Решение № 1233 от 24.09.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 1233

24.09.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас

IV въззивен граждански състав

На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Диана И. Асеникова Лефтерова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20202100502068 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на С. Л. П. от ***, против решение № 106 от 30.06.2020 г., постановено по гр.д.238/2020 г. по описа на Айтоски районен съд, с което е изменен размерът на определената с решение № 31/21.02.2018 г. по гр.д.1192/2017 г. по описа на АРС месечна издръжка, която въззивникът следва да заплаща на детето Л.С.П. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител – М. Н. Е. , като същият е увеличен от 130 лв на 153 лв месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2020 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, и с което решение въззивникът е осъден да заплати на М. Н. Е. разноски в размер на 300 лв. Твърди се, че обжалваното решение на АРС е неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на процесуалните нарушения се твърди, че те се изразяват в това, че: определението на съда с проекто-доклада по делото е връчено на въззивника седмица след обявяването на проекта за доклад за окончателен; разпореждане № 1207/18.06.2020 г., посочено в едно от изпратените до ответника съобщения, не е било приложено към съобщението; въпреки указаното разпределяне на доказателствената тежест между страните, на ищцата е изискано да представи доказателства за месечните разходи за детето, а от ответника не е поискано да представи доказателства за актуалния размер на доходите си. Твърди се допуснати нарушения на материалния закон, изразяващи се в това, че посоченият в чл.142 СК минимален размер на издръжката за едно дете, е прието, че е дължим само от ответника, вместо – от двамата родители. Твърди се необоснованост на решението, изразяваща се в това, че съдът е приел и посочил на няколко места в решението си, че „ответникът е изразил съгласие да заплаща издръжка в минимален размер от 152,50 лв“, което не е вярно.

Необосновано, според въззивника, съдът е приел, че необходимата за детето месечна сума за издръжка, е в размер общо на 350 лв, което не е доказано по делото, а и е несъобразено с възрастта на детето, тъй като за издръжката му, според ответника, са достатъчни 220 лв месечно. Изложени са съображения за неточни и неверни изводи на първоинстанционния съд, касаещи обстоятелствата относно прекратяването на брака на страните, размера на нетния доход на родителите; изразените от ответника становища по 1 исковата претенция и др. Твърди се, че за да се актуализира чрез увеличение издръжката на детето, следва да са налице: увеличение на МРЗ, увеличение на нуждите на детето и нарастване на доходите на родителя, като в случая последните две предпоставки липсват. Посочено е, че съдът следва да отчете, че майката реализира месечен доход приблизително от 1000 лв, а въззивникът – приблизително 300 лв, тъй като работи на 4 часов работен ден, както и обстоятелството, че въззивникът дължи само част от посочената в чл.142 от СК издръжка, а не целия посочен в този текст на закона размер на издръжката. Оспорва се размерът на съдебните разноски, които ответникът е осъден да заплати на ищцата. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което издръжката на детето се определя в размер на 110 лв месечно.

Представени са нови доказателства.

Въззиваемата-ищец по делото - М. Н. Е. , в качеството й на майка и законен представител на детето Л.С.П., в законовия срок представя отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба (вх.№ 260055/19.08.2020 г. по описа на РС Айтос).

По повод на подадената от ответника въззивна жалба се твърди, че решението в осъдителната му част е правилно и законосъобразно. Оспорва се твърдението за допуснати процесуални нарушения. Оспорват се твърденията на ответника, че всеки месец подпомагал майката в отглеждането на детето. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че месечните разходи за детето Л. са в размер на около 400 лв, поради което определенията от съда размер на издръжката напълно съответства на нуждите на детето.

С насрещната жалба първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната част – над присъдения размер на издръжката – 153 лв, до предявения размер от 200 лв месечно. Твърди се, че в обжалваната от ищцата част, решение на АРС е неправилно. Сочи се, че след като съдът е приел, че за издръжка на детето месечно е необходима сумата от 350 лв, неправилно съдът е осъдил ответника да заплаща само сумата от 153 лв, съобразявайки се с неговите изявления, и е оставил остатъка от издръжката (197 лв) да се поема от майката, която и без това отглежда детето и полага непосредствените грижи да него. Твърди се, че бащата е в трудоспособна възраст, нама данни да има здравословни проблеми или да има алиментни задължения към други лица.

Сочи се още, че по признания на ответника, той реализира доходи в чужбина, макар да не ги уточнява по размер, поради което той е в състояние да заплаща за издръжка на детето си, сумата от 200 лв месечно.

Претендира се потвърждаване на решението на АРС в обжалваната от ответника осъдителна част и отмяната му в обжалваната от ищцата отхвърлителна част, с постановяване вместо това на решение, с което искът се уважава в пълния предявен размер. Няма искания по доказателствата.

ДСП Карнобат не е изразила становище по въззивните жалби. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което са допустими.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадената о т М. Н. Е. от ***, в качеството й на майка и законен представител на детето Л.С.П. , роден на *** г., искова молба за изменение на определената с решение по гр.д.1192/2017 2 г. по описа на Айтоски районен съд издръжка за детето Л.С.П. и за осъждане на ответника С. Л. П. от ***, да заплаща на детето Л.С.П. месечна издръжка в размер на 200 лв считано от датата на предявяване на иска до възникване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Твърди се, че детето е родено от брака на ответника с ищцата М.Е., който брак е прекратен с решение № 31 от 21.02.2018 г. по гр.д.1192/2017 т. по описа на АРС. Сочи се, че с решението, с което е прекратен бракът, съдът е предоставил на майката упражняването на родителските права по отношение на детето Л., определил е режим на лични отношения на детето с неговия баща и е осъдил ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 130 лв. Твърди се, че към момента на предявяване на настоящия иск, в резултат на настъпилите съществени изменения в обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, тя е крайно недостатъчна за задоволяване нуждите на детето. Сочи се, че с растежа на детето са нараснали нуждите от парични средства за храна, облекло, образование и др.разходи, като в същото време са се изменили и социално-икономическите условия в страната, което е довело и до изменение на размера на минималната работна заплата за страната – от 510 лв през 2018 г. на 610 лв през 2020 г. Посочва се, че при така определената за страна минимална работна заплата, определената издръжка за детето Л. е под минималния праг по чл.142, ал.2 от СК.

Искът е с правно основание чл.150 от СК.

Ответникът е оспорил иска с писмен отговор в законовия срок. Твърди се, че искът е неоснователен и недоказан. Излагат се твърдения, че паричната месечна издръжка е функция на нуждите на детето и на възможностите на лицата, които дължат издръжката – доходите, имуществото и квалификацията им. Твърди се, че след като прецени тези възможности на родителите, съдът разпределя между тях дължимата за детето месечна издръжка. Сочи се, че в периода от 2 години след определяне на първоначалната издръжка за детето, ответникът, освен, че редовно е изплащал определената издръжка, е полагал и други грижи за детето, доколкото са му позволявали възможностите му, предвид обстоятелството, че няма постоянна работа и постоянни доходи и пътува извън страната, за да работи. Твърди се, че детето няма извънредни нужди свързани със здравословното му състояние, тъй като е добре развито и в добро здравословно състояние. Сочи се, че доходите на майката са се повишили в изтеклия период от време , поради което „би следвало тя да отглежда спокойно детето и да се радва на грижите, които полага бащата за детето, макар и твърде далеч от него“. По отношение на доходите на ответника се твърди, че жизненият му стандарт не се е повишил в същия период – той няма постоянна работа, както и постоянни доходи, които непрекъснато да нарастват, няма имущество. Сочи се, че при определения актуален размер на минималната работна заплата за страната – 610 лв, необходимата месечна издръжка за детето Л. (нуждите за която не следва да се доказват) е 152,50 лв, която следва да се разпредели между двамата родители при съотношение – 2/3 да бащата и 1/3 за майката.

След отвод на целия състав на Районен съд Карнобат, делото е изпратено за разглеждане на Районен съд Айтос.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е изменил размера на определената с решение № 31/21.02.2018 г. по гр.д.1192/2017 г. по описа на АРС месечна издръжка, която въззивникът-ответник следва да заплаща на детето Л.С.П. чрез неговата майка и законен представител – М. Н. Е. , като същият е увеличен от 130 лв на 153 лв месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2020 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, и с което решение въззивникът е осъден да заплати на М. Н. Е. разноски в размер на 300 лв. В останалата част – над уважения 3 размер от 153 лв до предявения размер от 200 лв, искът е отхвърлен като неоснователен.

Решението на АРС е обжалвано от двете страни (от ответника – въззивна жалба, а от ищцата – с насрещна въззивна жалба), във всичките му части, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция изцяло.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивниците, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил в пълнота фактическата обстановка, като изводите му са обосновани.

По делото не е спорно, а се установява и от събраните по делото доказателства, че страните са били съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по гр.д.1192/2017 г.; че от брака си страните имат дете - Л.С.П., роден на *** г.; както и, че при прекратяването на брака, съдът е предоставил родителските права по отношение на детето Л. на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв.

Не е спорно, че от определяне на издръжката с решение № 31 от 21.02.2018 г. по гр.д.1192/2017 г., до завеждането на настоящия иск на 31.01.2020 г., размерът на издръжката не е променян.

Съдът изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че от датата на определяне на издръжката до настоящия момент (приблизително 2 години), на нуждите на детето са се увеличили. Детето вече посещава детска градина, което е свързано с допълнителни разходи за такси, облекло и др.разходи. На второ място, за изминалия период от две години, значително са се изменили и икономическите условия в страната, което е намерило отражение в изменение на размера на минималната работна заплата за страната – от 510 лв през 2018 г. на 610 лв, считано от 01.01.2020 г.

Съдът приема, че изменението на всички тези обстоятелства налага изменение и на издръжката за детето Л., още повече, че към момента, с изменението на размера на минималната работна заплата, тази издръжка (130 лв) вече е под определения в закона – чл.142, ал.2 от СК минимум – 152,50 лв.

Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88b52d02-b6e0-4f95-abc3-52a22d9097ab