Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7354 от 31.10.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 15487/2018
Вид
Решение № 7354
Подписан
31.10.2019
В сила
23.12.2019
Състав
БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА, ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 31.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - Д въззивен състав в публично заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Цветомира Кордоловска мл.с-я Боряна Петрова при секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 15487 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение №

29228 от 12.12.2017г., постановено по гр.д.№ 57464/2011г. по описа на СРС, 50-ти състав, допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение № 490975 от 19.09.2018г., е признато за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение на Е.К. А., З.Г.С. – Ч., Г.Т.Ч., С.Т.Ч. и Ц.Т.Ч. (последните четирима конституирани на мястото на починалия в хода на процеса ответник Т.С.Ч.), че В.И.Б., С.Т.П. и Г.Т.Б. са съсобственици на имот с пл.№ 330 от кадастрален лист 570, находящ се в местността „Ф.К.“ в землището на с.

Драгалевци, с площ по документи за собственост 1000 кв.м., а по графични данни 900 кв.м., за който имот заедно с имот с пл.№ 221 е отреден УПИ № IV- 22, 221 в квартал 25 по силата на решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001г. на СОС и заповед № РД -09-50-1275/10.10.2007г. на Главния архитект на гр.София, при съседи : улица, УПИ V- 208,209, УПИ I – 207, УПИ III- 205 и улица.

Ответниците са осъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплатят на ищците сумата от 1 145,23 лева – сторени разноски по делото пред СРС.

Недоволен от първоинстанционното решение ответникът, Г.Т.Ч., конституиран в процеса по реда на чл.227 от ГПК, го обжалва в срок с въззивна жалба. Поддържа, че същото по отношение на него е недопустимо, доколкото той се е отказал от наследството на своя наследодател Т. Ч. и няма нито процесуална, нито материална легитимация по спора. При тези аргументи намира решението в обжалваната от него част, за недопустимо моли въззивият съд да постанови решение, с което да го обезсили като такова по отношение на въззивника.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК насрещната по жалбата страна е депозирала отговор и е взел становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е допустимо и правилно и моли да бъде потвърдено като такова от въззивната инстанция.

В останалата му част първоинстанционното решение е необжалвано и е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен актов, който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа по същество.

Жалбата е подадена в срока за обжалване, доколкото е видно от разписка за връчване на решение, приложена на л.306 от делото, че то е връчено на Г.Ч. на 31.05.2018г. лично. На 06.05.2018г. по делото е депозирана жалба от Г.Ч. (на л.308 от делото, която е наименована „Молба“) , след което с разпореждане на съда с № 436446 от 15.06.2018г. са дадени указания на ответника Ч. в едноседмичен срок от уведомяването му да заяви обжалва ли решение от 12.12.2017г., в коя част и какво е искането му до въззивния съд, както и да внесе дължимата за това държавна такса. Видно от разписа за връчва на книжа, приложена на л.312 от делото, Г.Ч. е уведомен лично за указанията на съда на 26.06.2018г. и на 28.06.2018г. е подал уточнението на въззивната си жалба с вх.№ 5109519, което е наименовано „отговор на въззивна жалба“. По тази причина срокът за обжалване по чл.

268 от ГПК е спазен.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо в обжалваната от въззивника Г.Ч. част, по следните съображения:

Съгласно Решение № 145 от 23.11.2011г на

ВКС по т.д. № 1018/ 2010г, I т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че удостоверяване на факта на отказа от наследство, вече не е била налична надлежна страна нито в материалноправен, нито в процесуалноправен смисъл. Този извод произтича от това, че в случая материалното право обуславя процесуалното – т.е. след като лицето не е наследник на починалата страна, няма основание и за участието му на нейно място в процеса, т.е. то винаги ще бъде трето лице за процесуалното и материалноправно правоотношение и съответно няма да бъде надлежна страна .“

В този смисъл и Определение № 65от 6.04.2017г на ВКС , по чл. гр.д. № 775/2017г I гр.о.ТК.

Въззивникът е конституиран като ответник по реда на чл. 227 от ГПК с определение на СРС от о.с.з. на 13.04.2016г. Със заявеният от въззивника отказ от наследство от 06.04.2015г., удостоверен по надлежния ред (видно от приложеното удостоверение, издадено от СРС с вх.№ 9389 по гр.д.№ 30116/2015г.), Г.Т.Ч. е изгубил качеството си на наследник на починалия Т.С.Ч., поради което се явяват ненадлежна страна в настоящия процес, чието участие в него следва да бъде преустановено.

Решението на СРС, в частта му, в която е постановено против ненадлежния ответник - Г.Т.Ч. следва като недопустимо да бъде обезсилено, а производството по делото в същата част – прекратено.

По правилата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV -Д въззивен състав Р Е Ш

И :

ОБЕЗСИЛВА решение №

29228 от 12.12.2017г., постановено по гр.д.№ 57464/2011г. по описа на СРС, 50-ти състав, допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение № 490975 от 19.09.2018г., В ЧАСТТА с която е признато за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение Г.Т.Ч., с ЕГН: **********, че В.И.Б., С.Т.П. и Г.Т.Б. са съсобственици на имот с пл.№ 330 от кадастрален лист 570, находящ се в местността „Ф.К.“ в землището на с. Драгалевци, с площ по документи за собственост 1000 кв.м., а по графични данни 900 кв.м., за който имот заедно с имот с пл.№ 221 е отреден УПИ № IV- 22, 221 в квартал 25 по силата на решение № 45 по протокол № 24/30.03.2001г. на СОС и заповед № РД -09-50-1275/10.10.2007г. на Главния архитект на гр.София, при съседи : улица, УПИ V- 208,209, УПИ I – 207, УПИ III- 205 и улица и прекратява производството по отношение на ответника Г.Т.Ч., с ЕГН: **********, конституиран по реда на чл.227 от ГПК.

В останалата си част решението е необжалвано и като такова е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: