Акт от 15.07.2021, Районен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260412 гр.Сливен, 15.07.2021г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Сливенският районен съд, граждански състав в съдебно заседание на 21 юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2966 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.. Правното основание на предявения иск е чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение. Сочи се, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед по чл.410 ГПК по ЧГД № 1748/2020 г. на СлРС, която е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че между ищцовото дружество и ответника са сключени конкретно и подробно описани в исковата молба договори за мобилни услуги. Подробно са посочени задълженията на ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №1748/2020г. на СлРС. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията, като се претендират и разноските по делото.

Назначеният от съда особен представител на ответника е представил отговор на исковата молба, като оспорва нейната основателност.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено становище се иска уважаване на исковата претенция.

Ответникът се представлява в съдебно заседание от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Г.Д. ***. Исковата претенция се оспорва като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През 2018г. между ищцовото дружество и ответника И.Ч. са сключен договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях.

Ищцовото „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, в качеството му на кредитор е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Ч.. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №685/23.06.2020г. по ч.гр.д.№1748/2020г. на СлРС за сумата 1141,61 лева, както и за законна лихва и разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на кредитора да предяви установителен иск.

В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящия положителен установителен иск.

Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от ответника на ищцовото дружество и се дължат.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Между страните са съществували валидни договорни отношения за предоставяне на мобилни услуги, като договорите и допълнителните споразумения са подписани от ответника.

Ищцовата страна е изпълнила задълженията си по сключените договори, а ответникът не е изпълнил своите задължения, поради което дължи сумата по заповедта за изпълнение.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №685/23.06.2020г. по ч.гр.д.№1748/2020г. на СлРС, а именно-главница в размер на сумата 1141,61 лева, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 22.06.2020г. до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на процеса, следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 1081,89 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.Ч. с ЕГН-********** ***, представлявана от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Г.Д. *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №685/23.06.2020г. по ч.гр.д.№1748/2020г. на СлРС, а именно- главница в размер на сумата 1141,61 лева, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 22.06.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И.Д.Ч. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 1081,89 лева /хиляда осемдесет и един лева и 89 стотинки/, представляваща разноски по делото, включваща разходите по заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: