Решение № 1126 от 16.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1126 гр. Русе, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. С.ова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20214520100344 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 вр. с чл.49 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Д. АТ. К., чрез пълномощника си адв.Г. от РАК е предявила иск срещу Община Русе с ЕИК: 000530632, с адрес гр.Русе, пл."Свобода" № 6 , представлявана от кмета Пенчо Милков за сумата от 4000,00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в получаване на фисура на дясната капачка на дясната коленна става, което е довело до ограничаването на десния долен крайник за повече от 30 дни в размер на 4 000 лева, както и изпитаните болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва от деня на деликта 20.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва основателността на иска. В условията на евентуалност се развиват съображения за прекомерност на претендираното обезщетение.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 20.02.2019г. около 12,15 часа ищцата се движила по десния тротоар посока към Саид Паша джамия на ул."Николаевска" . Тротоара, по който вървяла Д.К. бил в много лошо състояние - липсвали значителна част от плочките, а имало и счупени и надигнати такива. Когато наближила до №21 на ул."Николаевска", ищцата се спънала в една издадена нагоре плочка и паднала на дясното си коляно. К. изпитала силна болка и не могла да се изправи сама. Била подпомогната от нейна позната П.Т. да се изправи и придвижи до търговски обект, намиращ се в гр.Русе, ул."Николаевска" 19 (на около 5 метра). Ситуацията при която ищцата се спънала и паднала на земята била видяна от св.С. Д. който се намирал в непосредствена близост. Ищцата продължавала да изпитва силна болка в областта на дясното коляно и се обадила на св.С. Д., който я откарал с автомобила си до спешното отделение на МБАЛ-Русе.

След проведено рентгеново изследване било установено, че ищцата има фисура на дясната капачка на кол янната става. Тъй като към момента на нараняването ищцата работела в ъ в фирма „Фърст комерс" ЕООД й бил издаден болничен лист № Е 20180236823 за периода от 21.02.2019г. до 02.03.2019г., който в последствие бил удължен от 03.03.2019г до 06.03.19г., с болничен лист № Е 20180236833.

На 06.03.2019г. Л КК извършила преглед на ищцата при който било установено, че нараняването е по-сериозно и се наложило да бъде поставена шина. Лекарската комисия издала последващ болничен лист № Е 20196347820 за периода о т 07.03.2019г до 26.03.2019г. При явяването на ищ цата на контролен преглед на 26.03.2019г., ЛКК е издало отново продължение с болничен лист с № Е 20196348068, като периода бил удължен от 27.03.2019г. до 15.04.2019г.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства и заключението на вещото лице по изготвената и приета СМЕ се установява, че ищцата Д.К. е изпитала много силна болка, като нараняването е причинило ограничаване на движението на десния крак повече от 30 дни (предвид издадените болнични листи).

През целия период от инцидента до възстановяването на коленната става ищцата изпитвала постоянни силни болки и се наложило да приема обезболяващи медикаменти. От настъпването на инцидента до възстановяването й ищцата била подпомагана от нейната 2 баба И.Т..

От заключението на вещото лице по приетата СМЕ се установява, че Д. АТ. К. е получила увреждане – „Непълно счупване на дясно колянно капаче (патела)“. Установеното счупване е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговаря да бъде получено при падане от собствен ръст на дясно коляно на 20.02.2019г., както е посочено в представената искова молба.

Екпертът установява, че при такива счупвания, каквото е при ищцата обичайният основен възстановителен период продължава около 2-3 месеца, след което е възможно да има болки за по-продължителен период от време, който е индивидуален. Установява, че т ака установеното счупване, само по себе си не води до такова нарушение на основната функция на десния долен крайник, което да се квалифицира, като трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник. Наложената в последствие (две седмици след инцидента) ортеза, поради болковия синдром, е довела до временно затруднение в движенията на десния долен крайник.

Експертът приема, че така установеното увреждане на К. би следвало да се квалифицира по медико-биологичния признак разстройство на здравето, не опасно за живота. От представената медицинска документация е видно, че първоначално са извършени клиничен прегледи и рентгеново изследване с цел диагностициране на увреждането и е препоръчан покой и студени компреси. На втори етап (две седмици след инцидента), поради болков синдром, колянната става е била обездвижена с ортеза за 20 дни. След сваляне на ортезата е препоръчана ЛФК в домашни условия. Установява о т данните в делото, че по отношение на установеното счупване и свързания с него болков синдром на К. е определен отпуск по болест за период от 54 дни.

При установената по този начин фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи

Отговорността по чл.49 о т ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна 3 отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – виж Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.

Непозволеното увреждане – чл. 45 от ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. В този смисъл, за да е противоправно бездействието на служители на Община Русе, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по ремонт и поддържане на процесния общински пътен участък.

Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ - пътищата са републикански и местни, като последните са общински и частни. Общинските пътища са публична общинска собственост – чл. 8, ал. 3 от ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините съгласно законовата разпоредба на чл.31 от ЗП. Съответната община, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл.31 о т ЗП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна 4 нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя – чл.47 от Правилника за приложение на Закона за пътищата /ППЗП/.

Следователно на Общината е вменено задължението да ремонтира и поддържа общинските пътища, вк л . и тази част от повърхността им , върху която са разположени и тротоарите, в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава незабавно сигнализиране и отстраняване във възможно най-кратък срок на всяка настъпила неизправност на пътната настилка /каквато безспорно са дупките поради липсващи плочки, както и надигнатите (стърчащи) плочи, препятствия и др. /, които създават опасност за участниците в движението, в т.ч. пешеходците – чл.13, ал.1 и 2 и чл.167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В частност именно противоправното бездействие на служители на Община Русе по ремонта и поддържането на процесния пътен участък е довело до неизпълнение на задължението по чл.31 о т ЗП, поради което са налице предпоставките по чл.49, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди. ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа общинските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасно движение по тях.

Установено е по безспорен начин, че н астъпилото нараняване на ищцата -фисура на дясната капачка на дясната коленна става на 20.02.2019г в гр.Русе, ул."Николаевска" е възникнало единствено поради лошото състояние на тротоарната настилка на десния тротоар на ул."Николаевска" в гр.Русе по протежението на № 23,21,19 посока Саид паша джамия.

Установено е по безспорен начин, че тротоара по ул."Николаевска" в гр.Русе, се явява публична общинска собственост и единствено Община Русе е субекта, който отговаря за поддържането на настилката в добро състояние и носи отговорност за причинените неимуществени вреди на г-ца Д.К., изразяващи се в получаване на фисура на дясната капачка на дясната коленна става на 20.02.2019г, което е довело до ограничаването на десния долен 5 крайник за повече от 30 дни, като от настъпването на нараняването до възстановяването ищата е изпитвала болки в областта на дясното коляно, наложило се е по-време на възстановяването си, да ограничи своите социални контакти, не е могла да излиза от дома си и свободно да се предвижва.

Налагало се е да й се помага в обслужването, почистването на дома и пазаруването на продукти.

От приетата СМЕ №2052/2021г., болнични листи и свидетелските показания се установява, че по отношение на ищцата е налице значителен период на възстановяване от около 2-3 месеца.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост, като преценката за това трябва да се основе на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите – характера и степента на засягане на физическата цялост на пострадалия, последващото допълнително влошаване на здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на търпените болки и страдания.

Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително допълнителното влошаване състоянието на здравето, козметични и друг външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е той, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира.