Определение № 239 от 20.01.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 5041/2021
- Вид
- Определение № 239
- Подписан
- 20.01.2022
- Състав
- ТАТЯНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 239 гр. П., 20.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Т.И.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720105041 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от Б. Р.
Р., като майка и законен представител на малолетната А.Р.З. против Р.С.З. с искане да бъде постановено решение, с което съдът да определи местоживеенето на детето при майката, упражняването на родителски права да бъде предоставено на майката, като се определи режим на лични отношения между детето и бащата, като се осъди ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 180.00 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на обстоятелства погасяващи или именяващи това задължение, както и да бъде осъден ответника да заплати на детето издръжка за минал период от 20.09.2020 г. до 20.09.2021 г. в размер на по 180.00 лева месечно или обща сума в размер на 2160.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.
Съдебните книжа на ответника са били връчени по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което с определение от 17.12.2021 г., на основание чл.47, ал.6 от ГПК, ПРС допуснал назначаването на особен представител на Р.С.З., за което е определил възнаграждение в размер на 400.00 лева, вносимо от ищцата в едноседмичен срок от съобщението.
Съобщението за дадените от съда указания е получено от ищцата чрез пълномощникът и – адв. Б. на 23.12.2021 г.
С молба от 29.12.2021 г., ищцата е поискала от съда да бъде продължен 1 определения от съда срок за внасяне на възнаграждение на особения представител, по която с разпореждане от 30.12.2021 г., съдът е продължил определеният едноседмичен срок за внасяне от ищцата на възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника с две седмици, считано от изтичането на първоначално определения от съда срок.
С молба от 12.01.2022 г. пълномощникът на ищцата е уведомил съда, че няма връзка с ищцата, поради което и не може да съдейства за изпълнение на дадените указания, ищцата не отговаря на посочения от нея телефон и не е осъществила връзка с адвоката.
Съдът като взе предвид горното, намира че ищцата не е изпълнила дадените и от съда указания, тъй като в указаният й едноседмичен срок продължен с още две седмици и изтекъл на 14.01.2022 г. не е внесла по сметка на ПРС определеното от съда адвокатско възнаграждение за назначаване на особен представител на ответната страна, поради което е налице основание за прекратяване на производството по делото. Липсва процесуална възможност за продължаване на процеса без назначаване на особен представител на ответника, а условие за назначаване на такъв е законоустановеното по чл.47, ал.6 от ГПК задължение на ищцата за предварително внасяне на разноските за назначаване особен представител на ответника, призован в хипотезата на чл.47, ал.1 от ГПК.
Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото, а неговото назначаване е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това. То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда, т.е. не зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда, с оглед на което разпоредбата на чл.77 от ГПК е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл.76 от ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса.
Разпоредбата на чл.128, т.2 от ГПК сочи, че разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да ги плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавната такса.
Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се 2 дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба.
Нередовността на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл.128, т.2 от ГПК за внасянето на дължими за образуването и движението на делото разноски във вр. с чл.47, ал.6 от ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК.
В горния смисъл, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.129, ал.3 вр. ал.2 от ГПК, за връщане на исковата молба ведно с документите към нея на Б. Р. Р., поради неотстраняване на нередовностите в определения от съда срок и за прекратяване на настоящото производство по гр.дело № 5041/2021 г. на ПРС, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5041/2021 г. на П. районен съд, като ВРЪЩА исковата молба на ищцата – Б. Р. Р., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3