Решение № 1984 от 02.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1984 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100506646 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 10922 от 08.10.2022 год., постановено по гр.дело № 53886/2021 г. на СРС, Г.О., 87 състав, е осъдена на основание чл.79, ал.1 вр. чл.365 ЗЗД Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“, ул.“****, да заплати на „ИТАЛ-ТЕКС” ЕООД, ЕИК 121301214, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Пиротска“ № 6-8, сумата от 23241,13 лева, представляваща „Незабавно плащане“, и сумата от 54229,30 лева, представляваща „Последващо плащане“, които са били дължими от ищеца съгласно уговореното в чл.1.1 от Спогодбата, сключена между страните на 31.10.2018 г., поради неизпълнение на ответницата на задължението си по чл.1.5 от същата спогодба, ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до окончателното плащане на задължението. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“, ул.“****, да заплати на „ИТАЛ-ТЕКС” ЕООД, ЕИК 121301214, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Пиротска“ № 6-8, сумата от 3498,82 лева - разноски по делото.

С определение № 9549 от 13.03.2023 г., постановено в закрито заседание по 1 в.гр.дело № 53886/ 2021 г. на СРС, Г.О., 87 състав е отхвърлена на основание чл.248 от ГПК молбата на „ИТАЛ-ТЕКС“ ЕООД, ЕИК 121301214, за изменение на решение № 10922/08.10.2022 г., постановено по гр.дело № 53886/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, в частта за разноските.

Срещу решението на СРС, 87 с-в е постъпила въззивна жалба от Р. Д. П., подадена чрез пълномощника адв.Л. С., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.365 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 77470,43 лв., дължима съгласно чл.1.5 от спогодба от 31.10.2018 г., сключена между „ИТАЛ-ТЕКС” ЕООД, гр.София и Р. Д. П.. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „ИТАЛ-ТЕКС“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.В. С. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК.

Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Постъпила е и частна жалба от „ИТАЛ- ТЕКС“ ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.В. С., срещу определение № 9549 от 13.03.2023 г., постановено в закрито заседание по в.гр.дело № 53886/ 2021 г. на СРС, Г.О., 87 състав, с което е отхвърлена на основание чл.248 от ГПК молбата на „ИТАЛ-ТЕКС“ ЕООД, ЕИК 121301214, за изменение на решение № 10922/08.10.2022 г., постановено по гр.дело № 53886/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. В частната жалба е направено искане, съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което в полза на ищеца да бъдат присъдени суми за адвокатско възнаграждение и държавна такса конкретно посочени по размер в частната жалба.

Ответникът по частната жалба Р. Д. П., чрез пълномощника си адв.Л. С., оспорва частната жалба, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор.

Моли частната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение -потвърдено, като правилно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявения от ищеца „ИТАЛТЕКС“ ЕООД, гр.София, срещу ответницата Р. Д. П., осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.365 от ЗЗД. Изводите на съда изложени в обжалваното съдебно решение не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. В настоящия случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.79, ал.1, във вр. с чл.365 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответницата за заплащане на ищеца на сумата от 77470,43 лв., дължима съгласно чл.1.5 от спогодба от 31.10.2018 г., сключена между „ИТАЛ-ТЕКС” ЕООД, гр.София и Р. Д. П.. Доводите изложени в жалбата са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Безспорно е по делото обстоятелството, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение/ възникнало и съществувало по силата на 3 трудов договор сключен на 01.05.2001 г., както и трудов договор сключен на 30.12.2004 г./, прекратено със заповед от 30.10.2018 г., с дата на прекратяване- 30.10.2018 г./ последен работен ден 31.10.2018 г./, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. На 31.10.2018 г. между страните по делото/ ищецът „Итал-Текс“ ЕООД, гр.София, като работодател и ответницата Р. Д. П., като страна/ е сключена спогодба, според чл.1.1 от която дружеството е поело задължение да заплати на ответницата общо сумата от 39610 евро, като след изплащането й страните са се съгласили, че всички отношения между тях са окончателно уредени /чл.1.2/. Съгласно чл.1.3 от спогодбата, ответницата се е отказала от претенции срещу дружеството, включително да оспорва законността на заповедта за прекратяване, да претендира възстановяване на работа и обезщетение по чл.225, ал. 1 КТ. В чл.1.4 отново е обективиран неотменим и безусловен отказ на ответницата и опрощаване от нея относно всякакви други претенции спрямо работодателя, произтичащи или свързани с трудовото правоотношение. Изрично е посочено, че : „Служителят се отказва неотменимо и безусловно от и опрощава всякакви други възможни претенции спрямо дружеството произтичащи от или свързани с трудовото правоотношение. Работодателят приема опрощаването.“ Според чл.1.5 от спогодбата, в случай на предприемане на каквито и да било действия по оспорване/ в това число по съдебен ред/, на който и да е аспект от отношенията между страните, съществували до датата на тази спогодба и уредени по окончателен начин, съгласно този чл.1, платените от работодателя суми по т.1.1 на този член 1 суми са недължими и няма да бъдат заплатени или ако са заплатени-ще подлежат на незабавно възстановяване от служителя, ведно с всички лихви и разноски по тях.

Установено е по делото, че дружеството- ищец е заплатило на ответницата дължимите суми уговорени в спогодбата/ чл.1.1/.

Безспорно е по делото обстоятелството, че след прекратяване на трудовото й правоотношение с ищеца, ответницата е предявила пред обикновен съд в гр.РиминиИталия, против „Итал-Текс“ ЕООД и „Теди“ СПА иск за установяване и деклариране на симулативност на трудовите правоотношения между нея и „Итал-Текс“ ЕООД, както и иск за установяване и деклариране на трудово правоотношение между ответницата Р. Д. П. и „Теди“ СПА в периода между 02.01.2005 г. и 01.02.2019 г.

В процесния случай исковата претенция на ищеца срещу ответницата е основана на разпоредбата на чл.1.5 от спогодбата сключена на 31.10.2018 г. между страните по делото. От факта на неизпълнение на процесната спогодба от страна на ответницата, дружеството- ищец основава исковата си претенция предмет на разглеждане в настоящето производство, претендирайки вземане срещу нея във връзка с разпоредбата на чл.1.5 от сключената спогодба на 31.10.2018 г.

Безспорно установено е по делото сключването между страните на спогодба на 31.10.2018 г., с която работодателят-ищец се е задължил да заплати на ответницата 4 парични суми, включващи дължими възнаграждения, бонуси, обезщетения, подлежащи на възстановяване суми или други суми, свързани със съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение, както и че дружеството е заплатило на ответницата сумите, посочени в спогодбата и в уговорените в нея срокове. С подписване на спогодбата и срещу плащането на сумите по спогодбата ответницата се е отказала от парични претенции спрямо дружеството-работодател, както и от правото си да оспорва законността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, да претендира възстановяване на работа и обезщетение по чл.225, ал.1 КТ; неотменимо и безусловно се е отказала и опростила всякакви други претенции спрямо работодателя, произтичащи или свързани с трудовото правоотношение /съгласно чл.1.3 и чл.1.4 от спогодбата/. Настоящият въззивен състав приема, че клаузата на чл.1.5 от спогодбата е със санкционен характер. Според съдържанието й предприемането от страна на ответницата на каквито и да било действия по оспорване, включително и по съдебен ред, на който и да е аспект от отношенията между страните, съществували до датата на спогодбата и уредени по окончателен начин, съгласно т.1, платените от работодателя суми по т.1.1 са недължими и няма да бъдат платени или ако са заплатени-ще подлежат на незабавно възстановяване от служителя, ведно с всички лихви и разноски по тях.

Процесната спогодба от 31.10.2018 г. от гледна точка на гражданското право несъмнено включва фактическия състав и правните последици на извънсъдебната спогодба по чл.365 ЗЗД . Спогодбата по дефиниция е двустранен възмезден договор, с който страните прекратяват съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не цел на спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. За да се постигне тази цел спорещите са готови да пожертвуват действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че то е било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова тя включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение- чл.365, ал.2 ЗЗД. Спогодбата от 31.10.2018 г. е погасила възможността на ответницата да предявява допълнителни парични претенции във връзка с прекратеното трудово правоотношение, без да е ограничена възможостта й да търси от дружеството - работодател изпълнение на споразумението. Същественото в уговорката на страните в чл.1.5 от процесната спогодба е, че същата макар и направена след прекратяване на трудовото правоотношение, касае процесуални права, които още не са упражнени от работника, затова предварителен отказ от тях е недействителен. Правото да се оспорва съществуването/действителността на трудовото правоотношение, както и правото да се оспорва прекратяването на трудовото правоотношение са трудови права-чл. 357 КТ, които могат да бъдат упражнени единствено пред съд /извън случаите на чл.74, ал.2, 5 предл.2 КТ/. Отказът от процесуално право, каквото в случая е правото на работника да оспори съществуването/действителността на трудовото правоотношение или неговото прекратяване може да се осъществи единствено във висящ съдебен процес с адресат - съда. Не съществува колебание в практиката на ВКС, че предварителен отказ от субективни права е недействителен, доколкото е недопустим предварителен отказ от право на иск, тъй като по смисъла на чл.233 ГПК отказът от иск е действие на разпореждане с правото при вече висящ процес, но не и преди това. Отказът от право на иск не поражда действие, ако е извършен преди и извън съдебния процес.