Решение № 14396 от 24.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14396 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20251110115893 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 97560/19.03.2025 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от С. В. Г., ЕГН ********** срещу Х. Д. Г. ЕГН **********, съпруг на молителката и баща на пострадалите деца на страните, за налагане на мерки за защита на молителката и на две от децата на страните при твърдения за извършен от ответника спрямо нея в присъствието на децата А. Х. Г., ЕГН ********** и Д. Х. Г., ЕГН ********** акт на домашно насилие на 25.02.2025 г. около 16:00 часа в дома на молителката в гр. Правец, изразяващи се в отправяне на обиди и заплахи спрямо молителката, във хващане на молителката за ръцете и растърсването й.

Ответната страна не се явява в съдебно заседание и не изразява стновищепо молбата.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, както и за защите на двете малолетни деца на страните, поради което съгласно чл.8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. Децета на страните са конституирани в хода на производството в качеството им на пострадали на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН. Молбата е подадена срещу лице, което е съпруг на молителката и баща на децата на страните, поради което същата е подадена срещу процесуално легитимирано да отговаря по нея лице /чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН/.

Молителката твърди, че на 25.02.2025 г. около 16:00 часа в дома на молителката в гр.

Правец, ответника е извършила процесния акт на домашно насилие, като молбата до съда е подадена на 19.03.2025 г. и преклузивният тримесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН е спазен.

Твърди се извършено от ответницата физическо и психическо насилие, което попада в хипотезата на чл. 2 ЗЗДН. Предвид горното молбата е допустима.

По основателността на молбата:

1

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на Д.ието на извършителя.

По делото не се спори, а същото е обявено и с доклада по делото за безспорно в отношенията между страните, че молителката и ответника са съпрузи както и че имат четири деца, поради което ответника притежава материалната легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН. Това обстоятелства се установява и от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак /л. 9 от делото/ и удостоверения за раждане на децата А. Х. Г., ЕГН ********** и Д. Х. Г., ЕГН ********** \ л.10 и л. 11 от делото \.

По делото към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която обаче не следва да се ползва с формална доказателствена стойност, придадена й по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Посочената разпоредба разглежда декларацията като част от доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята предопределена стойност. В случая се сочи, че в къщата на молителката в гр. Правец е присъствала майката на молителката. Предвд това декларацията па чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не следва да се ползва с придадената и доказателствана стойност, тъй като са налице други доказателства за установяване на посочените със сезиращата молба обстоятелства. Предвид това молителката е следвало да прояви активно процесуално поведение и да ангажира доказателства за установявавене на сочените с молбата обстоятелства. Предвид това в настоящето производство не се установи по категоричен и безспорен начин, ответника да е извършил твърдения акт на домашно насилие, тъй като се констатира разминава в часовия диапазон в които е извършен твърдения акт на домашно. В настоящето производство, въпреки дадените указания, молителката не проведе доказването на твърдениятя си.

Други доказателства не са представени, няма и направени искания за събиране на доказателства от молителката.

Ето защо съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

По разноските.

В случая с оглед изхода на делото и отхвърляне на молбата за защита на ответника следва да бъдат присъдени такива, но в случая ответника не е направил такова искане, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд и държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 97560/19.03.2025 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от С. В. Г., ЕГН **********, срещу Х. Д. Г. ЕГН **********, съпруг на молителката и баща на децата, А. Х. Г., ЕГН ********** и Д. Х. Г., ЕГН **********, при твърдения за извършен от ответника спрямо молителката в присъствието на децата акт на домашно насилие на 25.02.2025 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

2

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН С. В. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3