Решение № 365 от 28.11.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. гр. Добрич, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500491 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№443/11.03.2022г. на „А."ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: обл. Добрич, общ. Т., гр.Т. **, ул.

*** представлявано от Е. Д. Н., срещу решение №4/21.01.2022г. по гр.д.№135/2021г. на РС-Т., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че ответника „А."ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: обл. Добрич, общ. Т., гр.Т. **, ул.

*** представлявано от Е. Д. Н. дължи на ищеца „***“ ЕООД с ***, със седалище и на управление: обл.П., представлявано от управителя А.Ж.Б., сумата от 3387,60(три хиляди триста осемдесет и седем лева и 60ст.) лева представляваща сума за незаплатени извършени дейности по сертификация и контрол на биологичното производство, за което е издадена фактура №1539/13.11.2020г. с начислен ДДС, ведно със законната лихва върху задължението от датата на подаване на 1 заявлението при ТлРС[1]10.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 24/15.02.2021 г. по ч.гр.дело № 47/2021г по описа на Районен съд – Т..

Въззивникът намира решението за неправилно и необосновано.

Липсвала от съда преценка относно пълното и главно доказване от страна на ищеца на оспорените от ответника факти относно изпълнението на договора[1]извършване на проверка на място през 2000г. Съдът дължал обсъждане и преценка на възражението на ответника за доказателствената стойност на фактурата и споразумението относно изпълнението от страна на ищеца на дейностите по проверка на място, които не обективирали извършване на такива. Дружеството било принудено да сключи допълнително споразумение от 13.11.2020г. за да представи съгласно Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони з пероида 2014г.-2020г. до 30 ноември сертификат или писмено доказателство, удостоверяващи произведена биологична продукция, а издаването на такъв е било поставено от ищеца под условие за поемане на задължението за плащане на таксите и предстоящо извършване на проверка на мястоПървоинстанционният съд въпреки, че отразил направените от ответника възражения, не ги е съобразявал и преценявал.

Необосновано приел, че ищецът пълно и главно доказал възникването на правото му да получи по договора за контрол и сертификация всички претендирани такси - 2 233лева за обход проверка на място и 200лева такса транспортни разходи. В споразумението от 13.11.2020г. се съдържало съгласие плащането на сумата от 3387.60лева с ДДС по фактура №1539/13.11.2020г. да бъде извършено в срок до 25.12.2020г..

Споразумението не съдържало съгласие , че действията по контрол и сертификация-проверка на място, са извършени от ищеца. Самият договор не давал възможност да се направи извод, че фактурата е за 2 плащане на вече изпълнено действие. Той предвиждал предварително плащане на дължимите такси. В договора нямало срок за извършване на проверката в течение на годината и не можело да се направи заключение, че след като срокът му е изтекъл и ответникът се съгласил да плати, то е приел действията на ищеца за извършени. Не било обсъдено от съда и, че договорното отношение е създадено единствено и въз основа на нормативните изисквания във връзка с биологичното земеделие, които изисквания поставяли и ограничения за съразмерност на разходите и непрекомерност на възнаграждението на контролиращото лице. При положение, че контролиращото лице не изпълнява предвидените действия, то формирало нерагламентирана печалба. От друга страна правото на контролираното лице на субсидии било изцяло в зависимост от контролиращото. При правилна преценка на фактическите обстоятелства и направените възражения, при подвеждането им под приложимите правни норми, съдът следвало да приеме, че от представените писмени доказателства не може да бъде направен извод за основателност на иска, а не да формира извод за необходимост от доказване от ответника на отрицателни факти.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната стана, със становище за неоснователност на жалбата, за правилност на обжалваното решение, и искане за потвърждаването му. Възраженията на ответника не били подкрепени с доказателства.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 25.02.2022., жалбата, изпратена чрез куриер на 10.03.2022г. 05.07.2018г. се явява подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, изтичащ на 11.03.2022г., от лице с право и интерес да обжалва неизгодното за него решение, и е процесуално допустима.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и 3 събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№135/2021г. на РС-Т. е образувано по искова молба с вх.№ 258/29.04.2021г. на „***“ ЕООД с ***, със седалище и на управление: обл. П., представлявано от управителя - А.Ж.Б., срещу „***"ООД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление: обл.Добрич, общ. Т., гр.Т. **, ул. *** представлявано от Е. Д. Н., с която се иска да бъде признато за установено основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 387,60лева/с ДДС/, представляваща вземане/годишна такса/ по договор за контрол сертификация с № 240/22.02.2018 г. и издадена фактура № 1539/13.11.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.02.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №47/2021г. по описа на Районен съд Т..

Пораждащите вземането обстоятелства се свеждат до твърдения за облигационни отношения между страните по силата на договор за контрол и сертификация с № 240/22.02.2018 г., в изпълнение на който дружеството-ищец „***“ ЕООД с ЕИК: *** извършило дейности по сертификация и контрол на биологичното производство на ответника „***“ ООД, срещу цена, платима в 7-дневен срок от подписването на договора, на основание чл.2 ал.1 от съшия. Съгласно чл. 3 ал.2 от договора, последният се подновявал автоматично в случай, че операторът не отправи до контролиращото лице писмено предизвестие за прекратяване преди изтичане срока на действие.

Счита договорът да е подновен и в действие за 2020г. За извършени дейности по сертификация от дружеството-ищец била издадена фактура № 1539/13.11.2020 г. на стойност 3 387,60 лева/ с ДДС/ годишна такса за 2020г.. Сумата била изчислена съгласно обявен 4

Ценоразпис към договор № 240/22.02.2018 г. за контрол и сертификация, неразделна част от него (чл. 2 ал.2 от договора).

Съгласно Ценоразписа на ищеца таксата сертификация, надзор и инспекция за контрол на производство за растениевъдство /ед.цена/ била 5,50лева/дка /т. 3.1.3 от ценоразписа/, обявена била годишна фиксирана административна такса от 390лева/т.1.1/, както и фиксирана инспекционна такса от 200 лева/т.2.1/, включваща и транспортни разходи, тъй като инспекциите се извършват физически на място. На база на договора и Ценоразписа била изготвена и подписана от двете страни оферта, съгласно която сумата за плащане е в размер на 2823,00 лева без ДДС.

На 13.11.2020 г. страните по договора подписали и споразумение за плащането на дължимата сума по фактурата № 1539/13.11.2020 г. в срок до 25.12.2020 г. До момента нямало постъпило плащане от страна на „А***“ ООД, което принудило дружеството ищец, да подаде заявление по чл.410 от ГПК за заплащане на сумата по процесната фактура. Издадена била заповед за изпълнение срещу която в срока по чл.414 от ГПК длъжникъг„А.“ ООД подал възражение , с което обосновава правен интерес от настоящия установителен иск.

В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл.

131 ,ал1 от ГПК, дружеството-ответник излага становище за неоснователност на иска. Счита да не е установено извършването през 2020г. на услуги, еквивалентни на претендираните такси. Самият ищец само споменавал, че по сключения договор е извършил дейности по сертификация и контрол на биологично производство, но след като се позовал единствено на правата си по договора и издадената фактура, както и на споразумението от 13.11.2020г., оставя на съда да прецени дали е изпълнил своите задължения по договора. Превърнало се в масовост претендираните за плащане суми да се обосновават не с фактическото изпълнение на задълженията на ищеца, а само и 5 единствено на основата на съществуващо правоотношение и документи, които не установявали изправност. С едностранно изявление на „***“ ЕООД изх.№1589/12.07.2021г., считано от 12.07.2021г. договорът бил развален поради неизпълнение от страна на „***“ ООДза плащане на дължимите такси по договора .

Правната квалификация на исковете като такива по чл. 422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на предявено със заповед за изпълнение на договорно задължение.

Установява се, че от ищеца е подадено заявление с вх.

№260324/10.02.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане в размер на сумата 3 387,60лева/с ДДС/, представляваща вземане/годишна такса/ по договор за контрол сертификация с № 240/22.02.2018 г. и издадена фактура № 1539/13.11.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.02.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Заявлението е уважено и е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №260024/15.02.2021г. по ч.гр.д.№47/2021г.на ТРС. Заповедта е била връчена на длъжника на дата 22.02.2021г., като на 22.03.2021г., т.е. в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, същата е подала възражение рег.

№14402/31.08.2020г., че не дължи изпълнението на вземането по нея.

По повод възражението на длъжника, на 15.04.2021г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си. На 29.04.2021г., заявителят е подал искова молба, заведена по регистъра на ДРС вх.№258/29.04.2021г. за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение, по която е образувано гр.д.№135/2021г. на ДС-Т..

Установителната претенция е допустима, заявена е в 6 едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лицезаявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането, като продължение на защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство.

Не е спорен факта, че между страните е сключен договор за контрол и сертификация №240 от 22.02.2018г., с който ответникът в качеството си на оператор възлага на ищеца в качеството му на контролиращо лице извършването на дейности по сертификация и контрол на биологичното производство на оператора при спазване на действащата нормативна уредба-национални и европейски стандарти и на Правилата за сертификация на биологични продукти на „***“ ЕООД. Възожено е от оператора и поето от контролиращото лице е задължение да осъществява контрол през периода на действие на договора и издава сертификат за изключително ползване от оператора при съответствие на продукта с нормативните изисквания в областта на биологичното производство. Договорът е възмезден-уговорено е плащане от оператора в 7-дневен срок от сключване на договора на цената на услугата по обявения от контролиращото лице ценоразпис, неразделна част от договора. По волята на договарящите е определена и стойността на услугата с двустранно подписана оферта за контрол и сертификация към договор №240/22.02.2018г. По данни от документа, за извършването на сертификация и контрол на био производство съгласно Европейските регламенти 834/2007 и 889/2008- насаждения от орехи на площ от 406дка, при единична цена според ценоразписа на контролиращото лице от 5.50лева/дка/т.3.1.3. от ценоразписа/, се дължи такса от 2233лева и на фиксирани административна годишна такса и такса за извършване на инспекции общо 590лева, или 7 стойността на услугата възлиза на 2823лева/без ДДС/, а с прибавяне на 20%ДДС върху сумата, възлизащо на 564.60лева, крайната цена на услугата възлиза на 3387.60лева.