Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 26.02.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1415/2023
Вид
Решение № 59
Подписан
26.02.2024
В сила
26.02.2024
Състав
Веселина Вълева, Магдалена Лазарова, Красимира Костова

Цитирани разпоредби

  • чл.19 ал.1 и 3 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл.19 ал.1 и 3 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл.123 ал.1 пр.2 · Наказателен кодекс
  • чл.55 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13, 14 и 107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.116 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13, 14 и 107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.372 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.373 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София, 24.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора И. А. като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601415 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда № 110 от 20.06.2023г. по нохд № 412/ 2023г. по описа на СГС подсъдимият Д. В. Н., роден на ********г. в гр. ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това че на 25.07.2018г., в гр. София, ж.к. "Левски" Зона „В" № 2а, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - при изпълнение на договорни отношения по договор с „МАРТИ 5000" ООД, сключен на 03.04.2018г. за извършване на строително-ремонтни дейности на строително скеле (поставяне на външна топлоизолация на източна фасада на триетажна масивна сграда с полутаван, собственост на „Марти 5000" ООД), в качеството си на управител на „ПАТСТРОЙ" ООД е причинил смъртта на Е. Й. Ч., ЕГН ********** - строителен работник на частна практика, допуснат да работи на строителния обект, като:

1. Не е предоставил необходимата информация на допуснатия на строителния обект за извършване на строителни дейности Е. Й. Ч. и не го е запознал с рисковете за здравето и безопасността му, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове и с опасностите, произтичащи от работното оборудване, с което е нарушил разпоредбите на:

1 чл.19 ал.1 и 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/; чл.168 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване.

2. Не е предоставил на допуснатия на строителния обект за извършване на строителни дейности Е. Й. Ч. необходимите лични предпазни средства /обезопасителен колан, защитна каска/, с което е нарушил разпоредбите на: чл.14 (1) от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/; чл.60 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи.

3. Не е осигурил безопасни условия на труд на наето с договор от 29.03.2018г. между него, като управител на „Патстрой" ООД /наемател/ и „Халцедон" ООД /наемодател/, неокомплектовано строително скеле, изградено от И. Д. и Р. Н. — строителни работници в „Патстрой" ООД, а го е пуснал в експлоатация без изискуемия план за монтиране, използване и демонтиране и в несъответствие с изискванията за предотвратяване на падания от височина — не е оборудвано с вертикални стълби за преминаване на различните нива, които са елемент на скелето; не са монтирани платна с люк за преминаване на различните хоризонтални нива; хоризонталните платформи не са монтирани така, че между тях да няма опасни пролуки, а на отделни места липсват цели платна; скелето не е обезопасено от външната страна с мрежа за предпазване от падания на хора и предмети от височина, с което е нарушил разпоредбите на:

- чл.215к ал.1 и ал.3 т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999r. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване;

- чл. 93 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи;

- чл.60 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи, с което е допринесъл за падане на пострадалия Е. Й. Ч. от четвърто хоризонтално ниво на необезопасено съгласно изискванията на ЗБУТ строителното скеле, с липсващи елементи, от височина около 8 метра, като пострадалият не е използвал лични предпазни средства (предпазен колан и защитна каска), довело до травматични увреждания - кръвонасядане на меката черепна покривка в тилната област на главата; разкъсно-контузна рана на лявата длан; гръдна травма - счупване на ребра вдясно от V до VII паравертебралната линия (покрай гръбначния стълб); контузия на белите дробове; травматично разкъсване на възходящата аорта; излив на около 200мл кръв в околосърцевата торбичка; кръвонасядане на междуребрената 2 мускулатура в лява гръдна половина; кръвонасядания в хилусите на бъбреците; счупване па дясната бедрена кост в долната й трета; счупване на предходилните кости на дясното ходило, причинени от удари със значителна сила с или върху твърди тъпи предмети с широка повърхност, като причината за смъртта на Е. Ч. е травматично разкъсване на възходяща аорта с излив на кръв в околосърцевата торбичка и последваща тампонада на сърцето, при което допуснатите нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука и последвалите от нея телесни увреждания и смърт - поради което и на основание чл.123 ал.1 пр.2 НК, вр. чл.373 ал.2 НПК, вр. чл.58а ал.1 НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.189 ал.3 НПК Д. В. Н. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на държавата в размер на 1 922,00 (хиляда деветстотин двадесет и два) лева, както и държавна такса в размер на 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, както и да заплати на Й. Е. Ч., Г. Е. Ч., Ю. Й. Ч. и Р. К. Ч. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 500,00 /четири хиляди и петстотин/ лева.

Срещу присъдата са подадени въззивна жалба от адв. Н. Б.–повереник на частните обвинители Й. Е. Ч., Г. Е. Ч., Р. К. Ч. и Ю. И. Ч. и въззивна жалба от адв. П. Г. – защитник на подсъдимия Д. Н., и съответни допълнения към тях.

С въззивната жалбата на повереника на частните обвинители и допълнението към нея присъдата се атакува като незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива в частта й относно вида и размера на наложеното наказание. Твърди се, че при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - не са били обсъдени обстойно и задълбочено доказателствата по делото относно последващите действия на подс.Н. след произшествието, които характеризират деянието му като такова с висока степен на обществена опасност, както и високата му лична обществена опасност. Не са били обсъдени и не са получили отговор доводите на частните обвинители за поведението на подсъдимия, след причинената смърт - представил недействителен трудов договор с пострадалия Е. Ч., с подправени подписи, за да заличи значителна част от извършените закононарушения, като обстоятелството, че не са установени авторите на положените подписи не омаловажава извършеното от него, с което по виждане на повереника е осъществено друго престъпление, за което не му е било повдигнато обвинение. Възразява се, че извън вниманието на съда са останали изложените факти, че подсъдимият е осъществявал дейност в „сивия сектор“ и е използвал пострадалия да извършва високорискова работа без да му заплати никакво трудово възнаграждение, като е целял само и единствено получаване на облаги за извършените строителни дейности, без да прави необходимите разходи за обезопасяването им, за които безспорно е 3 бил задължен. Не са били преценени в достатъчна степен начина, по който е извършено престъплението, времето, мястото и настъпилите тежки вредни последици, като първостепенният съд само декларативно е приел, че подсъдимият е допуснал многобройни нарушения на императивни изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи, но същевременно е изразил съжаление за извършеното от него. Акцентира се, че за отношението на подсъдимия към деянието „следва да се съди не по думите, а по това което е извършил след престъплението и следва да се преценява в каква степен е престъпната небрежност и какви са последствията от нея“. В заключение се моли на основание на чл.334 т.3 НПК за изменение на обжалваната присъда като се увеличи наложеното наказание на три години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно съобразно закона.

В жалбата на защитника на подс.Н. се излагат съображения за незаконосъобразност на присъдата, като наложеното наказание се преценява за явно несправедливо. Твърди се, че съдебният акт почива на „недоказана фактическа обстановка, обективирана в обвинителния акт“, като по делото са събрани доказателства, оборващи част от обвинителната теза, но същите не са били правилно оценени от решаващия съд и не са взети предвид при определяне размера на наложеното наказание; по делото е било безспорно установено, че на работещите на височина работници са били предоставени обезопасителни средства (колани и каски) от подсъдимия, който не се е намирал на строителния обект към момента на инцидента и не е могъл обективно да осъществява непрекъснат контрол дали същите се използват реално от работниците, но всяка сутрин е провеждал съответен инструктаж, което се потвърждава от разпитите на свидетелите Д., Н. и Д.. Претендира се, че неоснователно СГС е отчел като отегчаващо вината обстоятелство наличността на няколко нарушения на безопасността па труда, част от които според защитата не са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Е. Ч. - причина за падането на последния не е неизправността на скелето, а това че не е използвал предоставените му от подсъдимия лични предпазни средства (предпазна каска и обезопасителен колан ), намерени впоследствие на обекта в работен микробус, като от доказателствата по делото е видно, че същите са били ползвани от него само сутринта на процесния ден, като не е намерен отговор защо не са били ползвани и следобед от пострадалото лице.

Решаващият съд е следвало да оцени всички доказателства по делото и да реши дали те подкрепят самопризнанията на подсъдимия. Сочи се, че по делото са събрани доказателства, оборващи част от обвинителната теза, но същите не били правилно оценени и не са били взети предвид при определяне размера на наложеното наказание. Според показанията на свидетелите И. Д., Р. Н. и М. Д. независимо от факта, че починалият Е. Ч. не е работник на фирмата на Н., същия е присъствал при провеждането на сутрешния инструктаж и са му били предоставени лични обезопасителни средства.

Възразява се, че съдът е приел наличието на отегчаващи вината

4 обстоятелства, нефигуриращи в обвинителния акт, като същевременно е игнорирал редица смекчаващи такива – младата възраст, чистото съдебно минало, усложненото семейно положение на подсъдимия - поради тежко онкологично заболяване на съпругата му, същият единствен полага грижи за отглеждането и възпитанието на трите им деца, като през целия продължителен период на провеждане на досъдебното производство с поведението си многократно е доказал, че реално осъзнава случилото се, съжалява безкрайно за смъртта на близък за него човек и се разкайва, че не е успял да я предотврати. Твърди се, че след инцидента Н. има безкомпромисно отношение към „трудовата дисциплина“, прилага и изисква да бъдат спазвани стриктно нормите й, и няма допуснати нарушения. В заключение се моли „за отмяна на присъдата в обжалваната й част като незаконосъобразна и за постановяване на решение, с което да се намали размера на наложеното наказание или да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 НК“ В съдебно заседание представителят на САП изразява становище, че присъдата е правилна, законосъобразна и обоснована. Намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия за липса на доказателствен анализ – доказателствата са били обсъдени в пълнота в мотивите като съдът правилно е отразил, че в своята съвкупност водят до единствения възможен извод за осъществен състав на престъплението, за което подсъдимият е бил предаден на съд и по делото не се констатират доказателства, които да противоречат на този извод, което да налага обсъждането им. Относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода предлага да бъде увеличен и след прилагане разпоредбата на чл. 58а НК, да бъде определен в размер от 3 години като изпълнението му бъде отложено с изпитателен срок от 5 години.