Решение № 3193 от 16.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3193 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330107444 по описа за 2024 година

С исковата молба ищцата Е. А. Г. е предявила против „Сити Кеш“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл.

23 ЗПК за заплащане на сумата от 600 лв., представляваща недължимо заплатена сума по Договор за кредит № ***/26.02.2022 г., формирана от заплатените суми над чистата стойност по договора за кредит, дължими поради неговата недействителност, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В случай на отхвърляне на главния иск, в условията на евентуалност, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 550 лв., представляваща недължимо заплатена сума по клауза за неустойка по Договор за кредит № ***/26.02.2022 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит № ***/26.02.2022 г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 1 200 лв., при установен годишен лихвен процент – 40, 05 % и годишен процент на разходите – 48, 47 %. Сочи, че в договора е установено, че потребителят следва да върне сумата от общо 2 001 лв. на 23 месечни погасителни вноски. Твърди, че с разпоредбата на чл. 11 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 676, 94 лв. Сочи, че е начислена неустойка от 676, 94 лв., която е добавена към 1 дължимата главница и лихва и се заплаща периодично с всяка погасителна вноска, като по този начин общата погасителна вноска нараства до размер от 87 лв. Поддържа, че е заплатил сумата от 1 200 лв. за главница, сумата от 50 лв. за лихва и сумата от 550 лв. за неустойка. Сочи, че при сключване на договора за кредит е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, доколкото липсва ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите, като не може да се направи еднозначен извод за разходите, включени при определяне на размера на годишния процент на разходите и дали в посочената в договора процентна величина е включено и задължението за неустойка. Счита, че сумата за неустойка следва да бъде елемент от общите разходи по кредита, като с уговорката за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че посочването в договора на годишен процент на разходите, който не съответства на реално прилагания представлява заблуждаваща търговска практика, в който смисъл се позовава на съдебна практика на Съда на ЕС. При условията на евентуалност твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, доколкото с начисляването й се достига до значителна нееквивалентност на престациите.

Сочи, че неустойката е недействителна на основание чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП, доколкото с последната се облагодетелства едната страна за сметка на другата.

Сочи на установено нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като неустойката е в необосновано висок размер. Твърди, че неустойката е установена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като поддържа, че с договарянето й се достига до заобикаляне на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане на чистата стойност по кредита, поради което предявява осъдителен иск за заплащане на сумата от 600 лв., формирана от заплатени лихви, неустойки и други разходи по кредита. При условията на евентуалност предявява осъдителен иск за връщане на недължимо заплатената сума за неустойка. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Сити Кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Моли се за постановяване на определение, по силата на което и на основание чл. 213 ГПК производството по делото да бъде съединено за общо разглеждане с гр. д. № 7441/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив и гр. д. № 7442/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, доколкото производствата по посочените дела са образувани между едни и същи страни по искови молби, съдържащи сходни твърдения и основания за недействителност на договорите, респ. техните клаузи. Твърди, че образуването на няколко производства представлява акт на злоупотреба с процесуални права, доколкото се цели облагодетелстване на ищеца с получаване на разноски по три отделни производства. При условията на евентуалност – ако молбата по чл. 213 ГПК бъде оставена без уважение, се моли за присъждане на разноски за едно съдебно производство, в който 2 смисъл се позовава на съдебна практика. Сочи, че при разглеждане на отношенията между страните следва да се има предвид, че ищецът е страна по 13 договора със сходни клаузи, което според ответника сочи за наличие на трайни отношения, създадени на база идентични условия за предоставяне на идентични услуги. Излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД недействителността на отделна договорна клауза не води до недействителност на целия договор, доколкото последният може да се прилага и без нея. В този смисъл поддържа, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен годишния процент на разходите и по какъв начин се формира последния с посочване на компонентите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че клаузата за неустойка не е и не следва да бъде включена годишния процент на разходите, тъй като кредиторът следва да посочи годишния процент на разходите и компонентите му към датата на сключване на договора. Твърди, че неустойката е установена в проявление на принципа на свободата на договаряне, установена в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като задължението възниква след сключване на договора – в случай на непредставяне на обезпечение. Следователно поддържа, че е изначално невъзможно неустойката да бъде включена в годишния процент на разходите.

Твърди, че неустойката е индивидуално уговорена между страните и е ясна и разбираема, като нейната основна функция е да обезщети страната по сключения договор и като такава не следва да се включи в годишния процент на разходите, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО. Обстоятелството, че неустойката се дължи единствено при неизпълнение на договора било видно и от погасителния план, в който е отбелязано с бележка, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на задължението по чл. 5 от Договора. Счита, за неверни твърденията, че неустойката представлява добавък към възнаградителната лихва, доколкото лихвата представлява възнаграждение за кредитор като цена на предоставения финансов ресурс и е задължителен и основен компонент на договора за кредит. Сочи, че още към момента на сключване на договора потребителят е бил запознат за всички възможни суми, които би дължал по договора за кредит, което оборва твърдението на ищеца за наличие на заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че клаузата за неустойка е действителна и последната е уговорена като санкция в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си за представяне на обезпечение по кредита. Сочи, че потребителят е разполагал и с възможност в рамките на 14 дни да се откаже от договора без да е обвързан по никакъв начин от неустойката, както и без никакви последици, свързани със заплащането на такси и разноски. Поддържа, че потребителят е разполагал с възможност да продължи тридневния срок за осигуряване на обезпечение с предоставяне на молба до кредитора, респ. представяне на друго заместващо обезпечение – например запис на заповед.

3

Счита, че потребителят не е имал намерение да изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, а е имала за цел да се обогати неоснователно със завеждане на последващи искове и по този начин върне единствено главницата по кредита. Предвид изложеното счита, че клаузата за неустойка не е установена в противоречие с добрите нрави. Счита, че не е налице неравноправност по смисъла на Закона за защита на потребителите, тъй като ищцата е била информирана за условията на продукта от страна на търговеца предварително. Твърди, че наличието на тринадесет на брой идентични договори за кредит между страните опровргава твърдението за липса на достатъчно информация по отношение на крайният размер на задължението на потребителя, както и че клаузите накърняват добрите нрави. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е заплатила посочените в исковата молба суми, но поддържа, че последните са получени при наличие на валидно правно основание за това. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата Е. А. Г. и ответника „Сити кеш” ООД е сключен договор за потребителски кредит № ***/26.02.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1 200 лв. срещу насрещното задължение на ищцата – кредитополучател, да върне предоставения й за възмездно ползване финансов ресурс на 23 седмични погасителни вноски – в размер от 9, 35 лв. на първите две погасителни вноски и от 62, 16 лв. на останалите, ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1 324, 06 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 48, 47 %.

С разпоредбата на чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне две от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Договора, а именно: поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 4 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

С клаузата на чл. 11 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 676, 94 лв. на вноски.