Определение № 4494 от 29.11.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2225/2023
- Вид
- Определение № 4494
- Подписан
- 29.11.2023
- В сила
- 29.11.2023
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 67, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4494 гр. Варна, 29.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20233100502225 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 6197/20.09.2023 г. на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК: 202255877, гр. София, представлявано от изпълнителния директор С.А., чрез пълномощника адв. С. У., срещу определение № 847/04.09.2023 г., постановено по гр. дело № 912/2022 г. по описа Районен съд – Провадия, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 174/07.07.2023 г. в частта му за разноските.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на определението. На първо място, жалбоподателят излага становище, че неправилно съдът е присъдил на насрещната страна ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение, тъй като ДДС не се дължи при безплатна адвокатска защита. На второ място, жалбоподателят посочва, че правилно в обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че следва да намери приложение Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от 31.07.2020 г., но неправилно е определил възнаграждението в размер на 1096,99 лв. Предвид на това намира, че при интерес 7969,92 лв., адвокатското 1 възнаграждение на насрещната страна следва да се определи в размер на 728,50 лв. без ДДС или 847,20 лв. с ДДС, вместо 1096,99 лв. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да присъди адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство, определено съгласно редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от преди м.11.2022 г., без да се начислява ДДС върху него, а именно – 728,50 лв. В условията на евентуалност, моли да бъде присъдено възнаграждение в размер на 874,20 лв. с включен ДДС.
След връчването на препис от частната жалба на насрещната страна Н.
Д. Г., по делото е постъпил отговор от пълномощника на същия адв. М. М., в който се излага становище за неоснователност на жалбата. На първо място, в отговора е посочено, че правилно първоинстанционният съд е присъдил ДДС върху определеното възнаграждение, доколкото видно от представеното по делото удостоверение за регистрация по ЗДДС, процесуалният представител е регистрирано по ЗДДС лице. Счита, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. следва да включва ДДС. На следващо място, в отговора е посочено, че следва да бъде приложена Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на приключване на съдебното дирене, като счита, че в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, от значение е датата, на която съдът определя размера на адвокатското възнаграждение. С оглед на това се иска частната жалбата да бъде отхвърлена.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 248, ал. 3 от ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.
При тези фактически констатации въззивното производство се преценява като процесуално допустимо.
За да се произнесе по същество, съставът на въззивния съд съобрази следното:
2
С решение № 174/07.07.2023 г., постановено по гр. дело № 912/2022 г. по описа на Районен съд – Провадия, последният е уважил предявения от ищeца отрицателен установителен иск за обявяване нищожността на клаузата на чл. 5.6 на сключен между страните договор за потребителски кредит № 485159/21.06.2022 г., представляваща неустойка в размер на 7969,92 лв. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд се е произнесъл и по претендираните от ищеца разноски, съобразно своевременно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, като е осъдил е ответника да заплати на адв. М. В. М. от АК – Пловдив, в качеството му на пълномощник на ищеца по делото, сумата от 1316,40 лв., представляваща дължимо адв. възнаграждение с включен ДДС, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл. 38, ал.
1, т.2 ЗА.
В срока по чл. 248 от ГПК от ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е депозирана молба за изменение на решението в частта за разноските, с искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна, определено съгласно редакцията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от преди м.11.2022 г., без да се начислява 20% ДДС върху него. По молбата е постъпило становище от насрещната страна, която оспорва изложените от ответника твърдения.
С обжалваното определение № 847/04.09.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде определено с включено в него ДДС. Наред с това е посочил, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен съобразно действащата разпоредба от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на уговарянето, която в случая е 16.08.2022 г., видно от представеното с исковата молба адв.пълномощно и договор за правна защита и съдействие. С оглед на това, съдът е приел, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е в размер на 1096,99 лв., към която сума следва да се прибави и сумата от 219,40 лв. ДДС, както е процедирал първоинстанционния съд при постановяване на решението си.
Настоящият въввивен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, по следните съображения:
3
Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху начисленията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Това означава, че определените въз основа на правилата на Наредба № 1/2004 г. адвокатски възнаграждения винаги са без включен в тях ДДС, който се начислява отделно върху вече определеното по реда на Наредбата възнаграждение. Това правило намира приложение не само в случаите, когато адвокатското възнаграждение се договаря между адвоката и клиента, но и в случаите, когато адвокатското възнаграждение на регистриран по ЗДДС адвокат се определя от съда, какъвто е случая по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Приемането на обратното би означавало, когато адвокатското възнаграждение се определя от съда, регистрираните по ЗДДС адвокати да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от тези, регистрирани по ЗДДС в случаите, когато възнаграждението се договаря между адвоката и клиента и се заплаща от последния. Когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, същият ще дължи данъка върху определеното му от съда адвокатско възнаграждение. Поради това, при наличието на доказателства за такава регистрация и доколкото ДДС поначало се дължи от клиента, съдът следва да добави дължимия се ДДС към вече определеното по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение. В случая разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е неприложима, предвид изричната регламентация на отношенията, установена в разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предоставената по чл. 38, ал. 1 от ЗА адвокатска услуга по своето естество не е безвъзмездна. За същата клиента не дължи възнаграждение на адвоката, а заплащането му се възлага на насрещната страна в производството при наличието на предвидените в чл. 38, ал. 2 от ЗА предпоставки. В този случай възнаграждението се заплаща на предоставилия безплатната правна услуга адвокат, а не на неговия клиент като направени в производството разноски по реда на чл. 78 от ГПК. Обстоятелството, че при несбъдване на условията по чл. 38, ал. 2 от ЗА такова възнаграждение не се заплаща, не води до извод за безвъзмездност на услугата. Възнаграждението се дължи, но в предвидените от закона случаи. Без значение е 4 обстоятелството, че възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА се заплаща не от клиента на адвоката, а от трето лице – насрещната страна в производството, тъй като това не променя характера му на възнаграждение за предоставената от адвоката услуга.
С оглед на посоченото, настоящият въззивен състав намира, че размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде определено по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като към него се добави дължимия се за този размер ДДС.
Определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗА е свързано с разпределянето на отговорността за разноските в производството по реда на чл. 78 от ГПК. Поради това в случая меродавен е моментът на приключване на устните състезания, до който момент биха могли да бъдат направени исканията за разноски. Освен това, за да бъде присъден ДДС върху адвокатското възнаграждение, адвокатът следва да притежава регистрация по ЗДДС. Наличието на такава също следва да бъде съобразявана към момента, в който се определя адвокатското възнаграждение, тъй като преди този момент липсва възнаграждение, върху който ДДС да бъде начислен. От тези обстоятелства следва, че размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде определен съгласно действащата към момента на приключване на устните състезания редакция на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това следва и от обстоятелството, че за да възникне задължението на съда да определи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да са налице предвидените в разпоредбата условия, поради което съдът прилага правото, което действа към момента на сбъдването на условията.
В настоящия случай последното заседание пред първоинстанционния съд е било на 21.06.2023 г., към който момент действащата редакция на Наредбата е тази след измененията от 04.11.2022 г., поради което и възнаграждението следва да е съобразено с предвидените в нея минимални размери. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата възнаграждението следва да е в минимален размер от 1097 лв., а доколкото в случая са налице доказателства за това, че адвокатът на ищеца е регистриран като задължено 5 лице по ЗДДС, то на същия му се дължи и сумата за този данък в размер на 219,40 лв. или общо дължимото се възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е в размер на 1316,40 лв. Именно този размер е приел първоинстанционния съд в решението си и в обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, въпреки, че в мотивите на последното е приел, че при определяне на възнаграждението меродавна е редакцията на Наредба № 1 към датата на уговарянето. Предвид крайния резултат обаче, този извод на първоинстанционния съд в мотивите не се отразява на правилността на диспозитива на обжалваното определение.
С оглед на всичко гореизложено, обжалваното определение на Районен съд – Провадия следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК , Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 847/04.09.2023 г., постановено по гр. дело № 912/2022 г. по описа Районен съд – Провадия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6