Решение № 38 от 23.03.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Провадия, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. М. при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. М. Административно наказателно дело № 20253130200561 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р. Е. С., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 240324-000988/22.05.2025 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, РУПровадия, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено: административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Изтъкват се обширни доводи в тази насока с искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание въззивника не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 11.08.2024г. по път III-208 до „Чудните скали“ в посока гр.Айтос въззивника управлявал товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с рег.№***, с предстоящ собственик М.И.М., ЕГН **********, като МПС не е било регистрирато по надлежния ред-със служебно прекратена регистрация по административен ред от 04.06.2024г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП от с-р ППВарна.

В тази материалите са били изпратено на ВРП ТО-Провадия за образуване на досъдебно производство по чл.345, ал.2 от НК. Същото е било заведено под №2126/2024г. по описа на РУ-Провадия.

С постановление от 14.03.2025г. ВРП ТО-Провадия е прекратила наказателното производство по ДП №2126/2024г. по описа на РУ-Провадия на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 и ал.3, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

В хода на досъдебното производство е била установена следната фактическа обстановка:

Н а 02.04.2024 г. св. М.И.М. закупил товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ35“ с per. № ***. Продажбата била обективирана в договор за покупко- продажба на МПС с нотариална заверка на подписите.

В двумесечен срок от придобиването на товарния автомобил св. М. не изпълнил задължението си да го регистрира в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, поради което на 06.04.2024 г. На основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, същият бил служебно дерегистриран.

Известно време след това св. М. дал автомобила за ползване на своя позната- св. Р. С..

На 11.08.2024 г. св. С. потеглила с товарния автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“, с per. № *** от гр. Долни чифлик за гр. Стара Загора, без да знае за прекратената регистрация на автомоби На къщата дата около 17,40 часа св. С. била спряна за проверка път III- 208 до „Чудните скали“ на територията на община Дългопол от свидетелите О. О. и И.И.. По време на проверкат а полицейските служители установили, че товарния автомобил е със служебно прекратена регистрация. Св. С. заявила на свидетелите О. и И., че автомобилът не неин и не е знаела, че е с прекратена регистрация. За констатираното нарушение на св. С. бил съставен АУАН за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

2

В разпита си Р. С. е дала показания, че не е знаела, че автомобилът е бил с прекратена регистрация.

Показанията на св. С. били подкрепени и от показанията на св. М. М., който е заявил, че е разбрал за прекратената регистрация на автомобила от нея, едва след като й е била извършена проверката на 11.08.2024 г.

Придставителя на прокуратурата е стигнал до извода, че не е осъществен състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, тъй като деецът трябва да е съзнавал, че управлява моторно превозно средство с прекратена регистрация, респ. нерегистрирано по надлежния ред. От събраните доказателства по делото било установено, че Р. С. не е знаела за служебно прекратената регистрация на автомобила, когато го е управлявала на 11.08.2024 г., респ. не е съзнавала това обстоятелство, поради което деянието се явява несъставомерно от субективна страна, т.е. не съставлява престъпление.

Предвид гореизложеното е прекратил наказателното производство, поради липса на престъпление.

Полицай О. Х. О. съставил на въззивника АУАН бл.1214581 от 11.08.2024 г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Акта бил връчен на С. без възражения от нейна страна, като такива не постъпили и в срока о чл.44, ал.1 от ЗАНН.

На 22.05.2025г. било издадено и обжалваното НП, връчено на въззивника на 11.11.2025г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло, писмените материали преписката по АНП, вкл. АУАН, заповед, както и постановление от 14.03.2025г.. по описа на ВРП-ТО Провадия, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна 3 страна - ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник Група към ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл. автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник група при ОД на МВР, РУ-Провадия, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

С ъ гл а с н о чл. 33, ал. 2 от ЗАНН , при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл. 345, ал. 2 от НК , за което е водена и преписка.

Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по 4 закон и е изпратил препис от постановлението си на АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника.

С НП на въззивника за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено: административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Видно от материалите по делото, процесния автомобил не е имал валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към 17.40 ч. на 11.08.2025 г.. От постановлението на ВРП-ТО-Провадия е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл. 143, ал.

15 от ЗДвП на 04.06.2024 г.

Видно от писмените доказателства към датата посочена в НП автомобилът е бил регистриран в Сектор ПП –Варна на друго лице, различно от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН , НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

На първо място, в НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав, както на престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на постановлението. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК , изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема, че въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално- непременно да издаде НП.

В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /в 5 приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. /, съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Съдът намира, че в материалите по АНП, не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 04.06.2024 г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.

143, ал. 15 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това. Необорени по никакъв начин са обстоятелствата, че възз. не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред. Няма никакви данни същият да е бил уведомен от собственика, от Гаранционния фонд или от Сектор ППВарна, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Напротив, данните по преписката са точно в обратния смисъл, че въззивникът не е знаел този факт.

Разпечатката съдържа 46 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88ac7205-b92f-4bd1-bef2-052aa275e3b6