Решение № 173 от 09.03.2023, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№173 от 09.03.2023 г., гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Хасково, в открито съдебно заседание на седми март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА при участието на секретар Дорета Атанасова и прокурор Делчо Лавчев, като разгледа дело № 155/2023 г. по описа на Административен съдРХасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от

Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А.А.А.А., гражданин на

Й., против Решение № 1367/23.01.2023 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Причините за напускане на страната по произход са заплаха на неговите живот и сигурност. Твърди, че съществува възможност да бъде заставен да служи като войник за една от двете воюващи страни. Налице бил вътрешен въоръжен конфликт, като се страхувал да се върне в контролираната от правителството територия, както и на територията, контролирана от хутите и другите въоръжени групировки. Не били изяснени всички факти, вкл. бежанската история и ситуацията в Й., за последното се съдържала информация в Резолюция на Европейския парламент от октомври 2018 г. Не била събрана информация за състоянието на сигурността в Й., от която да се направи извод, че се гарантират основните човешки права и държавата е в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани.

В съдебно заседание жалбоподателят - А.А.А.А., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Н.. Излага съображения за отмяна на оспореното решение, като акцентира, че не била обсъдена хуманитарната криза в страната. Посочва се, че бил отвлечен от терористична група в Й. за 48 дни, поради което жена му е изгубила бебето си, както и, че къщата му била бомбардирана. Заявява, че не иска да се връща в страната по произход.

Ответникът

Р Заместник-председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Обстоятелствата, които жалбоподателят сочи в съдебното заседание, не били изложени по време на интервюто, като акцентира върху целта на молителя Р да достигне до Холандия. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призован, излага становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че бежанската история, изложена в съдебно заседание, се различава от представеното пред органа, така че да отговаря на целите на закона.

Административен съд - Хасково, като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На

05.09.2022 г. А.А.А.А., гражданин на

Й., е поискал закрила в Република България /л. 55/. Молбата е изпратена в ДАБ при МС.

На

12.09.2022 г. /л. 54/ кандидатът е регистриран като А. /собствено/ А.

/бащино/ А.А. /фамилно/ от мъжки пол, роден на *** г. в гр. С., Й., гражданин на Й., ЛНЧ ********** /регистрационна карта на чужденец, издадена от ДАБ при МС Р л. 76/, етническа принадлежност - ***, религия: *** Р ***, семейно положение Р ж***, професия - *** /декларация Р л. 32, регистрационен лист Р л. 52/.

На

25.11.2022 г. е проведено интервю с г-н А.А.

/покана Р л. 36; протокол Р л. 23-30/. Същият заявява, че е напуснал Й. на 23.03.2022 г., легално със самолет от летище Адан за Джибути. Останал там девет дни, подал молба в турското посолство и получил туристическа виза за един месец. На 29.03.2022 г. тръгнал за Турция, легално, с полет до Истанбул, където останал 5 месеца. Останал незаконно там, но не поискал временна закрила в Турция, тъй като имало дискриминация. Влязъл нелегално в Република България на 17.08.2022 г., през зелена граница с група от 25 човека. След преминаване на границата достигнали с коли до гр. Пловдив и били задържани от полицията.

Твърди, че през декември 2021 г. в гр. М., Й., където живее със семейството си, започнали военни действия между групировките хусити и официалната власт. Сочи, че не е имал проблеми заради принадлежността си към определена етническа група, нито заради изповядваната от него религия. Сочи, че не бил търсен, но се страхувал да не бъде взет от хуситите, за да воюва на тяхна страна. Към него не било оказвано насилие, не бил арестуван, съден или осъждан, не членувал в политически партии и организации, не бил отбил редовна военна служба. Имал средно образование, започнал да учи висше Р бизнес администрация. Работил в банка като счетоводител, но същата затворила и той останал без работа, не можел да се издържа. Искал да намери спокойно място за живот за него и семейството му, като целта била да достигне до Холандия, където искал да се установи, да работи, а впоследствие Р и да се бъде заедно със съпругата си, но бил задържан в Република България и затова е подал молба за закрила. Допълва, че не би се завърнал в страната си по произход поради продължаващите сражения и страха от хуситите.

На

09.11.2022 г. е постъпило становище от Държавна агенция гНационална сигурностТ, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като А.А.А.А., роден на

*** г. в Й., в случай че отговаря на условията по ЗУБ /л. 20/.

Въз основа на гореизложените факти и справка на Дирекция гМеждународна дейностТ към ДАБ на МС относно Република Й. от 22.12.2022 г. /л. 15-19/ с Решение № 1367/23.01.2023 г. Заместник-председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А.А.А.

/л. 8-12/.

Решението е връчено на г-н А.А. на 31.01.2023 г.

По делото е приета като писмено доказателство представената от ответника справка на Дирекция гМеждународна дейностТ към ДАБ на МС относно Република Й. от 06.03.2023 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ,.

Разгледана по същество, жалбата е от части ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, Решение № 1367/23.01.2023 г. е издадено от компетентен административен орган - Заместник-председателят на ДАБ при МС на основание чл. 52 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 3 ЗУБ /заповед № РД03-15/03.05.2022 г. на Председателя на ДАБ - л. 14/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А.А.А.А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал.

2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция гНационална сигурностТ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДАНС. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния случай подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето А.А.А.А. в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище /л. 13/, представено на Заместник - председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Заместник-председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, като формално, при неизяснена фактическа обстановка, за което ще бъдат изложени съображения по-долу, е разгледана необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Въпреки това е взето решение, с което на молителя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т.

2 и т. 4 ЗУБ/. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - А.А.А.А., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт в частта, с която се отказва предоставянето на статут на бежанец, съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. В останалата част, с която се отказва предоставянето на хуманитарен статут, оспореният следва да бъде отменен като незаконосъобразно издаден.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта Р издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. Първо ЗУБ гпри произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрилаТ. Липсват достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията на молителя. Същият не е положил достатъчно усилия, за да обоснове молбата си, не е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства, въз основа на които да се установят твърдените от него факти, което препятства преценката относно изявленията му, конкретно същите непротиворечиви и достоверни ли са /чл. 75, ал. 3, изр. Първо ЗУБ/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ гстатут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в неяТ. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай г-н А.А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /***/ или религиозната си ***-***/ принадлежност както в страната по произход - Й., така и в страната, в която е живял нелегално няколко месеца Р Турция /предвид издадената му туристическа виза само за един месец/, поради което не може да се направи извод, че са налице основания за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил арестуван, осъждан, върху него не е оказвано насилие в страната по произход. Въпреки изявленията му за общата обстановка на несигурност заради продължаващата в Й. война не се констатира, че по отношение на него са предприети каквито и да е било действия от хуситите, като заплахата, която твърди Р привличането му да воюва, има общ характер, по отношение на лица от 18 г. до 24 г., не е персонално насочена, нито е доказана като осъществена, а е субективно очакване. Изложеното за първи път в съдебното заседание, че бил отвлечен от хутите за 48 дни, не следва да бъде обсъждано, тъй като по време на интервюто подобни факти не са твърдяни от молителя, съответно не са съобразени от административния орган при произнасяне по молбата. В действителност молителят е останал без работа в Й., но това е поради затваряне на банката, в която е работил. Напуснал Турция, тъй като целта му била да отиде в Холандия, където има приятели. В Й. останало цялото му семейство, включително и съпругата му. Следва да се акцентира обаче върху изявлението на г-н А.А., дадено пред интервюиращия орган, че същият е подал молба за предоставянето на международна закрила в Република България, тъй като в нея е реализирано задържането му след преминаване на границата нелегално. При това не подлежат на изследване предпоставките по чл. 8, ал. 6 Р 8 ЗУБ. Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.