Решение № 20073 от 05.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20073 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря К.М.ИН. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110152404 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А.Б“ срещу ЗАД „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът ЗАД „А.Б“ извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственикът на л.а. м. “М” съществувало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, с предмет л.а. м. “М”, с рег. № ******, скл. под формата на застрахователна полица № 1*******, с период на застрахователно покритие 15.05.2019г.- 14.05.2020г. Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 15.05.2019г., е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП), което представлявало покрит застрахователен риск, между л.а. м. „М“, с рег. № ********* и л.а. м. „М”, с рег. № ******. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № ********* от 15.05.2019г. Според ищеца произшествието настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. м. “М”, който нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължението на водачите на МПС при извършване на маневри. Застрахованият по застраховка “Каско” уведомил ищеца за настъпилото ПТП, пред когото била образувана щета № **********, по която било определено обезщетение в размер на 6651,86 лева и били направени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. В исковата молба са релевирани твърдения, че гражданската отговорност на водача на л.а. м.

„М“ била застрахована при ответника и била предмет на задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е 1 встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът предявил претенцията си пред застрахователя на гражданската отговорност на водача на л.а. м. “М”. В срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ, ответникът платил сумата 3340,93 лева, като неплатена останала сумата 3325,93 лева.

На следващо място, в исковата молба са наведени твърдения, че след изтичане на срока, посочен в хипотезата на чл. 412, ал. 3 КЗ, ответникът изпаднал в забава, от което ищецът претърпял вреди в размер на законната лихва.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да плати сумата 3325,93 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 1*******, с период на застрахователно покритие 15.05.2019г.- 14.05.2020г., обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.05.2019г., за което е образувана щета № ********** и сумата 647,63 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.10.2019г.- 07.09.2021г. Претендира присъждането на законна лихва и разноски.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „ДБЖЗ“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Ответникът релевира доводи, с които оспорва механизма на ПТП, причинната връзка между механизма на ПТП и вредите, противоправността на поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал. Същият оспорва предявеният иск по размер и поддържа, че платеното обезщетение надвишава действителната стойност на вредите и платената сума в размер на 3340,93 лева възстановил действителната стойност на вредите.

В отговора се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а. м. “М”, който с поведението си нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани с разпоредбите на чл. 86 и чл. 85 ППЗДвП, и чл. 20 ЗДвП, като не се движил възможно най- вдясно на пътното платно, не съобразил ширината на платното за движение, както и необходимото странично разстояние между автомобилите, не съобразил пътните условия и не контролирал с нужната грижа и внимание управлявания от него автомобил, и управлявал същия с несъобразена скорост.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.05.2019г. между ищеца и собственика на л.а. м. “М” е сключен договор за 2 застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № ***************, с предмет л.а. м. “М”, с рег. № ******, с период на застрахователно покритие 15.05.2019г.14.05.2020г.

В срока на застрахователно покритие, на 15.05.2019г., в общ. Т, на път Втори клас № 53, е настъпило пътно- транспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. „М“, с рег. № ********* и л.а. м. „М“, с рег. № ******. От удостоверяванията на длъжностното лице в протокола се установява, че произшествието е настъпило при разминаване на л.а. м. “М” с насрещно движещия се л.а. м. “М”, който не осигурил достатъчно странично разстояние между автомобилите.

За посоченото деяние е съставен Акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е образувано административнонаказателно производство, приключило с издаването на Наказателно постановление № ********** от 21.05.2019г. на ОДМВР- Я, РУ Т, видно от който на П. И. Ч. е наложено административно наказание за това, че на 15.05.2019г.в общ. Т, път Втори клас № 53, управлявайки л.а.м. “М”, при разминавайки се с насрещно движещия се л.а. м. “М” не осигурил достатъчно странично разстояние между автомобилите, с което нарушил разпоредбата на чл. 44 ЗДвП.

В изпълнение на произтичащото от договора задължение, застрахованият е уведомил ищеца за настъпило застрахователно събитие, за което била образувана щета № ****/ 19/ 747/ 501105, по която е определено обезщетение в размер на 6651,86 лева, което е платено на 19.08.2019 г. (платежно нареждане от 07.08.2019г.).

С покана, изх. № 210- 03- 8314/ 23.08.2019г. ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя на гражданската отговорност на водача на л.а. м. “М”. В отговор на посочената покана ответникът платил сумата 3340,93 лева.

Относно механизма на ПТП пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства- свидетелски показания и е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ).

Oт показанията на св. П. И. Ч. се установява, че на 15.05.2019г. същият е управлявал л.а. м. „М“, с рег. № *********, по пътя към град Я. След Асфалтова база Калчево настъпило произшествие с управлявания от него автомобил, като свидетелят не си спомня при какви обстоятелства и в коя лента на пътното платно настъпило същото. Свидетелят сочи, че по пътя нямало други автомобили, пътят не бил ремонтиран, а пътна маркировка липсвала.

Същият предполага, че ударът настъпил в неговото платно за движение, основавайки предположението си на следите от автомобилна течност.

От показанията на св. Т. Ж Я. се установява, че на 15.05.2019г. същият управлявал л.а. м. „М”, с рег. № ******, по междуградски път между гр. Я и с. Калчево, когато движещият се в лентата за насрещно движение л.а. м. “М” се врязал в управлявания от него автомобил.

Свидетелят разяснява, че освен двата автомобила, по платното нямало други участници в движението.

Съдът счита, че на показанията на св. Я. следва да бъде дадена вяра. Същите са 3 последователни, логични, отнасящи се до основни факти от предмета на доказване, кореспондиращи по между си и с данните, съдържащи се в

Протокола за ПТП и заключението на САТЕ. Показанията на св. Ч. не съдържат релевантни към предмета на доказване факти. Свидетелят не си спомня произшествието, а показанията му относно мястото на настъпване на удара почиват на предположения, а не на непосредствени наблюдения.

Съгласно заключението на САТЕ, щетите по л.а. м. „М“ се намират в причинна връзка с механизма на ПТП. Вещото лице сочи, че средната пазарна стойност на вредите е в размер на 6 651, 86 лева, а размера на ликвидационните разноски (15 лева) са в рамките на обичайните разходи за оценка и ликвидация на щети. Настъпилият сблъсък между двата автомобила е бил предотвратим, ако водачът на л.а. „М“, с рег. № ********* не беше навлязъл в насрещната пътна лента, когато по нея се е движил л.а. „М Паджеро“, с рег. № ******.

Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано като обективно, безпристрастно и даващо в пълнота отговор на поставената задача.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ:

Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата. Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

По отношение на иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен изискуем дълг и изпадането на ответника в забава, съответно отправена от ищеца покана за заплащане на главницата, получена от ответника при условията на чл.

84, ал. 2 ЗЗД.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обстоятелствата, че ищецът е заплатил процесната сума на увреденото лице, че към момента на настъпване на ПТП ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. м. „М“, с рег. № *********, както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3340, 93 лева по процесната щета.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “М”, с рег. № ******, е възникнало застрахователно правоотношение, въз основа на 4 договор за застраховка “Каско”, кл. под формата на застрахователна полица № 1*******, с предмет л.а. м. “М”, с рег. № ******, с период на застрахователно покритие 15.05.2019г.14.05.2020г.

Между страните не е спорно и, че в срока на застрахователно покритие на договора за застраховка “Каско”, на 15.05.2019г., е възникнало застрахователно събитие- ПТП, което представлява покрит застрахователен риск.

Първият спорен въпрос е какъв е механизма на деянието. Механизмът на ПТП се установява от събраните писмени доказателства- Протокол за ПТП и уведомление за щета, както и посредством събраните гласни доказателствени средства- свидетелски показания и заключението на САТЕ. От същите се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на л.а. м. “М”, а именно, че водачът на л.а. м. ”М” не е осигурил достатъчно странично разстояние между автомобилите. Изложеното обуславя извода, че водачът на л.а. м. „М” не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 44 ЗДвП, вменяваща задължение на водачите на МПС, при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства, да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.