Решение № 777 от 16.09.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Бургас, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Белева

Членове:

Елеонора С. Кралева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500394 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№644/20.01.2023г. по описа на РС Несебър, подадена от адв.Николай Димитров – процесуален представител на З. Б. А., съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ № 50, ет.1, против Решение № 453 от 20.12.2022г. постановено по гр.д.№ 642/2022 по описа на Районен съд Несебър.

С посоченото решение е уважен предявения иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено по отношение на ответницата З. Б. А., ЕГН **********, че ищцата В. В. Х., ЕГН ********** е собственик на основание придобивна давност, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота в с.Равда, 501-492, ет.1, ап. студ.3, на 1 етаж в сграда с идентификатор ***, предназначение на сградата: жилищна сграда, разположена в имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент с площ: 34,40 кв. м., прилежащи части: 4,75 кв. м., ниво 1, при съседи, описани в решението. Ответницата З. А. е осъдена да заплати на ищцата В. Х. сумата от 1550 лв., представляваща направените по делото разноски, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Въззивницата намира за неправилен и необоснован извода на съда, че ищцата е придобила процесния имот в резултат на упражнявано от нея давностно владение. Сочи се, че макар съдът да е посочил, че при формиране на вътрешното си убеждение ще се ръководи от 1 трайната практика на ВКС относно установяване наличието на субективния и обективния елемент на давностното владение, в това число дали ищцата е упражнявала фактическа власт спокойно, явно, постоянно и несъмнено за целия период от десет години, той не спазил нито един от посочените критерии, като е тълкувал превратно събраните по делото доказателства.

Твърди се, че съдът не е посочил с кои свои действия ищцата е манифестирала пред ответницата и трети лица, включително държавните и общинските органи намерението си да свои вещта и началото на упражняваната от нея фактическа власт. Съдът приел като начална дата на упражняване фактическа власт върху имота 26.06.2009г., на която дата ищцата е сключила договор за изработка на мебели. Намира за неправилен този извод на съда, тъй като по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението в исковата молба, че ищцата е възложила на ответницата закупуването на процесното жилище от нейно име и за нейна сметка /например нотариално заверено пълномощно, декларации по чл.25, ал.8 ЗННД и доказателства за предоставяне на средства за закупуването на имота/. Доказването на тези обстоятелства според въззивницата е от особена важност, тъй като ищцата е изложила твърдения, че е считала процесния имот за собствен, понеже сключила договор за поръчка с ответницата. В тази връзка намира за неправилен извода на съда, че ищцата е започнала да владее и свои имота още с влизането си в него и да демонстрира това свое отношение спрямо ответницата. Счита, че щом по делото не е доказано наличието на договор за поръчка между страните, то се налага извода, че ищцата е влязла в имота въз основа на дадено от действителния собственик на имота разрешение на ищцата да го ползва.

Сочи, че свидетелските показания по делото, макар и противоречиви, не съдържат данни ищцата да е демонстрирала намерението си да свои имота пред ответницата. Всички свидетели твърдят, че страните са били от дълго време в приятелски отношения и в повечето случаи и двете са пребивавали в имота. Нямало данни между двете да са възниквали спорове относно собствеността, ползването и поддържането на имота, както и че някой е бил възпрепятстван от другия да влиза и да ползва имота. Горното налага извода, че студиото се е ползвало и от двете страни съобразно възможностите на всяка от тях, което означава, че не е налице спокойно, явно, постоянно и несъмнено владение върху имота само от страна на ищцата.

Според въззивницата договорът за изработка на мебели от 26.06.2009г. не може да установи началото и продължителността на осъществяваното владение от Х., тъй като същият е неотносимо доказателство към спора, а и не е установено договорът да е изпълнен и мебелите да са монтирани в студиото. Дори и да е налице изпълнение по този договор, то той е относим само към наличието на други облигационни отношения между страните, но не и към собствеността на имота. По отношение на представените по делото писмени доказателства, а именно неподписани от ползвателя бланки на договори за комуникационни услуги излага становище, че са неотносими към спора, не установяват наличието на договор, а и посоченото в тях място на предлагане на услугата не съответства на адреса на студиото.

Дори и да се приеме, че е налице валиден договор, то той не установява нито начало, нито продължителност, нито фактическо и правно основание за упражняване фактическа власт от 2 страна на ищцата, още по-малко владение с цел своене.

Заявява, че при анализа на гласните доказателства съдът не е приложил еднакви критерии и не е подложил на критичен анализ както действията на ищцата, за разлика от тези на ответницата, така и показанията на свидетелите, най- вече тези на св. И. /юрист по образование и упражняваща тази професия/. Намира за житейски нелогично след като ищцата и свидетелката И. са преговаряли с продавача относно сделката за покупко-продажба на имота, продавачът да сключи договора с лице, което вижда за първи път в нотариалната кантора в деня на сделката.

Посочва, че ако са верни твърденията на ищцата и свидетелката И., че продавачът е договорил с Х. получаването на сумата от 64 000 евро като продажна цена, то писмен документ, удостоверяващ това плащане не е представен по делото. Няма сключен и предварителен договор за покупката на имота, няма и последващи действия от страна на ищцата, свързани със сделката за продажба, а именно същата не е поискала разписка за плащане на цената в брой, не е поискала да й бъде представен нотариален акт за покупкопродажба, не е поискала да й бъдат представени документи за платени данъци и такси.

Развити са подробни съображения.

Според въззивницата, при така установените факти се налага извода, че двете страни са ползвали процесния имот, като никоя от тях не се е противопоставяла на другата и не е оспорвала собствеността, и едва през 2021г. ищцата е заявила намерението си за своене на имота, от който момент държането се превърнало във владение, но към настоящия момент не е изтекла придобивната давност в полза на ищцата.

Намира, че всички свидетели, разпитани по делото са посещавали имота инцидентно, по покана на някоя от страните и от техните показания не може да бъде установено продължително и необезпокоявано владеене на имота от Х..

Намира за неотносими разсъжденията на съда относно момента на получаване на нотариалния акт от ответницата, както и липсата на вписване в кадастралния регистър на обстоятелството, че З. А. е собственик на имота, тъй като нито момента на получаване на нотариалния акт, нито задължението за подаване на данни към регистъра се отразяват на валидността на сделката за покупко-продажба.

Счита, че действията, свързани с плащане на данъци и консумативни разходи не могат да се кредитират като израз на воля за своене на имота от което и да е лице, като нормално и логично е ДНИ и такса БО да се заплащат от собственика, а консумативните разноски- от ползващия студиото. Освен това се изтъква, че по делото не са представени платежни документи, удостоверяващи извършени плащания на комунални услуги въз основа на издадени от доставчиците фактури. Ако изводите на съда се отнасяли за декларацията от С.Г., представена по делото като писмено доказателства, то същата не следвало да бъде кредитирана, тъй като в нея не се съдържат изявления относно собствеността на имота, нито плащания към етажната собственост, нито удостоверява качеството на лицето, подписало декларацията. Заявява, че това е така, понеже деклараторът Севдалин Асенов , който е продавач на процесния имот е наясно, че действителен собственик по представения нотариален акт от 2008г. е З. Б. А..

3

Според въззивницата, необоснованите изводи на съда са довели до неправилен решаващ извод относно собствеността.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявената претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – В. В. Х., чрез адв. Йорданка Тодорова. С него жалбата се оспорва като неоснователна, като се иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно, обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Преповторени са твърденията, изложени в исковата молба относно близките отношения между страните, изключителното доверие между тях, както и обстоятелството, че ответницата била дълго време пълномощник на ищцата, като от името и за сметка на ищцата плащала различни задължения на последната- консумативни разноски за жилището й, данъчните й задължения, теглела пари от банковата й сметка още от 2007г. През лятото на 2008 г. ищцата гостувала на своя приятелка в с. Равда, много близо до морския бряг, като последната я запознала с хора, които имали студио точно на морския бряг и се договорили те да й продадат процесното студио. Провели необходимите преговори и ищцата успяла да смъкне цената от 2000 евро на 1500 евро на квадратен метър, като при преговорите присъствала св. И. През м. септември 2008г. ищцата дала на ответницата сума в размер на 64 000 евро, за да купи на нейно име, в качеството на неин пълномощник недвижим имот – студио №3 с площ от 39,15 кв.м., намиращо се в с. Равда, общ. Несебър, ул. „Морски звуци“ №6. Ищцата се нанесла в имота веднага и започнала основен ремонт. Свидетелката И. придружила ответницата до с. Равда, като пътували с автобус, като ответницата споделила на свидетелката, че носи голяма сума пари, които ищцата й дала, както и че се страхува да пътува сама. Свидетелката И. присъствала и при нотариалното изповядване на сделката, след което ответницата се обадила по телефона на ищцата и й честитила, че е станала собственик на процесния имот. Ищцата се зарадвала и й казала, че е собственик.

Ответницата не възразила по никакъв начин, напротив- само потвърдила, че ищцата е станала собственик на процесния имот. Според показанията на св. И. ищцата радостна веднага пристигнала от София и веднага се нанесла в студиото още в деня на изповядването на сделката- 24.09.2008г., тъй като стените били измазани, а банята и тоалетната били в добро състояние. Веднага започнала да прави основен ремонт и подобрения, на обща стойност 7000 лв. След ремонта ищцата се нанесла в обекта още през м. март 2009г., но владелческите си правомощия започнала да упражнява в деня на сключването на сделката, като незабавно повикала майстор, който да направи ремонта от нейно име и за нейна сметка.

Ищцата сменила ключалката, като ключ от имота имала само тя, а ответницата никога не й поискала ключ. Ищцата давала пари на ответницата да заплаща данъците за имота, а сама заплащала такса поддръжка, електричество и вода, както и всичко необходимо за имота и се грижила за него с пълното съзнание, че това е неин собствен имот. Нееднократно казвала на ответницата пред свидетели, че това е неин собствен имот и ответницата никога не е възразявала и не е твърдяла, че това не е имот на ищцата. През лятото ответницата ходела на 4 гости на ищцата в имота за по няколко дни и си тръгвала, без да има каквито и да било претенции.

Заявява, че студиото се владее и ползва от нея като свое повече от 10 години, считано от придобиването на имота през 2008 г., поради което е придобила имота на основание давностно владение. Единственото смущение на владеенето било през 2021г. с публикуването на обява за продажба на студиото от страна на ответницата без да е искала от нея пълномощно и без ищцата да е вземала решение за продажба, което било направено след изтичането на давностния срок. Тогава ищцата помолила адвокат да направи справка в имотния регистър и едва тогава разбрала, че през 2008г. ответницата е закупила студиото на свое име, а не на името на ищцата. Веднага поставила на студиото голяма табела, че студиото не се продава и че не е собственост на ответницата. Не последвала никаква реакция на ответницата и ищцата продължила спокойно и несмущавано да владее процесното студио като свое, още повече, че още на 24.09.2018г. го придобила в собственост на оригинерно придобивно основание- придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС. Сочи, че никога ответницата не е искала ищцата да й предаде владението на имота.