Определение № 15078 от 21.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15078 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110132564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№82388/16.03.2026г. и идентично искане, обективирано в подадена въззивна жалба, депозирани от името на процесуалния представител на ищците, с искане за изменение на решение № 3272/20.02.2026г. по гр.д.№ 32564/2025г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските.

В молбата и във въззивната жалба се излагат съображения, че съдът неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като в случая са предявени искове от двама ищци, с които адвокатът е сключил съответно отделни договори.

Предвид това се изтъква, че от решението не се установява ясно какъв е размерът на възнаграждението присъдено на процесуалния представител за всеки един от ищците. Ето защо се застъпва становището, че съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на всеки от ищците. Подчертава се, че въпреки решението на СЕС по дело С-438/22г, то все пак посочените минимуми в Наредба № 1 от 09.07.2004г следва да се използват като ориентир, а в случая определеното възнаграждение било дори повече от три пъти по-малко. Предвид това се моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в по-висок размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата .. моли да бъде оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Поддържа, че съдът е изложил подробни мотиви относно присъдените на ищците разноски, от които е видно, че за представителството на всеки от ищците. Подчертава се, че така определеният размер е справедлив и обоснован.

Като взе предвид изложените от ответниците доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване на решението, доколкото препис от същото е връчен на ищците 02.03.2026г.). Страната е 1 представила и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Предвид изложеното, съдът счита, че подадената в срок от процесуално легитимирана страна молба по чл. 248 от ГПК е допустима. Разгледано по същество, искането за изменение на решението в частта на разноските е неоснователно. Аргументите на съда в тази насока са следните:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. А. А. и Д. Г. П. срещу .., с която са предявени субективно съединени искове по чл. 200 КТ за присъждане в полза на всеки от ищците на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По така предявените искове е постановено решение № 3272/20.02.2026г. по гр.д.№ 32564/2025г. по описа на СРС, 153 ти състав, с което предявените от всеки от ищците искове е бил частично уважен. С оглед изхода на спора настоящият състав е приел, че ищците има право на разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, като същите не са заплащали разноски по делото с оглед неговия характер. Те обаче са били представлявани от адвокат, предоставящ им безплатна правна защита въз основа на сключени договори по чл. 38 ЗА. Именно поради това съдът е приел, че не е обвързан с размера на посоченото възнаграждение от 10650 лева за представителството на единия ищец и 9911.80 лева – за представителството на другия ищец, което адв. М. претендира. За да определи размера на възнаграждение за процесуално представителство на двамата ищци, съдът е посочил в мотивите си, че разпоредбата на чл.

38 ЗА предполага, че съдът определя размерът на адвокатското възнаграждение, като не е обвързан нито с посочените размери на възнаграждения в списъка по чл. 80 ГПК, нито от посочените в Наредба № 1/20024 г. минимални размери. Това свое становище съдът е обосновал с разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което се приема, че чл.101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът е счел, че не е налице основание за прилагане на посочените в Наредба № 1/20024 г. Минимуми, а че следва да съобрази осъществените от процесуалния представител процесуални действия, както и фактическата и правна сложност на делото. Предвид това е определено адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева общо за двамата ищци.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за изменение на така приетото от съда. В случая съдебният състав не е обвързан с посочените минимални размери на адвокатските възнаграждения определение в Наредба № 1/20024 г. За възнаграждения за адвокатска работа, в която като единствен критерий за определяне на размера на адвокатското възнаграждение е възприет размера на исковата претенция, без да се съобрази правната и фактическа сложност на дело, нито реално извършената работа от адвоката. В случая както е посочено и в мотивите на съдебното решение адв. М. е депозирал една обща искова молба за двамата ищци, като по този начин са депозирани и последващите две уточнителни молби. Извършените от процесуалния представител на ищците процесуални 2 действия са общи и за двамата ищци. Не може да бъде разграничено например каква част от въпросите зададени към експертите по приетите по делото експертизи са бил задавани от адв.М. в качеството му на процесуален представител на ищеца П. и каква част като процесуален представител на ищеца А., за да може да се направи разграничение между това кои конкретни действия на процесуалния представител по кой от сключените от него договори за правна защита и съдействие е осъществил. Ето защо е определено и общо възнаграждение за процесуалното представителство на всеки от ищците в общ размер на 6000 лева, като доколкото извършените процесуални действия са еднакви независимо от цената на отделните субективно съединени искове, то и възнаграждението за всеки от тях следва да е еднакво.

С оглед изложеното молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 82388/16.03.2026г. и идентично искане, обективирано в подадена въззивна жалба с вх.№ 80606/13.03.2026г, депозирани от името на процесуалния представител на ищците Д. Г. П., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 3272/20.02.2026г. по гр.д.№ 32564/2025г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3