Решение № 6472 от 27.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6472 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Темислав М. Димитров

Членове:Боряна Д. Воденичарова

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100507755 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на П. С. П. срещу решение № 7878/29.04.2026 г. по гр.д. № 195/2026 г. по описа на СРС, 180 състав, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 660,49 евро, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, за периода от м.09.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2025 г., до погасяването; 114,54 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 16.10.2026 г.; 29,69 евро, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2023 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2025 г., до погасяването, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 722/2025 г. по описа на Районен съд – Ардино.

Жалбоподателят - П. С. П., твърди, че решението на СРС е неправилно. Счита, 1 че по делото не е доказано топлинната услуга да е отчетена надлежно от страна на ищеца, като в тази връзка оспорва да е потребил в имота му топлинна енергия с цена, възлизаща на присъдената сума. Твърди също така, че задължението му е погасено по давност. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът П. С. П. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

680,46 евро – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 256112, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2025 г., до погасяването; 114,54 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 16.10.2025 г.; сумата в размер на 29,69 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.02.2023 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2025 г., до погасяването; сумата в размер на 7,55 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.04.2023 г. до 16.10.2025 г.

Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 660,49 евро, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, за периода от м.09.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2025 г., до погасяването; 114,54 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 16.10.2026 г.; 29,69 евро, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2023 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2025 г., до погасяването.

Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените срещу него 2 искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважената от районния съд част, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Не се спори между страните, че ответникът се явява потребител на топлинни услуги в процесния имот.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за целия процесен период възлиза на сумата в размер на 944,87 евро (начислена сума по фактури 860,37 евро, сума за доплащане след изготвяне на изравнителните сметки 84,50 евро). В заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти. Начислените суми са съгласно действащата през исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката, като същото е извършено на база прогнозна стойност, коригирана след извършен реален отчет от дружеството, извършващо дялово разпределение, за което са представени и приети в първоинстанционното производство писмени доказателства.

Вещото лице изрично е пояснило в проведеното открито съдебно заседание, в рамките на което е прието заключението, че всички начисления са на база реални отчети на четири уреда, които са извършени дистанционно и показанията им фигурират в изравнителните сметки.

С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.

111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.

Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който 3 вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това и предвид датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се счита предявена исковата молба, с която давностният срок е прекъснат – 21.10.2025 г., то в случая погасени по давност се явяват задълженията за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.08.2022 г. Ответникът дължи цената за предоставената топлинна енергия за периода от м.09.2022 г. до м.04.2024 г., която е в размер на присъдената с обжалваното решение сума 660,49 евро.

Не са налице други твърдения за неправилност на решението, включително в частта, касаеща основанието и начина на определяне на размера на присъдената главница за дялово разпределение, както и присъдената мораторна лихви върху незаплатената главница за топлинна енергия, като въззивната инстанция не може да проверява служебно изводите на първостепенния съд в тази насока (арг. чл. 269 ГПК), доколкото при служебна проверка на първоинстанционното решение не се установява при постановяването му да е нарушена императивна правна норма, обуславяща решаващите изводи на съда.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 50 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7878/29.04.2026 г. по гр.д. № 195/2026 г. по описа на СРС, 180 състав, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят П.

С. П. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 660,49 евро, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, за периода от м.09.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за 4 издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2025 г., до погасяването; 114,54 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 16.10.2026 г.; 29,69 евро, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2023 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2025 г., до погасяването, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 722/2025 г. по описа на Районен съд – Ардино.

ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 50 евро – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5