Решение № 503 от 19.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Христина Михова

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора С. Г. М. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200686 по описа за 2025 година Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационна жалба на адвокат П. Долапчиев от САК – защитник на подсъдимия П. И. Х., срещу въззивно решение № 112 от 12.03.2025 г., постановено по ВНОХД № 1293/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС) по повод повторна въззивна проверка на присъда № 16 от 14.12.2022 г. по НОХД № 26/2022 г. на Окръжен съд - Монтана.

В касационната жалба са посочени всички касационни основания по чл.

348, ал. 1- 3 НПК. Отменително такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК (допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) се претендира с доводи за нарушения на чл. 13, 14, 15 и чл. 107 от НПК, довели до постановяване на обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка относно механизма на настъпилото ПТП и други относими към обвинението въпроси, конкретно посочени в касационната жалба. Доказателствената дейност на въззивния съд била опорочена, защото не са изпълнени указания в предходно отменително решение на ВКС, включително да се изясни в кой момент е възникнала опасността за управлявания от подсъдимия лек автомобил БМВ.

Съдът е изградил решаващите си изводи относно приетите за установени факти и обстоятелства позовавайки се на данни, които не са събрани по предвидения в НПК ред, а изготвеното съдебно решение е постановено при липса на мотиви и не дава възможност на страните да проследят вътрешното убеждение на съда - дали то е формирано при спазване на принципа на чл. 14 1 от НПК, с което съществено е нарушено правото на защита на подсъдимия.

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК (нарушение на материалния закон) се обвързва главно с отказа на съда да приеме липсата на обективно и субективно съставомерно поведение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. е чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК.

Явна несправедливост на наложеното наказание се аргументира като резултат от заявените доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Прави се искане ВКС да отмени въззивното решение и да оправдае подсъдимия, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения или да се намали наказанието с приложение на чл.55 от НК.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият П. Х. не се явява, редовно призован. Явява се защитникът, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, като изразява мотивирано несъгласие с тезата на защитника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по приложението на материалния закон. Счита за изпълнени указанията на ВКС дадени в отменителното решение, за което се позовава на процесуалните действия на съда при разглеждане на второто въззивно дело, изразяващи се във възлагане на повторна комплексна автотехническа и видеотехническа експертиза с разширен състав от вещи лица и пълноценен анализ на експертното заключение в мотивите на обжалваното решение. Относно изброяването в същото на гласни и писмени доказателства и доказателствени средства на стр.2 от решението, прокурорът счита, че то очевидно представлява техническа грешка - същите са останали от друго решение.

Прокурорът се солидаризира с анализа на въззивния съд на експертните заключения, включително на назначената във въззивното производство комплексна АТЕ и видеотехническа експертиза и оспорва защитните доводи за неизясняване на момента на възникване на опасността и причинноследствената връзка между поведението на подсъдимия Х. и настъпилия съставомерен резултат. В заключение изразява становище, че не са налице съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което и като отчита, че наложеното наказание е в минимален размер и приносът на пострадалия за настъпилото ПТП е отчетен, прокурорът предлага проверяваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и становищата на страните в съдебно заседание и като извърши проверка на обжалвания въззивен съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 16 от 14.12.2022 г., постановена по НОХД № 20221600200026 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Монтана, подсъдимият П. Х., роден на 19.05.1970, е признат за виновен в това, че на 06.09.2018 г., около 13,39 часа, на път ІІ-81, км 102+000 в землището на гр.

2

Монтана, с посока на движение от гр. Монтана към гр. Лом, при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ”, модел „М5” с peг. № ===============, нарушил правилата на движение по пътищата в чл.21, ал.1 ЗДВП - движел се с превишена скорост от 110 км/ч при разрешена от 90 км/ч и чл. 65, т.6 ППЗДвП - навлязъл в площ, обозначена с коси успоредни линии M l5, която е забранена за движение на пътни превозни средства, и причинил по непредпазливост смъртта на А.А. И., ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал. 1, б. „в“, предл. първо във връзка с чл.342, ал.

1, предл. трето от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години, като е оправдан по обвинението за нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП.

На основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимият П. Х. е лишен от правото да управлява МПС за срок от две години.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати деловодните разноски и се е разпоредил с веществените доказателства.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия (с главно искане за нова оправдателна присъда) и въззивен протест на прокурора (с искане за увеличаване на наложените наказания) е било образувано въззивно производство пред САС, приключило с потвърдително въззивно решение №107/03.04.2024 г. по ВНОХД №1173/2023 г., което е било отменено с Решение № 484/9.10.2024 г. по н.д. №572/2024 г., ВКС, трето н.о, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необходимост от допълнително въззивно следствие с конкретни указания за изясняване на релевантни обстоятелства.

Повторният въззивен контрол е осъществен с обжалваното решение, предмет на настоящата втора по ред касационна проверка, с което след проведено допълнително въззивно следствие първоинстанционната присъда отново е била потвърдена.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от процесуално легитимирана страна (защитник на подсъдимия), срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в установения от закона срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, аргументирано в касационната жалба преимуществено с доводи, че въззивният съд е установил нови фактически положения на база доказателствени материали, които не са събрани по реда на НПК, не може да бъде споделено. Действително на л.6-7 от обжалваното решение (л.72-73 от въззивното дело) САС е посочил, че „приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства“, към които е причислил данни от обяснения на „подсъдимия В.М., показанията на свидетелите О.Д., Х.Х., Л.П.“, както и други гласни и писмени доказателствени материали и експертни заключения, каквито не фигурират нито в ДП, нито в съдебните дела по настоящото наказателно производство.

Най-малко подсъдим с името В.М. или свидетели с посочените имена не се 3 констатира да са участвали в настоящия наказателен процес. В тази връзка ВКС отбелязва, че въззивният съд е допуснал съществена неточност в мотивите към обжалваното решение, която касае обективно невярна и недопустима констатация. Защитникът е напълно прав, че съдебният акт не може да съдържа позовавания на несъбрани или несъществуващи доказателства. Подобен процесуален подход обичайно би обусловил касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, ако съдебният акт създава впечатление, че САС е основал изводите си на доказателства извън процесуалния ред, предвиден в НПК. Въпреки допуснатата непрецизност при мотивиране на обжалваното решение, случаят не е такъв. Въпросното изброяване на нефигуриращи доказателствени материали касае един изолиран абзац от пространните мотиви на въззивното решение, който, както правилно отбелязва прокурорът, има характер на техническа грешка, вероятно резултат на останал текст от предходен съдебен акт, чието съдържание също е било компютърно генерирано. Тази грешка не влияе върху крайния резултат на настоящата касационна проверка и не поставя под съмнение фактическите и правни изводи на въззивния съд, ерго не изключва възможността да се проследи начина на формиране вътрешното убеждение на САС по реда на чл.14 от НПК, защото на л.4 в мотивите на обжалваното решение (л.70 от въззивното дело) съдът ясно е посочил, че е установил фактическата обстановка „от събраните доказателства и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд“, а не от такива в друго наказателно производство, още по-малко събрани в „досъдебното производство“. Че въззивният съд е изградил фактическите изводи с доказателствени материали относими към процесното обвинение и събрани по реда на НПК, а не с коментираните несъществуващи доказателствени източници по делото, става ясно след обективен прочит в пълнота на въззивното решение и особено като се отчете изключително задълбочения и убедителен анализ, който въззивният съд е направил на заключението по изготвената в допълнителното въззивно следствие комплексна АТЕ и видеотехническа експертиза, чрез която са били изяснени всички релевантни факти от предмета на доказване по чл.102, т.1 и т.2 от НПК, изрично посочени в отменителното решение на ВКС като нуждаещи се от допълнително доказване чрез комплексна експертиза. Няма спор, че такава е била назначена от САС с нарочно и подробно мотивирано определение по чл.327 от НПК (л.3-6 от въззивното дело), с което на вещите лица са дадени изрични указания да използват само събраните по делото доказателства. Страните не спорят, че вещите лица са се съобразили с това, което е видно и от обстоятелствената част на експертното заключение, съдържащо дори многобройни цитати от гласните доказателства по делото (л.20-43 от въззивното дело). Така освен, че САС е изпълнил задължителните указания в отменителното решение на ВКС, той е съобразил процесуалното изискване при изпълнение на задължението си по чл.145, ал.1 от НПК в акта за възлагане на експертизата да ограничи вещите лица да проведат изследването и да приложат специалните си знания единствено спрямо доказателствени материали, събрани по реда на НПК. Доколкото вещите лица не са се позовали на каквито и да било недопустими или несъбрани по 4 съответния процесуален ред доказателства, а заключението им аргументирано е поставено в основата на осъждането на дееца, доводът в касационната жалба, че изброяването на несъществуващи доказателства и обвързването на фактическите изводи с тях предопределя отмяна на обжалваното решение, ВКС намира за неубедителен.

Несъстоятелен е и доводът, че САС не е изпълнил указанията в отменителното решение на ВКС. Непредубеденото проследяване на процеса на доказване в съответните стадии на съдебната фаза на наказателното производство и конкретно на проведеното при повторната въззивна проверка допълнително въззивно следствие, както и безпристрастният прочит на оспорените от защитата мотиви към атакувания въззивен акт недвусмислено сочат, че САС е съобразил стриктно указанията на ВКС, като ги е изпълнил професионално и изцяло, включително относно изясняването на момента на възникване на опасността за подсъдимия и възможността му да предотврати ПТП, каквито са били основните насоки в отменителното касационно решение. Назначената от контролираната инстанция повторна комплексна експертиза, с чието заключение категорично са преодолени констатираните при първата касационна проверка доказателствени дефицити и са изяснени основнорелевантните факти относно отговорността на подсъдимия Х., е съобразила единствено събраните по делото и обективно налични доказателства, в това число видеозаписите от намиращи се в съседство охранителни камери, възпроизвеждащи движението на двете МПС преди ПТП, сблъсъкът между тях и движението им след него до установяване на местата, където са намерени при огледа, както изрично е указал първият касационен състав (л.38 от н.д. №572/24 г., трето н.о. на ВКС). Това е видно, както от обстоятелствената част на експертното заключение (л.34-38 от въззивното дело), така и от мотивите на обжалваното решение (л.73-78 от ВНОХД № 1293/2024 г. на САС). Обратно на твърденията в касационната жалба, САС е изложил нетърпящи основателен упрек съображения за гласуваното доверие на въпросното заключение, което е анализирал изключително внимателно в контекста на всяко едно защитно възражение. На база обективните находки от проведения оглед на местопроизшествието на 6.09.2018 г. с начален час 14,25 ч. т.е. по-малко от час след инцидента, съобразявайки данните от фотоалбума към него и експертно потвърдените чрез отделна видеотехническа експертиза видеозаписи на ПТП, както и несъмнения научен и професионален капацитет на трите вещи лица, САС, също като първоинстанционния съд, е приел за установено по несъмнен начин, че ударът между двата леки автомобила е настъпил в района на част от пътното платно - върху хоризонтална пътна маркировка М 15 "Коси успоредни линии", обозначаващи площ, забранена за движение на пътни превозни средства, чиято граница е очертана с непрекъсната линия и двамата водачи са се озовали там поради допуснато от всеки от тях нарушениe на чл.