Решение № 73 от 18.04.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Сливен, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А в присъствието на прокурора Х. Д. Х. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600035 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 139/02.11.2022г. по НОХД № 858/2021г., Сливенският районен съд признал подс.Ж. В. П. за виновна в това, че на 16.04.2021г. в гр.Сливен е управлявала МПС – лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ***, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. № ARLM 0010 – престъпление по чл.343б ал.3 от НК и на основание чл.54 ал.1 от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и наказание глоба в размер на 500 лева.

С присъдата, на основание чл.343г от НК, на подс.Ж. В. П. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила, като се зачита времето, през което СУМПС е било отнето по административен ред, а именно 16.04.2021г.

На основание чл.68 ал.1 от НК, с присъдата, съдът е привел в 1 изпълнение наложеното на подсъдимата Ж. В. П. наказание по НОХД № 347/2018г. по описа на СлОС, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим и отделно от наказанието по присъдата.

Присъдата е обжалвана от защитника на подс.Ж. В. П. с основания за нарушен материален закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Счита се, че наказанието на подсъдимата е наложено без да се изследва целия доказателствен материал и без да бъдат разпитани свидетели на защитата, което нарушава правото й на защита, както и правото й на справедлив процес. Твърди се, че основните свидетели не познават подсъдимата. Излагат се доводи, че не е доказано по безспорен начин съставомерността на деянието от обективна и субективна страна. Посочва се, че съдът е възприел фактическата обстановка изцяло от обвинителния акт, като са налице само косвени доказателства, което е съществено нарушение на процесуалните правила и материално-правните разпоредби. Заявява се, че липсват безспорни доказателства по отношение на субективната страна на престъплението, а именно деянието да е извършено с пряк умисъл. Иска се да се отмени атакуваната първоинстанционна присъда и да се оправдае подсъдимата.Алтернативно, се иска да се измени присъдата и да се намали наложеното наказание.

Представителят на ОП Сливен, в съдебно заседание, счита депозираната въззивна жалба за неоснователна по отношение на нарушаване на процесуалните правила, както и във връзка с претенциите, касаещи виновността на подсъдимата и размера на наказанието. Намира, че не е налице нарушение при изпълнение на процедурата, при която е констатирана употреба на наркотични вещества от служителите на ОДМВР Сливен.

Допълва, че подсъдимата е подписала саморъчно талона за медицински изследване и акта за установяване на административно нарушение.

Прокурорът счита, че при първоинстанционното производство пред СлРС не са допуснати нарушения, ограничаващи правото на защита на подс.П..

Намира присъдата за правилна и законосъобразна. Пледира за потвърждаването и във всичките й части.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.Ж. В. П. се явява лично и със защитника си адв.Н. И. от САК. Защитникът на подсъдимата 2 намира, че деянието не е доказано от обективна и субективна страна. Сочи, че разпитаните полицейски служители свидетелите А., Б. и другия А., в хода на съдебното следствие не познавали подсъдимата. Конкретизира, че свид.Б. не е потвърдил дали подсъдимата е искала или отказала кръвна проба. Прави извод, че показанията на тези свидетели не следва да се кредитират от съда.

Твърди, че на подс.П. не е дадена възможност да се обади на друг човек, включително адвокат, да се консултира, за да вземе адекватно решение.

Пледира за връщане на делото за ново разглеждане от СлРС, за да могат да бъдат разпитани свидетелите за стигане до справедлив процес. Алтернативно, се иска да се оправдае подсъдимата или да се намали наложеното й наказание.

Подсъдимата Ж. В. П. в личната си защита се извинява за извършеното, като сочи, че е искала кръвно изследване, но не е разбрала какво са й дали да подписва.

В последната си дума иска да бъде оправдана, алтернативно, да се върне делото за ново разглеждане или да се намали наказанието, както и режима за изтърпяването му.

Настоящата въззивна жалба е подадена от подсъдимата, която има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.3 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, както и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.

Сливенският районен съд обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство и приобщени към делото по надлежния процесуален ред доказателства, както и събраните в хода на проведеното съдебно следствие, извършил е обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на присъдата. Всичко това 3 първата инстанция е направила, съблюдавайки стриктно правилата на наказателния процес.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на присъдата, съдържащи се в жалбата и поддържани в съдебните прения, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика и неговия извършител. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подс.Ж. П. е български гражданин, със средно образование, неомъжена, работи, осъждана. Същата е правоспособен водач и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство категории В и М от 2014г., валидно до 04.06.2024г.

На 16.04.2021г. около 16.30 часа, екип на служители от РУ Сливен, в чийто състав били свидетелите Х. С. и А. С., извършвали патрулна дейност в района на кв.“С.к.“. При изпълнение на дейността си, в посочения квартал в близост до жилищен блок **, забелязали, че водачът на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ***, говори по мобилен телефон. Поради това полицейските служители спрели автомобила за проверка. Установили, че същият се управлявал от подс.П., която била сама в автомобила. Полицейските служители от РУ Сливен решили да извършат проверка на водача за употреба на алкохол или наркотични вещества. В тази връзка потърсили съдействие от свои колеги от Сектор Пътна полиция при ОДМВР Сливен, за извършване на съответните проверки. Полицейските служители придружили подс.П. до сградата на сектора.

В Сектор Пътна полиция при ОДМВР Сливен, подс.П. била проверена за употреба на алкохол, като съответният уред отчел отрицателен резултат.

Била извършена и проверка за употреба на наркотични вещества от свид.Илия Б., служител в СПП, с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр.№ ARLM 0010. Техническото средство отчело положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин от водача. Проверката била под № 4

122 за апарата.

На подс.П. бил издаден Талон за изследване с № 0055563, който тя получила и подписала, но заявила, че приема показанията на техническото средство и не желае да даде кръвна проба за изследване. Изявление в тази насока, а именно за приемане на показанията на дрегера, тя записала и в талона. Пред свид.Б. подсъдимата обяснила, че е употребила наркотични вещества предишния ден.

За констатациите от проверката свид.Б. съставил АУАН, който П. подписала без възражения. В акта били записани изрично начина, по който е установена употребата на наркотични вещества, издаването на талона за изследване, както и изявлението на подсъдимата за липса на възражения.

Въззивният съд направи гореизложените фактически констатации въз основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни и писмени доказателства, събрани на досъдебното и в първоинстанционното съдебно производство, при спазване изискванията на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава от приетата в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Направената от въззивният състав преценка на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първата инстанция.

Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата обстановка по спора се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие от първата инстанция, и надлежно приобщени в първоинстанционното съдебно следствие, които са въведени в настоящия процес от гласните доказателства – показанията на свидетелите И.П. Б., включително и дадените от него показания на ДП и приобщени по надлежния процесуален ред с прочитането им, на основание чл.281 ал.4, вр.ал.1 т.2 от НПК, показанията на свидетелите А. Д. С., Х. Г. С., А.П.Й., А. И. И., А. А. А., частичните обяснения на подс.Ж. В. П., писмените доказателства – Акт за установяване на административно нарушение серия АА, Бл.№ 341791/16.04.2021г., талон за изследване № 0055563, Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 16.04.2021г., автоматична справка от технически средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр.№ ARLM 0010 – тест 122, справка за л.а.“Фиат Пунто“ с рег.№ 5

***, свидетелство за регистрация на л.а.“Фиат Пунто“ с рег.№ ***, справка за нарушител/водач от СПП при ОДМВР Сливен, протокол за сервизна проверка на „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр.№ ARLM 0010, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата, справка за съдимост на подс.П., характеристична справка на подсъдимата.

Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора. Безспорно са установени релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото, начина и механизма на извършване на деянието, както и че на 16.04.2021г. подс.П. е спряна за проверка от полицейските служители и е изпробвана за употреба на алкохол и наркотични вещества и техните аналози. Проверката е извършена съобразно правилата, описани в нормативните документи и не будят съмнение установените при извършването й показатели, а именно констатирания положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин от подс.П.. Неоснователно е наведеното от защитата и подсъдимата, че е искала провеждане на кръвен тест. Това изрично е отказано от подсъдимата. Същата го е потвърдила в талона за медицинско изследване с полагане на подписа си и саморъчно изписване, че „приемам“ показанията на техническото средство, посочено в талона. Подсъдимата се е съгласила и с констатираното и описано в АУАН, който също е подписала собственоръчно, като е посочила, че „нямам“ възражения по констатациите в акта.