Решение № 502 от 19.07.2019, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 19.07.2019 г. гр. K.

В ИМЕТО НА НАРОДА

K. районен съд, І-ви граждански състав

На 24.06.

2019 година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА при участието на секретаря Елена Стоилова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова гражданско дело № 452 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.128 от СК.

Образувано е по искова молба от П.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против И.М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и В.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищцата твърди, че била майка на ответника И.М.Т., респективно - баба по бащина линия на децата на ответниците - И. И.Т., ЕГН ********** - на 6 години и П.И. Т., ЕГН ********** - на 3 години. От раждането на децата, тъй като баща им бил в лошо здравословно състояние в резултат от претърпяна катастрофа, ищцата полагала почти ежедневни грижи за внуците си, като винаги била на разположение в случай на нужда.

Въпреки влошените впоследствие отношения между нея и майката на децата, предимно поради факта, че ответницата В.К. не работела, както и заради това, че изоставС.а семейството си, ищцата никога не отказвала да помогне за децата, да остане при тях, когато било необходимо, да ги заведе на лекар, на детска ясла или градина, да ги вземе оттам, както и да помогне с набавяне на основни хранителни продукта и грижа за домакинството. Отношенията между родители на децата били влошени и дори към настоящия момент били във фактическа раздС.а. През цС.ото време от раждането на по-голямото дете - И., до настоящия момент майката периодично напускала семейството, връщала се, когато реши, след това отново ги изоставС.а, включително доведеното от нея дете, което било от друг баща, като всичко това, както и караниците между родителите и лошите отношения между тях влияели изключително зле на децата. Те от своя страна били много привързани към баба си, тъй като тя била при тях често в периодите, когато майката отсъствала. Поради влошено здравословно състояние на сина на ищцата му се налагало да бъде на хемодиализа 3 пъти в седмицата - понеделник, сряда и петък от 17:50 до 22:30 часа, както и често постъпвал в болница за различни процедури и лечение, предимно в болница „Т.“ в гр. С.. През всичкото това време ищцата била човекът, който полагал грижи за децата - стоС.а при тях, водела ги на детска градина, хранела ги и се грижела за домакинството на дома. Майката на децата липсвала през големи периоди от време. Последният път, когато напуснала семейството - в началото на месец октомври 2018 г., след което се върнала за кратко, но в началото на тази година отново си тръгнала. Твърди, че в периодите на отсъствие на ответницата В.К., ответникът се държал добре със своята майка и търсел нейната помощ за децата като дори я молел да остава да спи при тях. Хемодиализата приключвала много късно и ищцата се прибирала в дома си в с. Б. през нощта, а същевременно ходела на работа, понякога дори на смени, но в периодите, когато ответницата решала да се върне, ответникът започвал да нагрубява майка си и да я гони от дома им. Действията на майката от една страна и лошото здравословно състояние на бащата от друга страна, създавали сериозна несигурност за децата и за тяхната грижа. Ищцата била изключително разтревожена за внуците си и въпреки влошените й отношения със сина й, тя не можела да откаже да гледа децата, когато той бил на хемодиализа или в болницата. Още повече, че ищцата имала нужда да вижда внуците си и да прекарва с тях известно време, тъй като била изключително привързана към тях, а също и те към нея. Всичко изложено по-горе обосновавало правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск съдът да определи подходящ режим на лични контакта между нея и внуците ѝ - И. Т. и П. Т.. Сочи, че с Решение от 17.02.2015 г., постановено по гр.д. № *** г. по описа на Казанлъшки районен съд, била утвърдена постигната между страните по делото - И.М.Т. и В.С.К., ответници по настоящото дело, съдебна спогодба, съгласно която родителските права върху детето И. И.Т. се предоставяли за упражняване на бащата И.Т., при когото се определяло и неговото местоживеене. Майката е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лева, както и е определен режим на лични контакти между нея и детето. Съгласно трайната съдебна практика интересът на всяко дете бил да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получавало възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не било в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото били мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес (в този смисъл Решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др.). От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. с чл.

124 и гр. от СК се налагал изводът, че интересът на детето се свеждало до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурявал нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и С.развитие, който му създавал условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвял за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурявал адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечавал нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не било изгубило сила и при действието на сегашния СК под „интереси на децата“ се разбирали всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК било обусловено от конкретната преценка за интереса на детето.

Съобразено с изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да уважи настоящата искова молба и да постанови следния режим на лични контакти между ищцата П.В.Г. и нейните внуци И. И.Т., ЕГН ********** - на 6 години и П.И. Т., ЕГН ********** – на 3 години, както следва: всяка седмица от 17,00 ч. в петък до 18,00 ч. в събота, с преспиване в дома на ищцата с детето П.И. Т., а с детето И. И.Т. - в случай, че майката не упражни правото си на личен контакт с него, съгласно Решение от 17.02.2015 г., постановено по гр.д. № ***г. по описа на Казанлъшки районен съд; в случай, че майката реши да упражни правото си на личен контакт - от 17,00 ч. в неделя до следващата сутрин, със задължението на ищцата да заведе детето на детска градина/училище или да го заведе до дома му; през седмицата - в дните на хемодиализа на ответника И.М.Т. - от 17,00 ч. на съответния ден до следващата сутрин, със задължение на ищцата да заведе децата на детска градина/училище или да ги заведе до дома на родителите им - в случай, че родителите са във фактическа раздала и майката отсъства от семейното жилище; през периодите на престой на ответника И.М.Т. в лечебно заведение, в случай, че майката В.С.К. отсъства от семейното жилище; по два дни през коледната и великденската ваканция - 27 и 28 декември, респективно Велики четвъртък и Разпети петък, както и през лятната ваканция - от 10-ти до 15-ти юли или от 25-ти до 30-ти юли; по два часа на рождените дни на децата.

В случай, че не бъде уважен така предложения от ищцата режим, моли съда да определи режим по негова преценка, съобразно събраните по делото доказателства и интереса на децата, като в този случай молбата на ищцата е, ако има възможност да взема двете деца заедно.

В срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор.

Ищцата П.В.Г., редовно призована за съдебното заседание, се яви лично и чрез процесуалния си представител - адв. Д. поддържа изложеното в исковата молба. Заявява, че в момента гледала детето П. у тях в с. Б.. В къщата нямало построени баня и тоалетна, а ползвали външни такива. Теглила кредити заради сина си, заради здравословното му състояние и поради това нямала възможност да ремонтира дома си. Голямото дете - И. се намирало при майката. Детето било записано в предучилищна група в училище „Ч.“, в момента било записано в детска градина. Когато майката напуснала жилището, синът на ищцата ѝ се обадил и помолил да гледа децата, защото трябвало да иде на хемодиализа, която била животоспасяваща за него. В понеделник от 8,30 – 9,00 часа имало опасност за живота му.

Единственото спасение за него била трансплантация и лечение, за което били нужни много средства. Преди години ответницата В.К. довела дете, което не било от сина на ищцата. Въпреки това ищцата им помагала да отглеждат и това дете.

Приела го като нейно внуче. Октомври месец ответницата отново избягала, местела децата от училище в училище. Ответницата нямала здравословни проблеми, но била безотговорна към себе си и към семейството си. В момента синът ѝ гледал детето П.. В петък вечерта ответникът й се обадил да вземе детето П. в с. Б. за петък, събота и неделя, като в понеделник да го заведе на детска градина, за да можел той да си почине. Сега се разбрали, тъй като бащата трябвало да отиде на хемодиализа, но нещата се променяли.

В съдебно заседание ищцата заяви, че не желаела да празнува Коледните и Великденските празници с тяхното семейство. Искала да вземе децата за 2-3 часа, но не желаела да ходи в тяхното семейство. Между Коледа и Нова година също искала да ги види. Следващият ден, след рождения ден на децата, искала да се вижда с тях за няколко часа, за да им даде подаръци и да се почерпят заедно. Ако децата не искали да се виждат с нея, нямало да ги взема. Не искала майката и бащата да я упрекват, че не вземала децата, или че ги е взела, когато те не искат. Синът ѝ ходел на диализа от 18,00 до 22,30 часа, три пъти в седмицата. Ищцата не искала да стои в жилището на ответниците, искала да вземе децата в с. Б. и на другия ден да ги заведе на градината или училище.

Ответникът И.М.Т., редовно призован за датата на съдебното заседание, се яви лично и заяви, че за момента се разбрали с майката на децата му той да поеме грижите за малкото дете, П.И. Т., тъй като той бил по-буен. Голямото им дете, И. И.Т., желаела да остане при майката. През септември месец И. *** да учи. Когато детето П. било на градина ответникът ходел на хемодиализа. Детето не оставало само. Не бил съгласен майка му да има контакт с децата, щом им се карала. Детето П. било много привързано към бащата. По Коледа, Великден и по празниците не бил съгласен майка му да гледа децата. Това били християнски празници и трябвало заедно да се празнуват.

Нямал против майка му да вижда децата по 2-3 часа след рождения им ден. Не давал съгласие майка му да ходи на море с децата без той да е с тях. Не позволявал децата да се водят на екскурзия без него. Когато ходел на хемодиализа и за него било по-удобно майка му да взема децата в Б.. Моли съда, да не уточнява къде ще предава децата на бабата, защото часа за хемодиализа варирал, за това някога можел да ѝ ги предава от къщи, можело да са на парк, на пазара, можела да ги вземе от детската градина, можело да се срещнат където им е удобно.

Ответницата В.С.К., редовно призована за датата на съдебното заседание, не се явява и не взе становище по предявения иск.

Заинтересованата страна АСП, Д. “С.п.“ – гр. K., редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител.

Заинтересованата страна АСП, Д. “С.п.“ – ***, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител.

РС-K., като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** г. на Община K., ответникът И.М.Т. е роден на *** г. от родители П.В. Л., ЕГН ********** – майка, ищца по делото, и М.Т.Н., ЕГН ********** – баща.