17.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 6834/2021 г. на Районен съд – Варна. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, а в евентуалност – правилността му. Твърди, че са налице предпоставките на чл. 229, т. 4 ГПК за спиране на производството, предвид висящност на преюдициален за настоящия спор - по т.д. № 58/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна. Предмет на същия е сума от 52 266 евро – остатък от главница, дължима по силата на друго споразумение от 19.02.2021г., съставляваща друга част от заема, предоставен съгласно Споразумение за участие в съвместно дружество от 01.02.2007г. и Генерално компенсационно споразумение от 10.02.2007 г. .Страната твърди, че правопораждащите факти на вземанията – предмет и на двете дела, се отнасят до възникването и съдържанието на едно и също заемно правоотношение, плащането по което документално е уредено чрез пълномощник, по силата на едно и също нотариално заверено пълномощно от 27.01.2021г., действителността на което споразумение, евентуално - обхвата на представителната власт на сключилия го пълномощник са спорни по делото. Касаторът се позовава на по-ранното завеждане на т.д.№ 58/2022г. на ОС – Варна спрямо настоящото - т.д.№ 1

59/2022 г. на същия съд. Недопустимост се твърди и на основание чл. 299 ГПК, поради „формирана сила на пресъдено нещо по правопораждащите факти„, тъй като преди датата на постановяване на въззивното решение е постановено решение по т.д.№ 58/2022 г. на ОС – Варна, влязло в сила на 01.02.2024 г.. Със същото е установено със сила на пресъдено нещо: съществуващо заемно правоотношение между страните от 2007 г., на основание Споразумение за участие в съвместно дружество от 01.02.2007г. и Генерално компенсационно споразумение от 10.02.2007г. ; издаването и валидността на пълномощното от 27.01.2021 г. , с упълномощител Хуан Игнасио Естеве Пла и пълномощник Елена Драгомирова Й.; тълкувана е волята на упълномощителя със смисъл - „задълженията към акционерите, макар и стари, да се признаят, а не да се оспорват на каквото и да било основание„; отхвърлена е недействителност на споразумението, в качеството му на договаряне във вреда на представлявания, на основание чл. 40 ЗЗД.

Доколкото се касае за отделни части на един и същ заем, различието по двете дела, според касатора, е единствено в размера на претендираните суми, при пълна идентичност на останалите правопораждащи факти.

Неправилност на въззивното решение се обосновава на всички основания по чл. 281, т.3 ГПК.

Неправилно, предвид позоваването на чл. 26 ТЗ в текста на пълномощното и очертаната от разпоредбата обща рамка на представителната власт на търговския пълномощник, вкл. ограниченията на същата, съгласно чл. 26, ал. 2 ТЗ, съдът е пренебрегнал съдържащото се изрично упълномощаване за определени действия, в протИ.речие със самата норма на чл. 26 ТЗ, а и на чл. 39 ЗЗД. От текста на чл. 26 , ал. 1, изр. второ ТЗ, диспозитивна по съдържние норма, следва че при дадени изрични указания от страна на упълномощителя се съобразяват те, а не общата, съдържаща се в закона уредба. Законът дава превес на волята на упълномощителя / така и съгласно чл. 39 ЗЗД / и ограничителното й тълкуване, независимо от предвиденото в чл. 26, ал. 2 ТЗ, е недопустимо.

Отделно, според касатора, съдът не е имал основание да се произнася по „приложението на чл. 26 ТЗ„, тъй като такъв довод няма въведен с въззивната жалба на противната страна, т.е. е излязъл извън обхвата на дължимото произнасяне, съгласно чл. 269, пр. второ ГПК. Като не е отдал превес на волята на упълномощителя, вкл. на изричния текст „да се тълкува в широк смисъл в полза на упълномощеното лице„, съдът е игнорирал принципи на тълкуването ,съгласно чл. 20 ЗЗД. Така съдът не е оценил явно изводимата от пълномощното воля на упълномощителя пълномощникът да сключи договор в писмена форма, представлявайки и двете страни / т.е. и като пълномощник на насрещната /, както и със същия да урегулира в писмен вид отношенията по повод финансирането / в текста на пълномощното - „отношенията между Дружеството и всеки от съдружниците с принос към финансирането„ /. Не е съобразен факта,че пълномощното е дадено именно на лице - органен представител на кредитора, за документално уреждане в доказуем вид на финансирането. Тези обстоятелства, според касатора, обосновават извода, че упълномощителят е целял заема да бъде оформен в писмен вид, имайки 2 интерес от това, а документирането му обективно води до признаване на вземането, прекъсващо давността, то е негова неизбежна последица, която упълномощителят е съзнавал. Решението се сочи постановено в протИ.речие с чл. 40 ЗЗД, досежно мотивирането на недействителността на споразумението от 19.02.2021г., като сключено във вреда на представлявания, предвид последиците му на отказ от изтекла в полза на ответното дружество погасителна давност. Касаторът акцентира на липсата на изводимо от съдържанието на споразумението знание на пълномощника, че договаря по повод задължение, погасено по давност, но дори да е действал с такова знание, самото му упълномощаване обективира отказ на упълномощителя от ползваща го погасителна давност и недвусмислено изразява намерението му да не се позовава на такава, а да уреди дълга, вкл. създавайки документ за неговото доказване. При това, по смисъла на чл. 40 ЗЗД следва да се касае за обективно увреждане на имуществото на представлявания към момента на сключване на сделката от пълномощник, но доказателства за такова увреждане не са събрани. В този смисъл, касаторът отрича да е вреда погасяването на възникнало на законово основание задължение, респ. напусналите патримониума му суми след погасяването му по давност. Не е установена и недобросъвестност на пълномощника Елена Й., която е действала в пълно съответствие с волята на упълномощителя, от съдържанието на която е видно, че прекъсването на давността, съответно отказа от изтекла погасителна давност са целена, желана или поне допускана и приемана последица от упражняването на правата, за които е дадено пълномощното. Последното се основава на горепосоченото разбиране на касатора, че документалното оформяне на самото правоотношение, по необходимост води до признаване на дълга, съответно до прекъсване на давността, ако още не е изтекла, или до отказ от вече изтекла погасителна давност. Неправилно, според страната, съдът отрича изявленията на ответното дружество в търговската и счетоводната му документация да са от естество да прекъснат погасителната давност, доколкото се касае за решения на колективен орган на дружеството – ответник / СД /, член на който е и пълномощника Е.Й., същевременно органен представител / управител / на дружеството – ищец. Неправилно е отречено прекъсване на давността с включването на заема в ГФО на ответното дружество, заявени за оповестяване в ТРРЮЛНЦ. Тези изводи касаторът намира в протИ.речие с ТР № 4/12.12.2016 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Неправилност се твърди и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: съдът не е коментирал довода на ищеца, че заемите са предоставени от всички акционери в ответното дружество с 10– годишен срок. Този срок не се явява изтекъл към датата на спорното споразумение, поради което е изключено пълномощникът Е.Й. да е действала със знание за погасено по давност вземане при сключването му и да е била недобросъвестна, съобразно разбирането на въззивния съд за съдържанието на тази недобросъвестност.

Необоснованост на решението касаторът мотивира с логически протИ.речия и несъвместимост на правните последици от счетени за релевантни факти. Така, въпреки установеното качество на 3 пълномощника Й. и като член на СД на ответното дружество, участвала във формиране на колективната воля на този орган досежно съществуването на процесното задължение и признаването му, с последиците на отказ от погасителна давност, съдът приема, че представлявайки отсрещната страна същото лице и за същото обстоятелство действа недобросъвестно. Насетне касаторът излага съображения, относими към осъществено превратно тълкуване от съда на съдържанието на пълномощното и оттук – последиците за действителността на сключеното споразумение. Сочи и протИ.речиви изводи за факти – от една страна съдът коментира осчетоводено задължение по договор за заем, от друга - в относимост към предмета на сключеното споразумение – парично задължение с неизяснен произход ; отрича характер на споразумението като обективна новация, но последващо обосновава същото като такава и пр..

Ответната страна - „Илот Блек Сий Хотелс„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Несъстоятелни намира доводите за недопустимост на въззивното решение, тъй като спорът по т.д.№ 58/2022 г. на ОС – Варна няма преюдициално за настоящия спор значение. Формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по този спор касае единствено признаването на дълг, в присъдения от съда размер, на основание Споразумение за участие в съвместно дружество от

01.02.2007г. и Генерално компенсационно споразумение от 10.02.2007 г., тъй като СПН се формира единствено с диспозитива на съдебния акт. При това, ответникът отрича по двете дела да са идентични правопораждащите задълженията факти. Формулираните материалноправни въпроси ответникът счита, че или не касаят решаващи мотиви на въззивното решение или са такива, по които съдът изобщо не се е произнасял, т.е. не се явява обоснован общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Формулираните процесуалноправни въпроси, според ответната страна, обективно нямат характеристиката на правни – отговор на същите е без значение за правния резултат. Подробните доводи на страната настоящият състав съобразява при анализа на основанията за допускане на касационното обжалване.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване,в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът „Бългериън Пропърти Тръст„ ЕООД претендира установяване вземане от ответника „Илот Блек Сий Хотелс„ АД , в размер на 467 189 евро, като досежно основанието му твърди следното : Ищецът е един от тримата акционери в ответното дружество, притежател на 25 % от капитала му.

„Бългериън Пропърти Тръст„ЕООД и „Протуба С.А.“ са сключили на 01.02.2007 г. споразумение за участие в съвместно дружество / ответното / , като са договорили целта, предмета на дейност и начина на финансирането му. Предвижда се учредяване на съвместното дружество за развиване на 4 туризъм, чрез разработване, управление и съвместно владение на хотелски обект в гр.Обзор, община Несебър. Придобитото

/ към този момент единствено облигационно / право на ищцовото дружество, за сключване на окончателен договор върху конкретен недвижим имот в гр.Обзор, е уговорено да се прехвърли в полза на съвместното дружество, за последващо хотелско застрояване и разработване. Прехвърлянето на правата на купувача в полза на новото съвместно дружество е договорено с анекс към споразумението. В т.2.1.1 от споразумението, с наименование „Участие в съвместното дружество „ - абзац 5 - е определен начина на финансиране на проекта, като е прието, че в допълнение към вече внесения дружествен капитал съдружниците ще предоставят средства като личен заем към дружеството, който заем може да бъде капитаризиран, парична вноска, пропорционална на съответните им дялове, докато се покрие цялата сделка. Ищецът твърди, че на основание така сключеното споразумение, е финансирал ответното дружества с лични средства, както следва : 30 000 евро – платено капаро за сключването на окончателен договор за покупко-продажба ,приспаднато от окончателната продажна цена; 433 545 евро – платена част от продажната цена за имота; 400 евро – възнаграждение на банка , за откриването и обслужването на специална сметка на името на ответника, за разплащане с продавачите на имота ; 78 200 лева / 40 000 евро / - платено възнаграждение по договор за поръчка от 08.02.2007г. между ищеца и „Фортуна 22“ ЕООД, с анекс към който от 14.02.2007 г. - т.2,сключен с участието на страните по спора и изпълнителя „Фортуна 22 „ ЕООД ,е договорено изплатените от ищеца към момента на сключването му суми да се считат изплатени за сметка на ответното дружество; 354 189 евро – платени като възнаграждение по договор за посредничество с посредник „Молекс„ ЕООД, за които се твърди аналогично сключено споразумение изплащането им да се зачете като такова за сметка на ответника „Илот Блек Сий Хотелс„ АД; 67 500 евро – финансиране по договор за „наем на услуги„ с изпълнител самият ищец от 15.05.2007 г.; 45 500 евро – финансиране по договор за „ наем на услуги „с изпълнител „Астра Капитъл Корпорейшън България „ ЕООД от 25.09.2007 г. .