Решение № 151 от 20.09.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Бургас, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20222000500219 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 1635/15.04.22г. на ЯОС от Б. А. К., ЕГН: **********, от гр.Плевен, ж.к.„С.", ул.„М." № 13, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Б.

Д. С., ЕГН: ********** от гр.Плевен, с.адрес, чрез адв.Д.П., съдебен адрес: гр.Пловдив, бул. „Ш***“ № 187, ет.3, офис 2-2, против решение № 49 от 18.03.22г. по гр.д.№ 20212300100181/2021г. на ЯОС , в частта, с която е отхвърлен предявеният против "Д** - О** З***" ЕАД, с ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Витоша" № 89Б, представлявано от К.Х.Ч., заедно с Б.А.В., иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на сума за размера над 60 000лв. до претендирания размер от 170 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 04.06.2016г. по път II-53, в посока от с.Калчево към гр.Ямбол, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото, съобразно уважената част от иска. Заявява, че в горната част решението не е правилно. Счита, че на основание събраните писмени и гласни доказателства, съдът е направил неправилен краен извод, свързан с преценка на претърпените болки и страдания и техните последици, като силно е занижил размера на определеното обезщетение. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено и претенцията бъде изцяло уважена, с последиците по закон. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

1

"Д** - О** З***" ЕАД оспорва въззивната жалба, чрез ю.к.В.Й., в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в обжалваната част. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на непредявената с исковата молба част от претендираната сума. Моли за решение в горния смисъл и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач – З* „Б** И**“ АД гр.София оспорва въззивната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и съобразено със закона и справедливостта. Моли да бъде потвърдено. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна. Не ангажира нови доказателства, не претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитиМ.ано лице и е допустима.

Предявеният иск пред ЯОС е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от Б. А. К., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Б. Д. С., против Д** „О*** З***“ ЕАД, гр.София, с предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 70 000лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди, че на 04.06.2021г. пострадал при ПТП.

Застрахованият при въззиваемия със задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите водач на автомобил марка „БМВ“ модел 318Д, с рег.№ А6537КА, А.К.К.., допуснал ПТП. При управление на автомобила с превишена скорост, навлязъл в кръгово кръстовище и последвал сблъсък с автомобил марка „Ауди“ модел 80, с рег.№ У1794ВВ, управляван от трето лице, което от своя страна също нарушило ЗДвП и не пропуснало движещия се по път с предимство автомобил марка „БМВ“, модел 318Д. В резултат от това въззивникът – пътувал на задната седалка на л.а. „БМВ 318Д“ като пътник, получил политравма: контузия на белия дроб, фрактура на ребра, открита фрактура на лява раменна кост, фрактура на дясна бедрена кост, изкълчване на лява акромиоклавикуларна става, представляващи в своята съвкупност средна телесна повреда.

Така претърпял болки и страдания, свързани с описаните травми и последвалите оперативни интервенции. Наложило се да се възстановява за период от около 5-6 месеца, през което време било затруднено и придвижването му. Впоследствие здравето му се подобрило, но останала психическа травма. Въззивникът заявява, че има ясен спомен от удара, от 2 изхвърчането на автомобила от пътното платно и установяването му в нивата.

Преживяното рефлектирало върху психическото му състояние и освен изпитания в момента силен страх, до подаване на исковата молба не може да се освободи от чувството на несигурност и напрежение при пътуване с автомобил. Заявява, че възстановителният период още не е приключил. На основание всичко така изложено, претендира от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за едно от МПС-тата, причинили ПТП-то, обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в горепосочения размер. Моли за присъждане на разноски. Ангажира доказателства.

В хода на производството с допълнителна молба от 10.03.2022г., депозирана пред ЯОС в с.з., проведено на същата дата, е увеличил иска си до 170 000лв. Заявява, че счита сумата от 200 000лв. за справедлив размер на дължимото обезщетение, от които Застрахователят доброволно, преди образуване на исковото производство, е заплатил 30 000лв. С протоколно определение съдът е приел изменението на иска.

В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, въззиваемият оспорва иска. Признава наличието на застрахователно правоотношение за ППС-то, в което пътувало увреденото лице. Не оспорва механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за претърпените телесни повреди, болки и страдания. Позовава се на вина и на пострадалия, като заявява, че е пътувал без поставен предпазен колан. Счита, че по този начин съществено е допринесъл за настъпването на телесните повреди. Заявява, че в случай, че бе с предпазен колан, те не биха настъпили или щяха да бъдат в значително занижен размер.

На следващо място заявява, че по повод предявяване на щета, Застрахователят вече е заплатил обезщетение в размер на 30 000лв., ерго – увреденото лице вече е възмездено за преживените страдания. НаМ.а претендираното обезщетение за несъобразено със стандарта на живот в страната. Въвежда възражение прекомерност, съобразно икономическите условия към датата на ПТП-то. С отговора против исковата молба е направил възражение за изтекла погасителна давност, като пред тази инстанция го поддържа само относно частта на иска, с който е увеличена първоначално заявената претенция. Моли за присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.

По искане на въззиваемия в процеса е привлечено трето лице-помагач – З* „Б** И**“ АД, гр.София, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Л****“, бул.“Джеймс Баучер“, застраховател на водача, управлявал л.а. „Ауди“ 80 и съпричинил ПТП-то.

Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/06/115002315961, между застрахователя и А.К., управлявал автомобил „БМВ“ 318Д е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО на МПС“ за л.а. марка "БМВ", модел „318Д“ с peг. № А6537 КА. Също е 3 безспорно, че третото лице-помагач на въззиваемия – З* „Б** И**“ АД, гр.София, е застраховател по договор, сключен със застрахователна полица BG/02/115002123524, действащ към настъпване на застрахователното събитие за л.а. „Ауди“ 80.

Страните нямат противоречия относно механизма на ПТП-то и той е следният: на 04.06.2016г., около 16.00ч. на път І-7, в посока от с.Козарево към с.Окоп, обл.Ямбол, в участъка на кръстовището, образувано с път ІІ-53 от с.Калчево към гр.Ямбол, въззивникът пътувал на задната седалка в л.а. марка „БМВ“ модел 318Д, управляван от А.К.. При навлизане в кръстовището, на сух път, в равнинен участък с добра видимост, при дневна светлина, запазена асфалтова настилка, с ясно различима маркировка и налична знакова уредба за статута на преминаване през кръстовището, водачът на л.а. „БМВ“ 318Д навлязъл в кръстовището със скорост от приблизително 140.64км.ч., при максимално допустима скорост в участъка от 50км.ч.

В същото време в кръстовището, перпендикулярно на траекторията на л.а. „БМВ“ 318Д, навлязъл и л.а. марка „Ауди“ модел 80, при незачитане на задължителен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“

Между двата автомобила настъпил силен сблъсък, челен за л.а. „БМВ“ 318Д и страничен за л.а. „Ауди“ 80. Поради високата интензивност на сблъсъка, последвало аварийно безконтролно движение на автомобилите, те започнали да се преобръщат и в крайна сметка се установили в крайпътната нива. В резултат от силния удар, последвали телесни повреди на пътуващите в автомобил „БМВ“ 318Д, включително и на въззивника. От разпита на св.Христов се установява, че при удара между двата автомобила, пътуващите на задната седалка деца са изхвърчали от колата и очевидците на ПТП-то, както и водачът К., са ги търсили в нивата.

От приложената на стр.29 по гр.д.№ 181/2021г. на ЯОС епикриза на Детско гръдно отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, гр.София, както и от извършената по делото СМЕ – стр.116, се установява, че въззивникът е постъпил след ПТП-то в тежко общо състояние. Установени са контузия на белия дроб и хемопневмоторакс, фрактура на ребра, открита фрактура на лява раменна кост, фрактура на дясна бедрена кост, изкълчване на лява акромиоклавикуларна става.

От извършената по делото СМЕ и епикризата се установява, че на К. е извършена двукратно торакоцинтеза за отвеждане на плевралния излив.

Посредством латерален и медиален миниинвазивен достъп е извършена репозиция на фрактурата на дясно бедро, фиксирана с 3 еластични титаниеви пирона. С делтидопекторален достъп е репонирана и фиксирана с 3 К-игли фрактурата на проксимален хумерус. Извършена е репозиция и на супракондиалната фрактура на ляв хумерус, чрез 4 К-игли. Манипулациите са извършени под обща анестезия, лявата ръка и десният крак са имобилизирани с гипс. Впоследствие, видно от свидетелските показания на св. С. – майка на 4 пострадалия, последвала втора хоспитализация за премахване на пластините на бедрото и иглите от раменната кост.

Според заключението на в.лице, политравмата представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, фрактурите на лява раменна кост и десен долен крайник, трайно затрудняват движението на крайниците, а тази на гръдния кош, със счупване на ребра – трайно затруднява движението на снагата. Разпитан в съдебно заседание, експертът е посочил, че всъщност се касае за една тежка, съчетана травма, със засягане на главата, гърдите, горни и добни крайници, довела до изпадане на пострадалия в състояние на травматичен и хеморагичен шок. Всички контузии общо обуславят телесна повреда, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота. Това състояние е продължило няколко дни.

Според в.лице, възстановяването на здравето, при правилно протичане на оздравителния процес, би отнело около 5-6 месеца. Този краен извод в.лице прави, при липса на допълнителни данни и доказателства за последващи рехабилитационни и други възстановителни процедури.

Въпреки това, от разпита на св. С. и св. Ц. – леля на пострадалия, се установява, че около два месеца въззивникът бил на легло, не можел да става, поради обездвижването на крака и поради силните болки от фрактурите.

Първите няколко дни, след изписването му от лечебното заведение, отказвал да се храни и да пие вода и силно страдал. Приблизително шест месеца след операциите повторно бил приет в болница, за отстраняване на металните пирони и отново последвала рехабилитация и раздвижване. Общо процесът по физическото му възстановяване отнел около година, но според двете свидетелки крайниците му са трайно загрозени от белези. Детето изпитва неудобство и вече не иска да ходи на плаж без тениска. Според св.С. след заздравяване на фрактурата на лявата раменна кост, К. не може да вдигне нагоре и да изпъне ръката си напълно, останала е и болка в гърдите при физическа натовареност.