Решение № 535 от 10.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря Г. З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110118390 по описа за 2023 година

Фирма е предявило срещу Г. Н. Д. установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответницата да бъде признато за установено, че същата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1843.62 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

/админситративен адрес/, аб. № 3175 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 247.80 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 26.07.2022 г., сумата от 50.46 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 10.33 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 26.07.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 46724/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира 1 заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Н. Д. е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта на претендираните суми, но не и техният размер. Оспорва правото на ищеца да претендира сумите за дялово разпределение. Оспорва основанието за начисляване на лихва върху главницата за дялово разпределение, както и ответникът да е бил поставен в забава. Посочва се, че ЗЗП бил специален закон по отношение на ЗЕ, поради което след като ответникът не бил поръчвал топлинна енергия, то същата не се дължала. Прави се възражение за погасяването на задължението по давност. Претендира разноски. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:

/админситративен адрес/, аб. № 3175 на стойност 1843.62 лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер 247.80 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 26.07.2022 г., че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 50.46 лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 10.33 лв. за периода от 31.08.2019 г. до 26.07.2022 г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на 2 недвижим имот № 26 от 02.07.2014 г., том I, рег. № 2042, дело 23 от 2014 г. се установява, че Г. Н. Д. продава на Юлиян Веселинов Наков следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 4, находящ се в /административен адрес/, като в нотариалния акт е направено отбелязване, че продавачът Г. Н. Д. си запазвала пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване върху една стая от недвижимия имот. По делото е представено и решение от 06.03.2018 г. по гр. д. № 8008/2016 г. по описа на СГС, съгласно което е прогласена нищожността на договор за покупкопродажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 26 от 02.07.2014 г., като на решението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 19.10.2021 г. Настоящият състав намира, че доколкото с постановеното решение е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 26 от 02.07.2014 г., с който нотариален акт ответницата е прехвърлила процесния недвижим имот, а нищожният договор не поражда никакви правни последици, то именно Г. Н.

Д. се явява собственик на процесния имот през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , като обстоятелството, че самото решение е влязло по-късно в сила по никакъв начин не променя този факт.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са ответницата по силата право на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.

Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за процесния топлоснабден имот възлиза на сумата от 1843.62 лв., то именно в този размер следва да бъде уважен предявения иск.

Неоснователно се явява възражението на ответника за недължимост на процесните суми за топлинна енергия поради противоречене с отношение на чл. 62 от ЗЗП, а именно непоискана услуга. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване по реда на чл.

153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП. В ЗЕ е залегнал принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собственост и само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, /чл. 133, ал. 2 ЗЕ/, като изисква същото мнозинство и за преустановяване 3 на топлоснабдяването на сградата /чл. 153, ал. 2 ЗЕ/. При тази уредба твърденията за недължимост на процесните суми поради непоискана услуга не може да породи исканите последици и да преустанови качеството му на потребител на топлинна енергия за процесния имот.

След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 247.80 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 26.07.2022 г., доколкото по делото е отделено за безспорно размерът на мораторната лихва начислена върху главницата за дялово разпределение.

Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.

). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.

54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.

Разпечатката съдържа 30 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88b618b3-71dd-4feb-a1b5-1076c17f9057