Определение № 4127 от 24.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4127 гр. София, 24.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20231110121008 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 410 от ГПК.

С разпореждане № 24372 от 14.02.2024 г. е уважено заявление на К. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против „Уиз Еър Унгария Црт“ – клон България, КЧТ, ЕИК 200830927, седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. Зона Летище София, сграда ИВТ, представлявано от управителя на клона Х.Х. за сумата от 400 EUR лв. (четиристотин евро), представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради закъснение на полет W6 4305 (София - Лондон) от 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и на И. К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против „Уиз Еър Унгария Црт“ – клон България, КЧТ, ЕИК 200830927, седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. Зона Летище София, сграда ИВТ, представлявано от управителя на клона Х.Х. за сумата от 400 EUR лв. (четиристотин евро), представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради закъснение на полет W6 4305 (София - Лондон) от 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и е издадена заповед № 5266 от 14.02.2024 г.

Със същото разпореждане е отхвърлено искането на процесуалния представител на заявителите за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В срока за обжалване на разпореждането в отхвърлителната му част е депозирана жалба против съдебния акт, в частта му с която не присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Г. Г.. Частната жалба е администрирана на въззивния съд, но в съответствие с указанията му, същата следва да бъде разгледана молба за изменение на разпореждането в частта му за разноските, поради което е изпратена за отговор на длъжника. В срока по чл.

248 ал. 2 от ГПК пълномощникът на дружеството – длъжник депозира отговор, с който изразява становище за частична основателност на искането за изменение на съдебния акт в 1 частта му за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на заявителите в размер на 120 лв. общо за двамата заявители.

Съдът намира искането на пълномощника на заявителите по чл. 248 ал. 1 от ГПК за допустимо, но неоснователно, предвид следните съображения:

Искането е допустимо, тъй като е депозирано от лице, за което е налице правен интерес – адвокатът, пълномощник на заявителите, който претендира присъждане в негова полза на възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че не са налице основания да ревизира съдебния си акт в частта му за разноските. За да отхвърли претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, решаващият състав е приел, че разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата е неотносима, когато договорът за правна помощ е сключен с адвокатско дружество, какъвто е настоящият случай, тъй като същата предвижда възможността адвокат или адвокат от Европейския съюз да предостави безплатна правна помощ и именно в тяхна полза при уважаване на искането се присъжда възнаграждението. Разпоредбата не предвижда такава възможност за адвокатските дружества и съдружия. Освен това, с оглед правноорганизационната форма на адвокатското дружество, съдът счита, че то не може да има „близък“, на когото да предостави безплатни адвокатски услуги. Доводите, изложени в частната жалба (молба за изменение) не обосновават противен извод, поради което искането по чл. 248 ал. 1 от ГПК се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на процесуалния представител на заявителите адвокат Г. Й. Г., инкорпорирана в частна жалба с вх. № 6890 от 29.02.2024 г., за изменение на разпореждане № 24372 от 14.02.2024 г., постановено по частно гражданско дело № 21008 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на заявителите, на процесуалния им представител и на длъжника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2