Решение № 1260 от 08.11.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. ***, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20214430104450 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от *** против КР. КР. Ш. с ЕГН ********** от гр.П***. Ищецът твърди, че срещу ответника е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че срещу заповедта било подадено възражение, поради което в законовия едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като собственик (ползвател) на топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятия и одобрени от ДКЕВР към МССъгласно чл.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник. Общите условия са публикувани през 2007г.

В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество 221,79 лева главница за периода 1

01.04.2018г. – 28.02.2021г. и лихва за забава в размер на 23,19 лева за периода 04.06.2018г. – 05.04.2021г. Видно от представеното ч.гр.дело, заповедта е връчена чрез залепване на уведомление. Съдът е разпоредил, че в едномесечен срок, заявителят има възможност да предяви установителен иск за вземанията си. Исковете са предявени в срок и се явяват допустими.

В едномесечния срок ответникът, чрез определения си особен представител оспорва претенциите. Твърди, че ответникът не е собственик, нито ползвател на процесния имот. Твърди, че не е ползвал топлоенергия в посочения период и размер, поради което не дължи претендираните суми за главница и лихва. Навежда доводи, че договорът на ЕС, където се намира имота с дружеството за дялово разпределение е прекратен с изтичането му, поради което липсва основание за извършване и отчитане на дялово разпределение на количеството ползвана топлоенергия в имота през исковия период. Начислените суми не съответстват на действително разпределената топлоенергия. Стойностите са неточно изчислени и са завишени.

Приложените към делото фактури не са получени от ответника, поради което той не е в забава.

В съдебно заседание страните поддържат исковата молба и писмения отговор.

По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 2360/2021г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника. За издадената заповед ответникът е уведомен чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК. Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 08.07.2021г. и в едномесечния срок, на 08.07.2021г., кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК.

Исковете са предявени в срок, поради което се явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2360/2021г. по описа на ***ския районен съд.

Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Разгледани по същество, исковете са основателни.

Установява се от представения по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №56 том VII дело №1256 от 1992г. на нотариус при РС ***, че ответникът е закупил и е станал собственик на апартамент 2

№33, находящ се в гр.Пле**** построен върху държавна земя, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена обща площ от 40,14 кв.м., заедно с избено помещение и съответното право на строеж върху терена. При така представените от ищцовото дружество и неоспорени от ответника писмени доказателства, съдът приема, че ответникът като собственик, има качеството на потребител на топлинна енергия и е страна по Общите условия на договора за предоставяне на топлинна енергия.

По делото е приобщено като доказателство и договор сключен между Топлоснадбителна агенция и енергиен сервиз „*** в качеството на изпълнител и Етажната собственост на посочения адрес в качеството на възложител. С договора страните са уговорили изпълнителят да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост съгласно изискванията на ЗЕЕЕ. В договора страните са уговорили срок пет години. Съдът приема, че с изтичане на срока, тъй като всяка от страните е продължила да изпълнява задълженията си, облигационните отношения между страните са се запазили. Съдът приема,че действието на договора продължава автоматично за следващата календарна година в случай ,че същия не бъде писмено прекратен или развален.

Независимо от това съдът следва да отбележи, че извършените отчети от ФДР не са оспорени от ответника, който изрично е изразил становище да не се назначава съдебно-техническа експертиза, с оглед на което съдът приема, че са законосъобразни. Съществуването или несъществуването на договорните отношения между потребителя на ТЕ и топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното извършване на дяловото разпределение. Съдът приема, че след като страните по договора са изпълнявали поетите по него права и задължения, като потребителите са допускали представителите на ФДР да отчитат индивидуалните им топломери, а ФДР е извършвала дяловото разпределение на ТЕ на адреса, с това фактически страните потвърждават обвързваността си от договора за топлинно счетоводство.

Представен е споразумителен протокол между ищцовото дружество и представителна етажната собственост където се намира процесното жилище, с който страните са се споразумели фактурирането на изразходваната от абоната топлоенергия да се извършва от ищцовото дружество на база предоставени данни за разпределението на отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия. Към протокола е приложен списък на собствениците, абонатен номер, броя радиатори. Представени са и протоколи от проведени на етажната собственост общи събрания, на които е взето решение упълномощено лице, представител на ЕС да сключи договорите с Топлофикация и с ФДР, както и за извършване на монтаж на топлинни разпределители.

По делото е представена справка за задълженията на абоната.

Представени са фактурите за процесния период по месеци.

3

С оглед обстоятелството, че ответникът не е оспорил стойността на начислената за имота топлоенергия, съдът не е назначавал съдебносчетоводна експертиза и приема изчисленията за съответните периоди, отразени в справката.

Видно от справката е, че в имота няма отчетена топлоенергия от ИРУ, нито от такава, начислена без ИРУ. За имота е начислявана сградна инсталация, както и суми, дължими за услугата дялово разпределение. Общо дължимата за главница сума е в размер на 179,58 лева за отдадена сградна инсталация и 42,54 лева за услуга дялово разпределение.

С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с абонатен номер 17777, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.**** Ответникът не е представил доказателства за извършено плащане, каквато тежест съдът е указал в определението за насрочване, нито е посочила правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства.

При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че страните са били в облигационни отношения, като през процесния период 01.04.2018г. до 05.04.2021г. ищцовото дружество е продало на ответника топлоенергия на стойност 179,58 лева за отдадена енергия за сградна инсталация. Отделно от това ответникът дължи и сума за дялово разпределение в размер на 42,54 лева. Тези суми не са заплатени на ищцовото дружество, поради което съдът приема, че предявеният иск за главница е доказан по основание. Неполучаването на фактурите не прави исковете неоснователни, тъй като задължението възниква с издаване на фактурата, а не с нейното получаване.

С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е найкъсно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът приема, че предявеният иск за сумата от 23,19 лева лихва за забава върху главницата от 221,79 лева за периода 04.06.2018г. до 05.04.2021г. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 200 лева за особен представител и 75 лева за държавна такса. С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 375 лева.

По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева.

4

По изложените съображения ***ският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника КР. КР.

Ш. с ЕГН ********** от гр.П***, че дължи на кредитора „***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** представлявано от **** сумата 221,79лв. – главница, за периода 01.04.2018г. – 28.02.2021г; сумата от 23,19лв. – лихва за забава, за периода 04.06.2018г. – 05.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1400/13.04.2021г. по ч.гр.дело № 2360/2021г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА КР. КР. Ш. с ЕГН ********** от гр.П***да заплати на „***, със седалище и адрес на управление гр. ***, *** представлявано от **** сумата 375 лв., представляваща направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА КР. КР. Ш. с ЕГН ********** от гр.П***да заплати на „***, със седалище и адрес на управление гр. ***, *** представлявано от **** сумата 75 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 2360/2021г. по описа на ПлРС.

Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 5