Решение № 21229 от 21.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21229 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Г.З.Л. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110168460 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането на ищеца с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че през периода м. май 2018г.- м. април 2020г. е доставил на ответниците топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София, ж.к. “М.”, бл. *** вх. 2, ет. 7, ап. *** аб. № *****.

Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

В исковата молба са наведени твърдения, че купувачите не престирали насрещно и не платили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период отношенията между страните се регламентирали от Общите условия за продажба на 1 топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Е. Г. С. да плати сумата 959,22 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “М.”, бл. *** вх. 2, ет. 7, ап. *** аб. № *****, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., сумата 163,72 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 26.10.2021г., сумата 13,01 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2018г.- м. април 2020г., сумата 2,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018г.- 26.10.2021г.; ответникът Х. Г. С. да плати сумата 2877,67 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.

София, ж.к. “М.”, бл. *** вх. 2, ет. 7, ап. *** аб. № *****, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., сумата 122,79 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 26.10.2021г., сумата 39,04 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2018г.- м. април 2020г., сумата 8,31 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018г.- 26.10.2021г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците Е. Г. С. и Х. Г. С..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От представеното писмо, с изх. № П- 719/ 05.04.2018г., издадено от Столична община, район “М.”, се установява, че правото на собственост върху процесния недвижим имот е прехвърлено на Г.Л. С. и Т. Х.ва Ч. с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 23.06.1989г. От представената справка се установява, че Г.Л. С. е починал на 06.01.2019г. и е оставил наследници по закон низходящите си Х. Гергиев С. и Е. Г. С..

Видно от представеното удостоверение за наследници, Т. Х.ва Ч. е починала на 24.11.2008г. и е оставила за наследник по закон низходящия си Х. Г. С..

На 18.09.2002г. етажните собственици в етажна собственост, с административен адрес: гр. София, ж.к. “М.”, бл. *** вх. 2 са сключили договор № 2333/ 10.06.2002г. с “Т.С.” ЕООД, с предмет извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на етажните собственици от 11.03.2002г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД:

2

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1.

Конкретиката на случая сочи, че Г.Л. С. и Т. Х.ва Ч. са придобили правото на 3 собственост върху процесния недвижим имот по реда на правна сделка- продажба.

Продажбата на държавен имот по реда на чл. 120 и чл. 121 Наредбата за държавните имоти (НДИ) (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ административно правен елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент- договор.

Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е осъществен, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил. Следователно Г.Л. С. и Т. Х.ва Ч. са придобили правото на собственост чрез правна сделка- продажба.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, когато правото на собственост върху определен обект принадлежи общо на две или повече физически или юридически лица вкл. държавата и общините, частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС намира приложение тогава, когато основанието, на което е придобита вещта, не сочи какъв е обемът от права на всеки от съсобствениците и това не може да бъде изведено от естеството на основанието и вътрешните отношения между съсобствениците. В светлината на изложеното следва да се приеме, че всеки от купувачите притежава равни части от имота, по ½ ид.ч.

Г.Л. С. е починал на 06.01.2019г. и е оставил наследници по закон низходящите си Х.

Гергиев С. и Е. Г. С.. Т. Х.ва Ч. е починала на 24.11.2008г. и е оставила за наследник по закон низходящия си Х. Г. С..

Закона за наследството- чл. 5- чл. 10, определя кои лица могат да бъдат наследници по закон. Това са роднините по права линия без ограничение на степените, по съребрена линия - братята и сестрите и техните деца и внуци, а така също и преживелият съпруг. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части. При определения в закона ред за наследяване, в случая наследници по закон се явяват низходящите на наследодателя негови деца. Наследници по закон са тези лица, които по установения в закона ред са призовани към наследяване на откритото наследство.

Конкретиката на случая сочи, че Т. Х.ва Ч. е починала на 24.11.2008г. и е оставила за наследник по закон низходящия си от първа степен Х. Г. С.- чл. 5, ал. 1 ЗН. Следователно с откриване на наследството на същата (със смъртта на последната, на 24.11.2008г., съгласно чл. 1 ЗН), ответникът Х. С. е придобил по силата на наследствено правоприемство правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Г.Л. С. е починал на на 06.01.2019г. и е оставил наследници по закон низходящите си Х. Гергиев С. и Е. Г. С..

Определени в съответствие с правилото, регламентирано в чл. 5, ал. 1 ЗН, частите на наследниците са равни. С оглед изложеното, с откриване на наследството на същия (със смъртта на последния, на 16.01.2019г., съгласно чл. 1 ЗН), всеки от ответниците е придобил по силата на наследствено правоприемство правото на собственост върху ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот.

В светлината на изложеното, следва да се приеме, че ответникът Х. Г. С. е придобил правото на собственост върху ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот, а ответникът Е. Г. С.върху ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот. Следователно същите се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

4

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.