Решение № 2978 от 15.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5260/2022
- Вид
- Решение № 2978
- Подписан
- 15.06.2023
- В сила
- 15.06.2023
- Състав
- Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, Ванина Младенова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.406 · Кодекс за застраховането
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2978 гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Членове:
Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100505260 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20018870 от 07.03.2022 г., постановено по гр. д. № 32278/2020 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, съдът е признал за установено по предявената искова претенция от ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, против ЗАД “Д.Б.:
Ж. И З.“ АД, че ЗАД “Д.Б.: Ж. И З.“ АД дължи на ЗАД “Б.В.И.Г.” АД сумата от 278, 68 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 472719191903533, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 03.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил исковата претенция за сумата над 278, 68 лв. до първоначално претендирания размер от 278, 84 лв.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 324, 81 лв., представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.06.2020 г. по гр. д. № 15409/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, както и сумата от 274, 84 лв., представляваща направени по делото разноски в исковото производство, а ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 0, 14 лв., представляваща направени по делото разноски в исковото производство.
Срещу постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че от свидетелските показания и от изслушаната експертиза счита, че е установено, че височината на бордюра в района на 1
ПТП е била 13 см., а деформациите настъпили по автомобила са на около 30 см. от нивото на асфалта, като тези деформации не може да се получат при съприкосновение с бордюр. Въпреки, че съдът е възпроизвел заключението в постановеното решение, неправилно и незаконосъобразно е приел за установено, че ответникът дължи на ищеца регресното вземане. Предмет на иска са настъпилите имуществени вреди по облицовка предна броня, лайсна предна броня дясна, за които вещото лице е установило, че не са увредени от процесното ПТП. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера на дължимото застрахователно обезщетение. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че в хода на първоинстанционното производство е безспорно доказан предявения иск, както по основание, така и по размер. По делото са ангажирани доказателства относно наличие на валидно имуществено застрахователно правоотношение между ищеца и увредения, договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между виновния водач и ответника. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 411, ал. 1 от КЗ. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 ГПК, по което е образувано гр.д. № 15409/2020 г. по описа на СРС, 155 състав. Срещу издадената заповед по чл.410 ГПК е подадено възражение от длъжника. Твърди, че на 22.08.2019 г., в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, е реализирано ПТП с участници: лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с peг. № В **** ВН и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел ЦЛК“, с peг. № В **** НС, управляван от Т.Р.С., собственост на Р.Т.С., в резултат на което са причинени вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК“, peг. № В **** НС. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП от 22.08.2019 г. от двамата водачи, в който водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с peг. № В **** ВН – С.Х., изрично е заявила вината си. Ищецът твърди, че към момента на ПТП по отношение на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК“, с peг. № В **** НС е имало сключен договор за застраховка „Каско Избор“ с полица № S727049063, със срок на покритие от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г., а по отношение на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с peг. № В **** ВН, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по застрахователна полица № BG/30/119000690402, със срок на валидност от 07.03.2019 г. до 07.03.2020 г. При ищеца е образувана преписка по щета № 472719191903533, по която същият е определил застрахователно 2 обезщетение в размер на 253, 84 лв. С изплащането на обезщетението ищецът е встъпил в правата на застрахования собственик, поради което ответникът му дължи сумата от 278, 84 лв. – изплатено застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Въпреки отправената до ответника покана същият не е платил посочената сума. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че му сумата от 278, 84 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 472719191903533 и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва заявените в исковата молба фактически обстоятелства относно механизма на ПТП. Счита, че застрахованият при ответника водач на МПС не е нарушил правилата за движение по пътищата. Поддържа, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Оспорва наличието на причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и вредоносния резултат, както и вида и размера на щетите. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахования при ищеца лек автомобил. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
На 03.04.2020 г. ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД за сумата от 278, 84 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски. В т.12 от заявлението са посочени същите фактически обстоятелства, като посочените в исковата молба.
С разпореждане от 05.06.2020 г. по ч. гр. д. № 15409/2020 г. на СРС, ГО, 155 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил разноски в размер на 325 лв., от която: 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника срещу постановената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед. Счита, че вземането не е доказано по основание и размер. Твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца е в завишен размер. Претендира разноски.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по исков ред.
От приетия като доказателство пред СРС заверен препис от двустранен констативен протокол за ПТП от 22.08.2019 г., се установява, че на 22.08.2019 г. е реализирано ПТП с участници: лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с peг. № В **** ВН, управляван от собственика С.Х., както и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК“, с peг. № В **** НС, управляван от Т.Р.С., собственост на Р.Т.С.. В протокола е удостоверено, че инцидентът е настъпил по вина на водача на лекия автомобил марка 3
„Фолксваген“, модел „Поло“, с peг. № В **** ВН. Описани са щетите върху лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел ЦЛК: предна броня, предна дясна гума и джанта
От представената и приета като доказателство по делото справка от Гаранционния фонд за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е видно, че по отношение на лек автомобил с peг. № В **** ВН, има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с период на покритие от 07.03.2019 г. до 07.03.2020 г. По делото е представен препис от застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, от която се установява, че между ответника ЗАД “Д.Б.: Ж. И З.“ АД и „Т.К.“ ЕООД е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ ,рег. № В **** ВН, със срок на действие от 07.03.2019 до 07.03.2020 г.
По делото е представено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от Р.Т.С.. В него е посочено, че събитието е настъпило на 22.08.2019 г., в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, при излизане от паркинг, водачът на другия участник в инцидента му е пресякъл пътя и това го е принудило да се блъсне в бордюра. Описани са щетите в резултат на събитието: предна броня, предна дясна гума и джанта.
От приетия по делото заверен препис от застрахователна полица № S4727049063 от 30.03.2019 г. е видно, че между Р.Т.С., в качеството му на собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК“, с peг. № В **** НС, и ищцовото дружество е сключен договор за застраховка “Каско Избор” със срок на застрахователно покритие от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г.
Съгласно представените по делото опис и калкулация на претенция № 51-04000-03922/19/23.08.2019 г. стойността на ремонта на предна дясна лайсна, облицовка предна броня и гума предна дясна Лауфен 205/55/16 общо възлиза на 253, 84 лв.
Видно от представената фактура № 75918 от 29.11.2019 г. с издател „Автомотор Варна“ АД и получател ЗАД „Б.В.И.Г.“ на стойността на ремонта на автомобил рег. № В **** НС щета № 51-04000-03922/19 възлиза на 253, 84 лв.
С платежно нареждане от 07.02.2020 г. ищецът е превел по банков път на „Автомотор Варна“ АД сумата от 254, 84 лв. във връзка с ремонт на ПВПС рег. № В **** НС.
Видно от представената по делото регресна покана ищецът е поканил ответника да възстанови платени застрахователни обезщетения съгласно списък, включително и по щета № 472719191903533 в размер на 278, 84 лв., с включени ликвидационните разноски. Регресната покана е получена от ответника на 04.03.2020 г., съгласно представеното известие за доставяне.
От заключението на вещото лице инж. И.Т. по назначената пред СРС съдебна авто-техническа експертиза се установява, че механизмът на настъпилото ПТП е следния: на 22.08.2019 г,. около 14.30 ч., лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК 200”, peг. № В **** НС, се е движил в гр.
Варна, к.к. Златни пясъци, по непосочена в двустранния протокол улица.
Приближавайки към район на паркинг, в същото време лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№ В **** ВН, е навлязъл върху платното за движение на лекия автомобил марка „Мрецедес“, като е излязъл от паркинга и движейки се от дясно на ляво за посоката на лекия ватомобил 4 марка „Мерцедес“. Водачът на последния, за да избегне удар с лекия автомобил марка “Фолксваген“, е извършил маневра, при която се е ударил с предното дясно колело в бордюр, намиращ се в дясно за посоката му.
Разпечатката съдържа 35 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88b0078c-2566-458a-a97b-215e50eceeb6