Определение № 790 от 30.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 гр. Враца, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261400500552 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК 203670940, против разпореждане № 2045/13.08.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1758/2026 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. Т. Г., с ЕГН **********, по подаденото от жалбоподателя заявление.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.

Навеждат се доводи, че разпоредбите на чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК имат за цел да дадат възможност на заповедния съд да извърши служебна проверка дали е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ето защо първата от тези норми въвежда изключение от общото правило при подаване на заявление по чл. 410 ГПК да не се представят доказателства за съществуване на вземането, като въвежда изискване да се представя потребителския договор, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Според жалбоподателя тази разпоредба не предвижда задължение за представяне на договор за цесия и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което липсата на такива документи не представлява нередовност на заявлението, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Излагат се съображения, че договорът за цесия представлява самостоятелен договор между цедента и цесионера и не представлява нито договор с потребител, нито изменение или приложение към потребителския договор. Посочва се също, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не е условие за неговата действителност, а има значение единствено относно противопоставимостта на прехвърлянето.

Жалбоподателят посочва, че действително договорът за цесия има връзка с установяване на изменение на правоотношението, от което е възникнало вземането на първоначалния кредитор спрямо длъжника, и дали е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора, но счита, че това са въпроси по същество, които следва да бъдат разглеждани в исково производство при евентуално подадено възражение от длъжника, а не 1 в рамките на заповедното производство. В тази връзка се позовава и на съдебна практика на окръжни съдилища.

При тези съображения прави искане обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а въззивният съд да се произнесе по същество.

Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна, съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на същата, съдът взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Бяла Слатина е образувано въз основа на заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. Т. Г. за следните суми: главница 315,13 евро; законна лихва от 16.07.2026 г.; договорна лихва 18,40 евро, за периода 18.11.2023 г. 11.12.2025 г.; мораторна лихва 19,24 евро, за периода 12.12.2025 г. -16.07.2026г..

В заявлението като обстоятелство, от което произтича вземането е посочен договор за потребителски кредит № CARD-20299982 от 18.11.2023 г.. Посочено е, че вземането е цедирано на заявителя. На 12.12.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Юробанк България" АД, по силата на който процесното вземане, произтичащо от горепосочения договор, е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Към заявлението са приложени договор за кредит, сключен между "Юробанк България" АД и А. Т. Г. и приложимите, към договора общи условия, както и пълномощно на подалия заявлението юрисконсулт.

Въз основа на подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 1758/2026 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина и с разпореждане от 16.07.2026 г. заповедният съд е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщението да представи доказателства за правата си на цесионер и за уведомяването на длъжника за цесията.

В законния срок заявителят не е изпълнил указанията.

С обжалваното разпореждане е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по подаденото от жалбоподателя заявление. Изложени са съображения, че представения договор за кредит не установява активната легитимацията на заявителя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива, а в случая договорът за цесия изменя първоначално сключения договор за кредит, тъй като променя легитимирания кредитор, поради което съдът намира, че е необходимо прилагането му към заявлението, съгласно посочената законова разпоредба.

Въззивният съд намира, че така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно при следните съображения:

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК се основава на договор за потребителски кредит, сключен между заемодател - търговското 2 дружество "Юробанк България" АД и заемател - физическото лице А. Т. Г., за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно длъжникът има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Както бе посочено, в случая заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е представил единствено договора за заем, но не и договора за цесия и уведомление до длъжника за извършената цесия, на които се позовава.

Основният спор пред въззивната инстанция се свежда до това дали договорът за цесия е следвало да бъде приложен към заявлението.

По своята правна същност прехвърлянето на вземането /цесията/ представлява правопроменящ юридически факт, който заварва едно вече съществуващо облигационно правоотношение и въздейства върху него, като се свързва с промяна на правното качество.

Съгласно т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при настъпило преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение частно правоприемство заявителят трябва да представи доказателство за същото. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Действително така даденото в тълкувателния акт разрешение касае производствата по чл. 417 ГПК, а не тези по чл. 410 ГПК, каквото е настоящето. Следва обаче да се има предвид, че посоченото тълкувателно решение е постановено преди изменението на ГПК, обн. ДВ бр.100 от 2019 г., с които се въвежда засилена потребителска защита в заповедното производство и в частност преди с разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК да е въведено посоченото по-горе изискване за прилагане към заявлението на сключения с потребител договор, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Тази уредба представлява изключение от правилото в производството по чл. 410 ГПК да не се изискват доказателства за съществуване на претендираните вземания. Целта й е заповедният съд да може да извършва служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор и във връзка с това да извърши преценка относно подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Доколкото в производството по чл. 417 ГПК също се изисква представяне на документ, който да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, настоящият съдебен състав намира, че даденото тълкуване с т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК следва да бъде прилагано и по отношение на договорите, сключени с потребители.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че договорът за цесия не попада в приложното поле на чл. 410, ал. 3 ГПК и не следва да бъде представян, тъй като има самостоятелен характер и не представлява договор с потребител. В разглеждания случай заявеното от жалбоподателя вземане произтича от сложен фактически състав - договор за кредит и последващ договор за цесия между кредитора и заявителя. Както бе посочено, предвид наличието на сключен с потребител договор, като правопораждащ юридически факт, е приложима разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК. Със сключването на договор за цесия и прехвърляне вземанията на кредитора спрямо длъжника настъпва фактическа промяна на кредитора по потребителското правоотношение, което представлява изменение на същото по смисъла на чл. 410, ал. 3 ГПК.

Ето защо и при изложените по-горе съображения, касаещи приложимостта на т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, настоящият съдебен състав намира, че към заявлението е следвало да бъдат приложени както договора за кредит, така и 3 договорът за цесия между стария и новия кредитор на вземането.

В обобщение на изложеното, въззивният съд намира, че правилно и в съответствие с изискванията на чл. 411, ал. 2 ГПК заповедният съд е указал на заявителя "Агенция за събиране на вземания" АД да представи в тридневен срок от съобщението доказателства относно правата си на цесионер. Указанията на заповедния съд обаче не са били своевременно и надлежно изпълнени и нередовността на заявлението по чл. 410 ГПК не е била отстранена, поради което правилно е отказано издаване на исканата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

При тези съображения, въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Врачанския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2045/13.08.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1758/2026 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4