Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 943 от 03.07.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 705/2022
Вид
Решение № 943
Подписан
03.07.2022
В сила
02.08.2022
Състав
Васил Маринов Петков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Русе, 03.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело № 20224520100705 по описа за 2022 година

Л. Д. ЦВ. твърди, че заедно с ответника ИВ. Г. К. са живели заедно в къщата на майка й в с. Пиргово и са родители на детето Я И К., роден на през 2017 година. Страните са разделени, като само майката се грижи за детето след раздялата, а бащата вижда детето всеки уикенд, през лятото и по празници. Въпреки желанието на майката, бащата не е съгласявал да се сключи споразумение уреждащо въпросите свързани с детето. Майката счита, че има необходимите качества за отглеждане на детето поради което иска от съда да предостави на нея упражняването на родителските права, на бащата да бъде определен режим на лични отношения, местоживеенето на детето да бъде определено при майката, бащата да бъде осъден да заплаща издръжка занапред в размер на 300 лева месечно, както и 1767 лева издръжка за минал период.

Ответникът ИВ. Г. К. оспорва исковете. Твърди, че никога не са водили с ищцата разговор по въпросите за отглеждането на детето. Счита, че проблем с родителските права няма, а проблемът е, че майката иска повече пари. Твърди, че майката никога не се е грижила сама за детето, а по време на съвместното им съжителство той се е занимавал с готвене, чистене и пране, а когато бил на работа това се вършело от майката на ищцата.

Счита, че ищцата дава лош пример на детето. През август 2020 година ищцата изгонила ответника от жилището, което обитавали . Твърди, че детето не желае да живее с майка си и съжителстващият с нея партньор, както и че когато взема детето то е с мръсни дрехи и бельо и с лоша хигиена. Счита, че е в интерес на детето да живее с него. Предявява и насрещен иск като претендира родителските права да се предоставят на него, местоживеенето на детето да 1 е при него, да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето, както и да бъде осъдена майката да заплаща на детето минималната месечна издръжка.

Исковете за упражняването на родителски права, личните отношения и издръжката на детето са с правно основание чл. 127 от СК, като иска за издръжка е с правно основание чл.143 от СК, а иска за издръжка за минало време е с правно основание чл. 149 от СК.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Детето Я И К. е родено на 17.09.2017г, като страните по делото са негови родители.

Л. Д. ЦВ. има още едно дете- Д Й Ц, родено на 16.09.2021г. През 2022 година ИВ. Г. К. е изплащал на Л. Д. ЦВ. издръжка за детето Я по 170 лева месечно, а през 2021 годна по 163 лева месечно.

ИВ. Г. К. декларира, че притежава една шеста идеална част от жилище в гр. Русе, има средно образование със специалност „хладилен техник“ и висше образование- агроном.

Като квалификации сочи още- персонален треньор, фитнес инструктор, нутриционист. В съдебно заседание заявява, че е съкратен от работа и получава обезщетение за безработица.

Извън това получава непостоянни доходи от допълнителни дейности в размер на 200-300 лева месечно.

Л. Д. ЦВ. декларира, че получава обезщетение за бременност и раждане в размер на 650 лева месечно, притежава апартамент в гр. Варна с площ 65 кв. метра и 1/3 идеална част от апартамент в гр. Русе с площ 92 кв. метра. Има висше образование по специалност „Мениджмънт на туризма“- степен бакалавър и специалност „Бизнес администрация в туризма“- степен магистър.

В изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“- Русе се сочи, че К. живее със своята майка в собствено жилище в гр. Русе, ******, което се състои от три стаи, кухня и баня. Жилището е обзаведено, с добри хигиенно-битови условия, за детето има обособен кът с играчки. Другите обсъдени въпроси в социалния доклад като: взаимоотношенията между страните; трудова заетост и доходи; роднински и приятелски кръг; възпитание, обучение, образование и социални контакти на детето- се базират на разказаното от ИВ. Г. К. пред социалните работници.

По делото е изготвен и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“- Две Могили, в който семейната история е пресъздадена по данни на Л.Ц., според която страните се разделили заради вманиачаването на И.К. по здравословно хранене и това, че бащата налагал на детето да се храни според неговите разбирания. Жилището, в което живее Л.Ц. и детето е собственост на нейната майка- Т Ц. и представлява двуетажна къща, от която обитаем е само първия етаж, който се състои от коридор, баня с тоалетна, перално помещение, спалня и кухня. Майката и децата спят в една стая, като за детето има обособен кът за игра. Жилището е обзаведено, водоснабдено и електрифицирано. Хигиенно-битовите условия са добри, през есенно-зимния период се отоплява на твърдо гориво. Към имота има двор с кът за отдих и зеленчукова градина.

По делото е разпитана св. Т Ц.- майка на Л. Д. ЦВ., която заявява, че страните са 2 разделени от месец август 2020 година, като след раздялата детето Я живее при майката, в с.

Пиргово в къща на Т Ц.. Жилището е обзаведено, с вътрешна баня и тоалетна, детето има собствено пространство и бюро. Детето ежедневно посещава детска градина с желание.

Приема новия партньор на майка си. До определен момент И.К. се виждал с детето всяка седмица, а след завеждане на делото започнал да го вижда веднъж на две седмици. Т Ц. счита, че И.К. манипулира детето и му насажда омраза към нея и към дъщеря й. Твърди, че К. има особен начин на хранене, който се опитва да наложи и на детето.

Св. Д Д е майка на мъжа, с когото Л.Ц. живее в момента и с когото има дете.

Заявява, че И.К. има особен начин на хранене и че това е една от причините да се разделят с Л. Д. ЦВ.. Твърди, че понякога, когато майката вземе детето от бащата, детето повръща.

Св. С Й е вуйчо на И.К.. Твърди, че на кръщенето на детето станал скандал, защото К. отказал да пие алкохол. Свидетелят пресъздава случки от живота на страните по разказаното от И.К.. От лични впечатления счита, че отношенията на И.К. със сина му са прекрасни, детето се чувства щастливо с баща си и между двамата има силна връзка. Бащата учи детето на различни неща, заедно засаждат семена и растения. Когато детето е с баща си не желае да се връща при майка си и плаче ако го карат да го направи. Бащата храни детето със здравословна и чиста храна.

Св. Й К.а е майка на И.К.. Твърди, че страните не живеят заедно от края на 2019 година. Първоначално страните живеели в апартамент в гр. Русе при майката на Л.Ц. и в този период К.а всеки ден ходила да гледа детето. Детето много се радва когато е заедно с баща си, а бащата полага всеотдайни грижи за него. Когато трябва детето да се върне от бащата при майката, то започва да плаче и да пищи и не желае да отиде при майка си. В един от тези случай майката като видяла нежеланието на детето, го оставила за още един ден при бащата. И.К. не е бил съгласен детето да ходи на детска градина по време на пандемията. К.а твърди, че в къщата в с. Пиргово, където страните живели има мухъл и като вземали детето при тях дрехите и косата му миришели на мухъл.

По делото е назначено вещо лице- психолог, който е провел срещи с родителите и с детето. Вещото лице не открива психопатологични отклонения при детето. При обсъждане на отношенията между родителите с детето у него се наблюдава повишена тревожност. В анализа на събраната информация вещото лице сочи, че при развод или раздяла на родителите децата преживяват психично страдание -несигурност, тъга, страх от изоставяне, неразбиране на случващото се, което се проявява със съответни симптоми или поведения.

Тези симптоми/поведения в зависимост от степента на ескалация на напрежението могат да се проявят с различна сила. Не се установяват нарушения в когнитивното, емоционалното и социалното развитие на детето Я И К., както и признаци на нарушено или затруднено цялостно функциониране. При въвеждане на теми касаещи отношенията между разделените родители вещото лице не констатира симптоми на тежко психично страдание при детето.

Констатира се леко покачваща се ситуативна тревожност, която намалява при промяна на темата на разговора, което поведение според вещото лице е адекватен психичен отговор на ситуацията, в която е поставено детето. Към момента на изготвяне на експертизата детето 3 има изградена и съхранена емоционална свързаност и с двамата родители. То го възприема като значими за него възрастни, каквито по принцип трябва да са родителите. Когато е при всеки един от родителите детето чувства обич и подкрепа, но му се налага да живее в условията на разделени родители. Поради това, в опита си да остане лоялен и към двамата, той преживява конфликт на лоялностите, т.е. детето е в невъзможност да постави граници и да защити отсъстващия родител и като отговор, заема позицията на родителя, с когото е в момента и подкрепя него. Двамата родители имат различно възгледи как е „правилно“ да се отглежда детето. Детето има потребността от връзката с майката, даваща топлина, ласка и подкрепа, както и има нужда от бащата, който се явява гарант за сигурността и въвежда правила, норми и санкции. Тези роли в живота на детето може и да не се изпълняват от биологичните майка и баща, а да са поети от други значими възрастни- втория партньор на родителя, баба и дядо и др. Детето Я е в период от своето развитие, за който са значими и двамата родители, но приоритетна роля в отглеждането и възпитанието има майката. Тя е значимия възрастен, с който детето трябва да има приоритетно естествена връзка, и който е водещ при формирането на базисни поведенчески модели на функциониране. За детето е важно да се осигури среда, в която да е гарантиран психологически комфорт и спокойствие, в който да са представени родителските фигури и от двата пола, като приоритетна роля да се отдаде на майката (женската фигура), осигуряваща и поддържаща емоционалната и преживелищна сфери, които се формират на тази възраст. Според вещото лице и двамата родители имат необходимия за отглеждането на детето родителски капацитет, като в семейството на бащата отсъства фигурата на жената („майчината функция“), при което на бащата се налага да изпълнява и двете функции. И двамата родители биха могли успешно да упражняват родителската позиция (родителските права). Вещото лице счита, че грижата за детето не трябва да се разглежда единствено през призмата на родителския капацитет на всеки от родителите, а и през качеството на грижите, които те могат да осигурят на детето, емоционалната им диференциация и зрялост.

При така събраните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Основният спор между родителите е свързан с това, кой от двамата да упражнява родителските права и да полага непосредствените грижи за детето. Ангажираните по делото свидетели са близки и роднини на страните, като споделените от тях наблюдения на изразено нежелание на детето да отиде при другия родител, представляват поведение, на което е дадено обяснение от вещото лице, което поведение не може да бъде решаващо при предоставяне на родителските права. Силно негативната оценка на близките на единия родител спрямо другия родител според съда също е повлияна от конфликта между страните и не следва да се отчита при постановяването на решението. Съдът кредитира заключението на вещото лице, че и двамата родители имат необходимия родителски капацитет и могат успешно да изпълняват родителската функция/да упражняват родителските права./ Възприема и заключението, че възрастта, в която е детето приоритетна роля в отглеждането и възпитанието има майката. Тя е значимия възрастен, с който детето трябва да има приоритетно естествена връзка, и който е водещ при формирането на базисни поведенчески 4 модели на функциониране. В същия смисъл е и установената съдебна практика. В Постановление № 1/1974г. на Пленума на ВС, са очертани критериите, по които се определя на кого да се предоставят родителските:

1. Възпитателски качества на родителите.

2. Морален лик на родителите