Решение № 11 от 18.03.2021, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 18/2021
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 18.03.2021
- В сила
- 18.03.2021
- Състав
- Валентина Генжова, Кремена Големанова, Галина Косева
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4223 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2, изр.2 · Закон за енергетиката
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Габрово , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Валентина Генжова
Галина Косева
Кремена Големанова при участието на секретаря Весела Х. Килифарева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20214200500018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото "Енерго -про продажби" АД против Решение №260009/13.11.2020г. по гр.д.№283/2019г. на РС Габрово, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.4223 ГПК против Р. Н.
К. да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 279,98лв., незаплатена ел.енергия по фактура, издадена на 20.11.2017г. за обект на потребление с абонатен №******, кл.№*******, находящ се в с.К., общ.Трявна, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 01.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 43,33лв.-лихва за забава за периода от падежа на фактурата до 21.06.2019г., за което е издадена Заповед№81/01.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№149/2019г. по описа на РС Трявна, като неоснователен и недоказан и са отхвърлени като неоснователни исканията на ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и в исковото производство на фактура №0279258302/16.04.2019г., за периода от 11.01.2019г. до 10.04.2019г. и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че законосъобразността на корекционната процедура кореспондира със съдебната практика, която допуска корекция на сметка за минал период, когато е налице безспорно доказан нерегламентиран достъп в следствие на който СТИ е манипулирано да не отчита цялата потребена от абоната електроенергия. От представения 1 по делото Констативен протокол и останалите събрани поделото доказателства се установявало че е налице нерегламентиран достъп до схемата на електромера. Районният съд бил обосновал обжалваното решение с това, че разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, като приел, че към момента на проверката и корекцията на сметката липсва нормативна уредба, която а регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция, което не може да бъде заменено по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Твърди се, че съдът не бил съобразил решението си с установения ред за уведомяване в чл.25 от ОУ ПЕЕ на ответното дружество, не било обсъдено и задължението на клиента да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или заменя елементите на СТИ и т.н. Целта на корекцията не е мярка със санкционен характер за нарушители, а начин за компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата по действително консумираната електрическа енергия. Абоната е потребявал енергия не без основание, а въз основа на съществуващо правоотношение по продажба на електроенергия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск и да присъди на жалбоподателя направените пред двете инстанции разноски.
Ответникът по жалбата и по делото в указания му срок не е подал отговор, нито назначения му от съда особен представител се е явил в съдебно заседание.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба жалбоподателя е предявил иск с правно основание чл.422 ГПК против ответника да бъде прието за установено, че ответникът му дължи сумата от 279,98лв., незаплатена ел.енергия по фактура №0259576435/20.11.2017г. за обект на потребление с абонатен №******, кл.№*******, находящ се в с.К., общ.Трявна, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 01.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 43,33лв.-лихва за забава за периода от падежа на фактурата до 21.06.2019г., за което е издадена Заповед№81/01.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№149/2019г. по описа на РС Трявна.
С обжалваното предявеният иск е отхвърлен изцяло.
За да постанови решението си районният съд е приел следното :
2
Ответникът е потребител на ел.енергия за битови нужди. На 11.11.2017г. в жилище на ответника в с.К., общ.Трявна, с обекта е извършена проверка от служители на "Енерго -Про Мрежи" АД. за резултатите от проверката е съставен констативен протокол №16131350 от същата дата, съгласно който при липсващо СТИ в обекта е установено неправомерно присъединяване към мрежата на електроразпределителното дружество. Въз основа на този констативен протокол електроразпределителното дружество е извършило корекция на потребената ел.енергия за периода 14.08.2017г.-11.11.2017г., като е начислена енергия от 1504,8квтч на стойност
279,98лв.
За стойността е издадена фактура
№0259576435/20.11.2017г.
Първоинстанционният съд приел, че към момента на извършване на проверката и коригиране на сметката на потребителя ищцовото дружество не е разполагало с нормативно определен ред за извършване и не е имало правото да осъществява корекционната процедура, като подробно са изложени мотиви защо първоинстанционния съд приема това.
Въззивният съд намира следното :
Спорът между страните е относно наличието на предпоставките за възникване на правото на ищцовото дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода 14.08.2017г.-11.11.2017г., както и относно обстоятелството дали начислената електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период. Съгласно изискванията за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези спорни права и факти.
Операторите на съответните мрежи имат право едностранно да извършват корекции в сметката на абоната за начислено количество електроенергия в изчерпателно изброените хипотези на чл.48, чл.49 и чл.50 от ПИКЕЕ.
От Констативен протокол №16131350/11.11.2017г. се установява, че в имота липсва монтирано СТИ, като при проверката служителите на "Енерго - Про Мрежи" АД са констатирали, че в обекта е осъществено неправомерно присъединяване към мрежата на Енерго - Про от захранващ УИП за табло ТЕПО, което не било на клиента.
Присъединяването било осъществено чрез кабел СВТ 2х1,5кв.мм с дължина приблизително 1м, след което продължавал с многожилен кабел 3х2,5кв.мм с дължина 15м. до двора на абоната и от там бил прекаран през МАП 1х40А, преминавал през разклонител и се разделял на два кръга, които влизали в къщата, като единият захранвал пералня, а другия чрез присъединяване в контакт захранвал ел.инсталацията. По този начин консумираната електроенергия не се отчита и не се заплаща. Служителите на електроснабдителното предприятие отстранили неправомерното присъединяване и възстановили схемата. При проверката присъствал ответника, който подписал констативния протокол без възражения.
В настоящият случай следва да се приеме, че не е налице точен измерител, тъй като 3 липсва СТИ, което да измерва потребеното количество енергия, поради което в действителност не е възможно да се отчете преминалото и потребено количество енергия.
Чл.48, ал.1, т.1, б.Б от ПИКЕЕ сочи, че за битови клиенти, какъвто е и настоящия случай, при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско измерване – по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл.1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение №1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.д. №2385/2016г. (обн. ДВ, бр.15/14.02.2017г.). На основание чл.195, ал.1 във вр. чл.194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл.47, са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 11.11.2017г.
Същевременно в действащите ОУ на ответното дружество липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Липсата на нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция на сметката не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Следва да се отбележи също, че съгласно чл.83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции. Това обуславя извода, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48- чл. 51/.
В Решение №144/12.03.2021г. по гр.д.№1251/2020г. на ІVг.о., Решение №26/15.02.2021г. по гр.д.№1979/2020г. на ІVг.о., Решение №6/22.02.2021г. по гр.д.
№1978/2020г. на ІІІг.о., Решение №107/26.11.2020г. по гр.д.№1096/2020г. на ІІІг.о. и Решение №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на ІІІг.о. на ВКС е прието, че според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва 4 специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015г. по т.д.№877/2014г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015г. по гр.д.№4907/2014г. на ВКС, ІV ГО, решение №19 от 21. 02. 2014г. по т.д. №2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение №228/10.09.2012г. по гр.д.№311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение №487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Дори да липсва специална правна уредба /преди ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС по адм.дело №2385/2016г., в сила от 14.02.1017г. и адм.дело №3879/2017г., в сила от 23.11.2018г./ от разпоредбата на чл.183 ЗЗД може да се направи същият извод, а именно, че купувачът по договор за продажба дължи цената на доставената стока. Това следва и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, поради което абонатът отговаря по общите правила за продажба на стока по чл.183 ЗЗД. Следователно, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството електрическа енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена.