Определение № 272 от 03.09.2021, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Бургас , 03.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно гражданско дело № 20212000500268 по описа за 2021 година Производството е по чл.274, ал.1 ГПК.

Образувано е по частната жалба на АТ. АЛ. Д., ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. С. ул. „Ц.А.“ № , ет.*, ап.* - адв. А.Д., против Определение № 261163 от 14.05.2021 г. на Окръжен съд Бургас, постановено по т.д. № 598/ 2019 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател – трето лице - помагач по делото, за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение.

В частната жалба се поддържа, че определението на Окръжен съд Бургас е неправилно и необосновано. Твърди се, че към молбата за освобождаване от държавна такса е била представена декларация за гражданско и материално състояние. Частният жалбоподател сочи, че е осъден на лишаване от свобода и пребивава в затвора, поради което не разполага с финансови средства, не може да се грижи за семейството си и да реализира доходи. Заявява се, че отказът за освобождаване от заплащането на държавна такса би довел до отказ от правосъдие за жалбоподателя и недопустимо ограничаване на гражданските му права.

Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба, обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275, ал.2 ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Производството по т.д.№ 598/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас е образувано по искови претенции от А.С.Кл, ЕГН **********, действащ лично и в качеството на законен представител на малолетното си дете В.А.К., ЕГН **********, С.А.К., ЕГН **********, А.А.Кв, ЕГН ********** и Г.А.К., ЕГН **********, против „Г.Ф. БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление: гр.

С. , ул. „Г.И. № *, ет.*, представлявано от Б.И.М. и С.Г.С. – заедно, за заплащане на ищците на обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди и имуществени вреди за ищеца В.К., в резултат на настъпила смърт на ММ.А.К. – фактическа съпруга на първия ищец и майка на останалите ищец, в пътнотранспортно произшествие с МПС без задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Настоящият частен жалбоподател е бил конституиран в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника.

По делото е било постановено Решение № 421/ 11.01.2021 г., срещу което е постъпила въззивна жалба с рег.№ 262846/ 17.02.2021 г. от АТ. АЛ. Д., чрез процесуалния му представител. Въззивникът, чрез упълномощения адвокат, е подал молба за освобождаване от държавна такса, като е поискал едномесечен срок за представяне на доказателства относно невъзможността си да заплати същата. Молбата за удължаване на срока е била удовлетворена, но доказателства не са постъпили.

С атакуваното в настоящото производство определение, окръжният съд е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса, като е посочил, че не са били представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията на молителя за наличието на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК.

Освобождаването от държавна такса и разноски, така, както е уредено в процесуалния ни закон – чл.83, ал.2 от ГПК, е изключение от общото правило, че за съдебните производства се внасят държавни такси – чл.71, ал.1 ГПК, и лицата, искащи извършването на процесуални действия, за които се дължи заплащане, 2 следва предварително да внесат в съда разноските за действията, които са поискали – чл.76 ГПК. Това изключение е приложимо единствено за онзи лимитиран кръг от хипотези, когато комплексното имуществено, здравословно, семейно и социално положение на молителя водят до извода за обективно и трайно състояние на липса на средства за покриване на тези разходи, при което отказът да се приложи освобождаването би бил равносилен на отказ от правосъдие.

Последователно в практиката на ЕСПЧ се застъпва становището, че правото на достъп до съд, представляващо един аспект от „правото на съд“ по чл.6 от ЕКПЧ, не е абсолютно, а може да бъде подложено на ограничения, регламентирани от вътрешната процесуална уредба, като не са недопустими финансови ограничения на този достъп, в това число чрез събиране на държавни такси и разноски по производствата – Решение на ЕСПЧ „А. ООД срещу България“ жалба № 68334/01. Ограничаването на достъпа до съд би било в противоречие с нормата на чл.6 ЕКПЧ, ако ограничението не преследва законна цел и не е налице разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел.

В цитираното решение е прието, че системата за събиране на държавни такси преследва законната цел осъществяване на добро правораздаване, като едновременно се възпира злоупотребата с искова защита и се осигурява доброто функциониране на правосъдието.

За да се направи преценката за пропорционалност, следва да се установи дали в конкретния случай прилагането на ограничението - налагане заплащането на разноски в определения размер по отношение на конкретния молител, би довело до накърняване на неговото право на достъп до съд, в самото му естество – Решение на ЕСПЧ „В.М. срещу България“ жалба № 45723/99.

По разбирането на практиката на ВКС – Определение № 206 от 17.05.2013 г. по гр.д. № 2434/ 2013 г.; Определение № 66 от 12.02.2016 г. по ч.гр.д.

№ 136/2016 г., по молбата за освобождаване от внасяне на такса и разноски, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване, въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за поемане на разходите.

3

Същественото е, че изводът дали са налице предпоставките за освобождаване, следва да се формира на базата на съпоставка на актуалната обща картина на материалното състояние на страната с дължимите в конкретния случай разноски.

Дължимата в конкретния случай държавна такса за въззивно обжалване е в размер на 4335,41 лв.

Въпреки указанията на съда, частният жалбоподател не е представил доказателства относно обстоятелствата, относими към възможността да понесе заплащането на таксата в горепосочения размер. Не отговаря на фактическата установеност по делото соченото в частната жалба, че жалбоподателят е представил декларация за имущественото си състояние. Такава липсва по преписката пред окръжния съд, не е представена и пред настоящата апелативна инстанция.

Ето защо, не са налице основания да се приеме за доказано, че е налице комплекс от фактори – имуществени, здравословни, социални, по отношение на ищеца, които да са довели до трайно състояние на липса на средства, обосноваващи извод за невъзможност да заплати дължимата държавна такса в производството. Изводът на първостепенния съд в тази насока следва да се подкрепи.

Горното предпоставя потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261163 от 14.05.2021 г. на Окръжен съд Бургас, постановено по т.д. № 598/ 2019 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5