Решение № 4275 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4275 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20251100509966 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. Г. А. срещу решение № 101/04.01.2025 г., постановено по гр. д. № 20241110120237 по описа за 2024 година на СРС, 42 състав, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, предявен от Н. Г. А., ЕГН **********,с адрес Казичене,ул.****,срещу „Изи Асет мениджмънт“АД, ЕИК 131576434,със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ****, представлявано от Г.Т. и А.М., за осъждане на ответника да заплати сумата от 717 лева - платена без основание.

В жалбата са развити доводи за неправилност и неоснователност на обжалваното решение. Твърди се, че при постановяване на решението съдът неправилно е отхвърлил осъдителната претенция на ищцата. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде уважен, като основателен и доказан. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият „Изи Асет мениджмънт“АД не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустима, а разгледани по същество – неоснователни.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материалноправни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

СРС е бил сезиран с иско с правно основание чл. 55 ЗЗД. В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже плащане, а в тежест на ответника е да установи, че са налице основания за задържане на сумата.

В хипотезата на установена недействителност на потребителските договори, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

По Договор за паричен заем № 3827276, с който ответникът е предоставил на ищцата в заем сумата от 1000 лева, а ищцата следвало да върне парична сума в общ размер от 1125,40 лева

Настоящият състав приема за установено, че е налице основание да бъде счетено, че договорните правоотношения - по договор за заем и по договор за поръчителство се явяват недействителни, защото е допуснато нарушаване на императивни правни норми. В конкретния случай една от страните по договорите е физическо лице, поради което следва да се приеме, че е потребител. Законът за потребителския кредит ( ЗПК ) регламентира чрез императивни разпоредби условията, на които заемното правоотношение следва да отговаря, за да бъде действително.

Първоинстанционният съд правилно посочва, че тези разпоредби са предвидени за предоставяне защита на потребителя, който е икономически по-слабата страна, за да бъде избегнато прекомерното увеличаване общия размер на дълга, както и за да бъде обезпечено правото на заемополучателя към сключване на договора за заем да има конкретна и точна представа за общия размер на задължението, което поема. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК при сключване на договор за заем с физическо лице размерът на годишния процент на разходите не би могъл да надвишава 50 % от размера на заемната парична сума. Цитираната разпоредба е императивна, т.е. страните не могат да уговорят дължимост на парични суми по договора за заем, които нарушават установената горна граница на ГПР. СРС правилно посочва, че в настоящия случай ищцата А. в един и същи ден е сключила два договора - за паричен заем при заемна парична сума от 1000 лева и за поръчителство при възнаграждение, дължимо в полза на дружеството гарант в размер от 591,60 лева. Съдът правилно е счел, че макар да са сключени два отделни договора чрез сключването им се достига до нарушаване на императивна правна норма, установена в полза на потребителя. С оглед това, че чрез приемане на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК се цели предоставяне защита на заемополучателя потребител чрез регламентиране на максималния размер на дължимата парична сума над заемната парична сума, съдът е приел, че противоречи на закона уговаряне на допълнително дължими парични суми независимо дали тези парични суми са договорени по договора за паричен заем или чрез сключване на друг договор. С оглед обстоятелството, че посоченият в договора за заем годишен процент на разходите възлиза на 40,50 %,както и при съобразяване размера на възнаграждението по договора за поръчителство,което надвишава половината от заемната парична сума - при заемна парична сума от 1000 лева възнаграждението за гаранта възлиза на 591,60 лева, се достига до резултат, при който общият размер на задължението за страната заемополучател се формира в нарушение на императивна правна норма, регламентирана съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Софийският районен съд правилно е приел, че чрез уговаряне на възнаграждение по договор за поръчителство независимо от това дали заемополучателят по договора за паричен заем би допуснал неточно изпълнение или би изпълнил точно своите задължения за връщане на заемната парична сума се нарушава принципът на добросъвестност, с оглед което договорът за поръчителство е недействителен и не би могъл валидно да породи последици.

2

Така мотивиран, СРС правилно е намерил, че договорите за заем и за поръчителство се явяват недействителни, което означава, че на връщане подлежи чистата сума по договора за кредит, т.е. заемната парична сума. В този смисъл е правилен извода, че за уважаване на искова претенция, предявена по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е от значение доказването каква парична сума е заплатена над заемната парична сума.

Съгласно Решение 13.03.2025 г. по дело С-337/23 г. чл. 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че е допустима преценката за евентуално неравноправен характер на клаузите на договор за поръчителство, които определят задълженията на поръчителя и на съответния длъжник в главните производства, при положение че последният е сключил този договор едновременно с договора за кредит и за да изпълни предвидено от последния договор задължение, че поръчителят е дъщерно дружество на кредитора или избрано от него лице и че разходите за поръчителство се дължат едновременно с вноските по заема. Съдът на ЕС приема, че чл. 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите".

Първоинстанционният съд правилно посочва, че самостоятелен аргумент за отхвърляне на исковата претенция в частта за сумата от 591,60 лева е и фактът, че тази парична сума е уговорена по договора за поръчителство, респективно пасивно легитимиран да възстанови паричната сума е дружеството гарант. Плащането, реализирано по недействително договорно правоотношение, е реализирано при начална липса на основание, което значи, че насрещната страна по недействителния договор, която е получила паричната сума, е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД. С оглед обстоятелството, че страна по договора за гаранция е дружество, различно от дружеството ответник, в тази част исковата претенция подлежи на отхвърляне, защото ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря за връщане на тази парична сума. В тази насока от съдържанието на договора за поръчителство се установява, че дружеството заемодател е единствено легитимирано да приема изпълнение вместо поръчителя, но това не означава, че паричната сума се заплаща в полза на заемодателя, а единствено сочи, че заемодателят получава плащането на възнаграждението по договора за гаранция, което впоследствие нарежда в полза на дружеството гарант. Предвид това, че двете дружества представляват самостоятелни правни субекти, независимо от изложените от ищцата А. доводи, че дружествата са свързани лица, когато претенцията за връщане на парична сума не е насочена срещу съответното юридическо лице - търговец, което е страна по договора, по който се твърди да е реализирано плащане без основание, исковата претенция подлежи на отхвърляне.

В условията на пълно и главно доказване не се установи съществуването на кредитно правоотношение, изпълнението на което да е обезпечено със сключването на договор за поръчителство, действителността на който е предмет на настоящето производство, съответно осъществяването на престация при начална липса на основание.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът, но тъй като въззиваемият не е представил отговор и не е заявена претенция за възнаграждение, разноски не се дължат.

3

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101/04.01.2025 г., постановено по гр. д. № 20241110120237 по описа за 2024 година на СРС, 42 състав.

Решението е окончателно, арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4