Определение № 26 от 16.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Кюстендил, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Росица Б. Савова

Татяна Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500573 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 вр. чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез пълномощника адв. А. Д., със съдебен адрес: гр. ***, против Определение № 1224 от 03.11.2025 година, постановено по гр.д. № 764/2025 описа на Районен съд гр. Кюстендил.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е частично уважил молбата за изменение на постановеното по делото Решение №1036/23.09.2023 г., като е намалил присъденото в полза на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение от 1440 лева с ДДС на 720 лева с ДДС.

Посоченото определение се обжалва с доводи за неговата неправилност. Твърди се, че неправилно районният съд не е присъдил адвокатско възнаграждение за двата евентуално предявени иска, които не са разгледани в производството. Сочи се, че адвокатско възнаграждение следвало да бъде присъдено за всеки предявен иск, а не въз основа на сбора на цената на предявените искове. Възразява се и срещу размера на присъденото възнаграждение като се твърди, че последното не следва да бъде редуцирано под минималните размери на адвокатските възнаграждения, като детайлно обосновава тезата да справедливо възмездяване на адвокатския труд. Искането е за отмяна на обжалваното определение, при което да остане в сила присъденото на адв.

Д. възнаграждение с постановеното по делото решение в размер на 1440 лева с ДДС , евентуално за неговото изменение, като в полза на адв. Д. бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1281.91 лева, от които по иска с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД – 790.58 лева с ДДС и по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.

1 от ЗЗД – 491.06 лева с ДДС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор по частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по закон, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съгласно изричното предписание на чл.248 ал.3 от ГПК, от лице, имащи право и интерес от обжалване. Поради това се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и обжалвания съдебен акт, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

1

Производството по делото на районния съд е образувано по искова молба на М.

И. К. чрез адв. А. Д. от САК, против „Вива Кредит” АД, с която е било отправено искане да бъде прогласен за недействителен Договор за паричен заем Standart 14 № *** г., сключен между М. И. К. в качеството й на кредитополучател и „ВИВА КРЕДИТ“ АД като кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 22 ЗЗП, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли горния иск, са предявени следните кумулативно съединени помежду си искове: 1./ за прогласяване нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart_14 № *** г., уреждаща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД или на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради противоречието й със закона, респ. с добрите нрави; 2./ за прогласяване нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart_14 № *** г., уреждаща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 4, ал. 1 от договора, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД или на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради противоречието й със закона, респ. с добрите нрави. Посочените искове (главния и предявените в условията на евентуалност) са били обективно и кумулативно съединени с искане да се осъди „ВИВА КРЕДИТ“ АД да заплати на М. И.

К. сумата в размер на 1 092,23 лв., като платена без правно основание, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

С Решение № 1036/23.09.2025 г. съдът е уважил претенцията по главния иск, като евентуалните такива не са били разгледани, респ. е уважена и претенцията с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. С решението в тежест на ответното дружество са възложени сторените деловодни разноски, както следва: ответното „ВИВА КРЕДИТ” АД е осъдено да заплати на ищцата М. И. К. сумата в размер на 205,00 лв., представляваща сторени разноски за заплатена държавна такса. В полза на адв. А. Д. е присъдена сума в размер на 1440,00 лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Дължимото адвокатско възнаграждение районният съд е определил, като е присъдил за всеки от обективно съединените искове /четири на брой/ по 300 лева, към които е начислил и дължимия ДДС.

По реда на чл. 248 от ГПК ответното дружество е поискало решението да бъде изменено в частта за разноските, като се намали присъденото по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалният представител на ищцата адв. Д..

С атакуваното определение първостепенният съд е уважил частично искането, като е намалил размера на присъденото възнаграждение от 1440 лева на 720 лева, приемайки, че неправилно е определил и задължил да бъде заплатено адвокатско възнаграждение и за двете евентуално предявени искови претенции, които са останали неразгледани, поради уважаване на главния иск.

При тази фактическа установеност, настоящия съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд за недължимост на адвокатско възнаграждение по искове, които са били предявени като евентуални и по които съдът не се е произнесъл.

В случая не е спорно, че ищцата е била представлявана по делото от пълномощник, осъществявал защитата й при условията на чл. 38 от ЗА., поради което и на основание ал.1 от този текст на закона той има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда. Преценката досежно размера му, като е посочил и първоинстанционният съд, следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като се вземат предвид видът на спора, защитимият материален интерес, видът и количеството на извършената работа, обемът на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното 2 установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси. В този аспект обаче, както вече е било изяснено, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2014 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които според действието на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение.

Пред сезирания съд са били предявени четири иска срещу ответника, като два от тях в условията на евентуалност. С решението си районният съд поради уважаване на главния иск, евентуалните такива не са били разгледани. Поради това приложими са разрешенията на съдебната практика, според които когато ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност при постигане на позитивно решение по един от тях, ответникът следва да понесе отговорността за разноски по уважения иск, като в полза на ищеца се присъди адвокатско възнаграждение за един иск, а не за всеки иска поотделно. Това разрешение е приложимо и досежно възнагражденията по чл. 38 от ЗА и е изведено от правилото, че когато между същите страни са предявени евентуално съединени искове дължимата държавна такса е една, респ. едно следва да бъде и адвокатското възнаграждение - в т.см. е Определение № 4027/28.12.2018 г. на САС по в. ч. гр. д. № 6519/2017 г., Определение № 284/06.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV гр. о., Определение № 477/04.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2516/2017 г., I т. о. и др. Приема се, че когато исковете са съединени при условията на евентуалност, отговорността за разноски се определя от изхода на делото по главния иск, ако не се е сбъднало поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния, или от изхода на делото по евентуалния, ако същият е бил разгледан (така Определение № 99/10.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1132/2019 г. на ВКС, I гр. о. и др.).

Доколкото с частната жалба е изразено становище, че разноски се дължат за всеки от предявените искове, а не върху общия материален интерес, настоящата инстанция ще отбележи, че споделя този довод, но с изключението, че по евентуално предявените искове, по които съдът не се е произнесъл, не се дължи възнаграждение, в които смисъл е изложел и своите мотиви.

И доколкото делото не се отличава със значителна правна или фактическа сложност - въпросите за недействителността на потребителския кредит са изяснени с многобройна съдебна практика, а по делото са проведени две съдебни заседания, без участието на страните, като положеният от процесуалния представител на ищеца труд обхваща действия по изготвяне на исковата молба, подробно мотивиране на основанията за нищожност на договора и на отделните клаузи, формулиране на доказателствени искания и защита по възраженията на ответната страна, той следва да се оцени в размер на 300 лв., като за ориентир в т.см. се вземат минималните възнаграждения по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) - чл. 7, ал. 2, т. 2 от нея. Без да се подценява при това адвокатският труд, който безспорно е висококвалифициран и добрата работа на адвоката е едно от съществените условия за доброто правосъдие, но и в контекста на вече посоченото, че делото не се отличава със значителна правна и фактическа сложност, налице е установена съдебна практика в т.см., като положените усилия от пълномощника на ищеца не се отличават със значителен обем.

По изложените по- горе съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно ще бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1224 от 03.11.2025 година, постановено по гр.д. № 764/2025 описа на Районен съд гр. Кюстендил.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Кюстендил, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Росица Б. Савова

Татяна Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500573 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 вр. чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез пълномощника адв. А. Д., със съдебен адрес: гр. ***, против Определение № 1224 от 03.11.2025 година, постановено по гр.д. № 764/2025 описа на Районен съд гр. Кюстендил.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е частично уважил молбата за изменение на постановеното по делото Решение №1036/23.09.2023 г., като е намалил присъденото в полза на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение от 1440 лева с ДДС на 720 лева с ДДС.

Посоченото определение се обжалва с доводи за неговата неправилност. Твърди се, че неправилно районният съд не е присъдил адвокатско възнаграждение за двата евентуално предявени иска, които не са разгледани в производството. Сочи се, че адвокатско възнаграждение следвало да бъде присъдено за всеки предявен иск, а не въз основа на сбора на цената на предявените искове. Възразява се и срещу размера на присъденото възнаграждение като се твърди, че последното не следва да бъде редуцирано под минималните размери на адвокатските възнаграждения, като детайлно обосновава тезата да справедливо възмездяване на адвокатския труд. Искането е за отмяна на обжалваното определение, при което да остане в сила присъденото на адв.