Решение № 234 от 24.11.2023, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 481/2023
- Вид
- Решение № 234
- Подписан
- 24.11.2023
- В сила
- 14.12.2023
- Състав
- ДАВИД ЛЮБЕНОВ СУКАЛИНСКИ
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.18б, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
- чл.18, т.2 · Наредба № i-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях
РЕШЕНИЕ
№ 234 гр. Разлог, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело №
20231240200481 по описа за 2023 г.
Производството по делото е образувано по жалба подадена от М.Б.П., чрез адв. Е.М. от АКБ., с адрес г.Г.Д., у.„И.В.“№10, срещу НП №21-0331-001081 от 25.01.2022 г., издадено от Нк РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.07.2021 г. около 01:50 ч. в г.Р., на у.“А.С.“, М.Б.П. е управлявал л. а. „О.А.“ с рег.№*, собственост на Ю.М.П. При извършената проверка от полицейски служители било установено, че управляваното МПС е със служебно прекратена на регистрация от 08.10.2020 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДв.П - липса на валидно сключена застраховка „ГО“.
АНО е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя адм. наказание „глоба“от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания по установяване на адм. нарушение, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на адм. нак. отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на адм. нак. производство.
1
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния л. а., като регистрацията на последния е била прекратена, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Независимо от гореизложеното, съдът счита че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице адм. нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно, т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата теглени от тях, е че регистрацията на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, след уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на ПС от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР, за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че л. а., управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на ГО, но за това действие не е уведомен собственика на автомобила. Следователно, при извършеното служебно прекратяване на регистрацията, нак. орган не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП, да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11, да изиска и получи рег. табели. Липсата на уведомяване и наличието на поставени рег. табели на автомобила, са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на МПС за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.
Съгласно чл.18б, ал.2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на ПС.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, с разпоредбата на чл.143, ал.15 от Закона, която предвижда единствено отбелязване в АС на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му.
Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл.143, ал.10 от ЗДв.П, не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат за настъпването на процесните обстоятелства, поради което не може да се приеме и форма на вина непредпазливост, че регистрацията е действително прекратена, както е в случая. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от О"ПП" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП е несъставомерно.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят М.Б.П. не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява адм. нарушение. В горепосочения смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело №3 от 2022 г. по описа на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.
Предвид гореизложеното, съдът счита че незаконосъобразно е била ангажирана адм. нак. отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение, поради което и 2 атакуваното НП следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, такива се претендират от жалбоподателя с депозираната жалба, към която се представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие. С оглед обстоятелството, че НП е отменено, в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени и сторените от същия съдебни разноски, които следва да бъдат заплатени от АНО.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Съдът Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №21-0331-001081 от 25.01.2022 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., издадено за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя М.Б.П. е наложена „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р. да заплати на М.Б.П., с ЕГН*, сумата от 500.00 лева, за направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3