Решение № 2516 от 24.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2516 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100508395 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищцата М. Д. Д., ЕГН **********, срещу решение № 8034/30.04.2024 г., постановено по гр. д. № 46241/2023 г. по описа на СРС, ГО, 77-ми състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД, ЕИК 175138361, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 12888/26.06.2023 г. на директора на „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД, поради налагане на дисциплинарно наказание, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „телеагент“ в „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД.

Въззивницата излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и че същото е постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Сочи, че е първоинстанционният съд необосновано е приел, че оспореното уволнение е законно, както и че визираните дисциплинарни нарушения в двете заповеди са различни. Със Заповед № 3672/10.02.2023 г. на въззивницата било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и след това с издаването на Заповед № 12888/26.06.2023 г., работодателят в нарушение на закона наложил второ дисциплинарно наказание – „уволнение“ за едно и също нарушение, осъществено на 1

28.12.2022 г. Отбелязва, че необосновано и в противоречие с текстовете на двете заповеди, СРС е приел, че се касае до две отделни действия, извършени с едно телефонно обаждане на 28.12.2022 г. Видно било, че въззивницата е осъществила едно обаждане, говорила е с едно и също лице, обсъждала е един и същ случай и е допуснала нарушения, за които работодателят е могъл да наложи само едно дисциплинарно наказание. Счита, че е направен незаконосъобразен извод, че е отделно нарушение, проведения на български език разговор между М. Д. и бивш служител на ответното дружество, който е имал проблем с устройството, за което със Заповед № 3672/10.02.2023 г. е наложено дисциплинарно наказание

„предупреждение за уволнение“. Описаното в обжалваната заповед за уволнение нарушение на трудовата дисциплина касаело същият разговор, същата информация, получена за устройството. Твърдението, че въззивницата не е уведомила по-висш служител, както и обстоятелството, че същата се е опитала да съдейства на бивш служител да получи сума, която не му се дължи, било част от същото деяние, продължено с осъществяването на един единствен разговор. Не се основавали на доказателства, намиращи се по делото, изводите на съда, че въззивницата е направила опит за съдействие за получаване на твърдяната сума. Твърди, че СРС погрешно е приел за доказани описаните в обжалваната заповед нарушения на трудовата дисциплина и се е позовал на свидетелски показания, които не установяват как е следвало да процедира ищцата и какви са конкретните нарушения по повод процедурата. Същата била провела разговора, но нямало данни за предприети действия за възстановяване на каквато и да било сума. Оспорва експертното заключение на вещото лице, тъй като не му бил предоставен оригинал на записа от разговора, а само флаш памет, което не позволявало да се установи дали този запис съответства на оригинала, както и дали е налице манипулация. Неоснователно и незаконосъобразно било приетото от съда обстоятелство, че дисциплинарното наказание било наложено в законоустановените срокове, визирани в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, т.к. били изтекли повече от два месеца от откриване на нарушението и налагането на дисциплинарното наказание. Сочи още, че не била спазена процедурата, предвидена в чл. 333 от КТ, тъй като мнението на ТЕЛК, че диагнозата на М. Д. не била уточнена, било голословно и противоречало на медицинската документация. В издадената епикриза от клиника по „Психиатрия“ към ВМА изрично било записано, че въззивницата страда от психично разстройство и се ползва със закрила. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира разноски.

Възивваемата страна „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД в срока по чл. 263 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, с който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

2

Постъпила е и частна жалба от М. Д. Д. срещу определение № 23311 от 05.06.2024 г., постановено по гр.д. № 46241/2023 г. по описа на СРС, ГО, 77-ми състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 8034 от 30.04.2024 г., постановено по гр.д. № 46241/2023 г. по описа на СРС, ГО, 77-ми състав, в частта за разноските. В частната жалба излага доводи за незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила при постановяването на определението. Сочи, че първоинстанционният съд се е позовал на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения и неправилно е определил размера на разноските, като не е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Отбелязва, че съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1, относно исковете за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, са в размер на една минимална работна заплата за страната.

Размерът на минималната работна заплата към момента на упълномощаване на адвоката от ответника е в размер на 780 лв., а присъдените в полза на ответната страна разноски в размер на 2 672 лв. надвишавали три пъти минималния размер на адвокатското възнаграждение за тези искове. Поддържа, че СРС не е съобразил обстоятелството, че въззивницата е останала без работа и също, че не била налице правна сложност, тъй като делото било отлагано поради неизготвяне на заключение от вещото лице в законоустановените срокове. Моли обжалваното определение да бъде отменено и въззивният съд да се произнесе по същество на спора, като намали размера на претендираните от ответника разноски.

Ответникът по частната жалба – „КолПойнт Ню Юръп“ ЕАД оспорва същата, като неоснователна, по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор. Поддържа, че изводите на СРС са правилни, респективно частната жалба е неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Д. Д. и се е произнесъл по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от 3

КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 12888 от 26.06.2023 г. на работодателя и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „телеагент“ в „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД.

За да отхвърли предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, СРС е приел, че уволнението е законно, работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, преклузивните срокове, както и че процесната заповед отговаря изцяло и на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ за достатъчна индивидуализация на нарушението по начин, позволяващ както защитата на работника, така и на преценката за законосъобразност, която следва да извърши съдът, като същата е ясно мотивирана и съдържа съществени признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Отделно от това, първостепенният съд е приел, че са установени посочените в заповедта нарушения на трудовите дисциплина от страна на служителя, като на тежестта на нарушенията съответстват на наложеното за същите най – тежко дисциплинарно наказание.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства, които въззивната инстанция не намира за необходимо да преповтаря, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя – ответник в процеса.

Изброяването на дисциплинарните нарушения, за които може да се наложи дисциплинарно наказание уволнение е посочено чл.190 ал.1 КТ, което изброяване обаче не е изчерпателно. Съгласно нормата на чл.190 ал.1 т.7 КТ, дисциплинарно наказание уволнение може да бъде наложено за всяко тежко дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина. Тежко нарушение на трудовата дисциплина може да бъде всяко от посочените в чл.187 КТ нарушения, без да е изрично възпроизведено в чл.190 ал.1 КТ.

В конкретния случай на ищцата е вменено извършването на следното нарушение на трудовата дисциплина: при обработване на телефонно обаждане от 28.12.2022 г.

4 ищцата съзнателно е опитала да съдейства на бивш служител на работодателя да получи имотна облага, под формата на възстановяване на сума и отстъпка, които не му се дължат, което по своята същност представлява злоупотреба с доверието на работодателя.

Съгласно чл.126, т.9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя също съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190 т.4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. В този смисъл решение №86/25.05.2011 г. по гр.д.

№1734/2009 г., ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Необходимо е в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да има описание на всяко нарушение, така както го е възприел и оценил работодателят, с неговите обективни и субективни признаци, точно време на извършване.

Подробното описание на обективните и субективните признаци на нарушението е от съществено значение за защита на служителя срещу неоснователно ангажиране на дисциплинарната му отговорност чрез депозиране на адекватни обяснения и при възможност – на доказателства, оборващи изводите на наказващия орган. Съгласно трайната практика на ВКС – решение №376/11.06.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г., ІІІ Г О на ВКС, решение №278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г., ІV ГО на ВКС, решение №460/17.06.2010 г. по гр.д. №465/2009 г., ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение, чрез препращане към друг акт на работодателя обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работникът или служителят. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта. Не е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя. Важното е той да е станал достояние на работника или служителя.