Решение № 1843 от 21.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1843 гр. Пловдив, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330112650 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. С. Н., подадена чрез пълномощника адв. Д. М., с която са предявени два обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че на **** г. е сключила с първия ответник „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит за сумата от 2050 лева. Като условие за отпускане на кредита, тя е била задължена да сключи договор за поръчителство с втория о т в е т н и к „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по който е следвало да заплати възнаграждение в общ размер на 1800 лева. До момента на подаване на исковата молба ищцата е заплатила 150 лева лихва на първия ответник и 500 лева възнаграждение на втория ответник. Тя поддържа тезата, че договорът за кредит е нищожен поради нарушение на изискванията за ясно посочване на ГПР и методиката за неговото изчисляване, както и поради заобикаляне на закона чрез изнасяне на реалните разходи по кредита в отделен договор за поръчителство. Твърди се също, че договорът за поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като цената на услугата е прекомерно висока (над 40% от кредита) и не съответства на никаква реална престация, доколкото двамата ответници са свързани лица. Ответниците не са представили доказателства, опровергаващи тези твърдения, въпреки указанията на съда.

1

От фактическа страна съдът приема за установено, че страните са били в облигационни отношения по договор за потребителски кредит и съпътстващ го договор за поръчителство, сключени на една и съща дата. Безспорно се установява от справка в Търговския регистър, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което означава, че кредиторът и дружеството, предоставящо обезпечението, са икономически свързани лица. Ищцата е извършила плащания в общ размер на 650 лева по двете правоотношения, които суми се явяват предмет на претенцията за връщане поради липса на правно основание.

От правна страна съдът намира, че договорът за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност съгласно чл. 22 от ЗПК. В договора липсва ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите, като е посочена единствено неговата абсолютна стойност. Това е в разрез с императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която изисква потребителят да бъде информиран за всички компоненти, включени в цената на кредита. Още по-съществено е нарушението, свързано с изкуственото разделяне на разходите по кредита. Таксата за поръчителство по своята същност представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като е пряко свързана с договора за кредит, известна е на кредитора и е поставена като задължително условие за неговото усвояване.

Невключването на тази сума в ГПР води до неговото неправилно изчисляване и прикриване на реалното оскъпяване, което в случая надвишава законовия лимит от пет пъти размера на законната лихва, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По отношение на договора за поръчителство, съдът счита същия за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. Уговореното възнаграждение от 1800 лева при главница от 2050 лева представлява явна нееквивалентност на престациите, което противоречи на принципа на справедливостта в гражданския оборот.

Тъй като гарантът е дъщерно дружество на кредитора, на практика се стига до ситуация, в която кредиторът плаща сам на себе си в случай на неизпълнение, а потребителят е принуден да плаща огромна такса без реална застрахователна или обезпечителна полза. Това съставлява заблуждаваща търговска практика и неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите, целяща единствено извличане на неоснователна печалба извън регулаторните 2 ограничения на ЗПК.

При прогласена недействителност на договорите, получените по тях суми подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, тъй като основанието за плащането им е отпаднало с обратна сила или изначално не е съществувало. Предявените искове са доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат на ищцата и направените по делото разноски.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД , ЕИК: 175330437, да заплати на Д.

С. Н., ЕГН: **********, сумата от 76,69 евро, представляваща недължимо платена лихва по недействителен договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба/ 24.7.2025г/ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899, да заплати на Д. С. Н., ЕГН: **********, сумата от 255,65 евро, представляваща недължимо платено възнаграждение по недействителен договор за поръчителство от **** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба/ 24.7.2025г/ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплатят на Д. С. Н. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 52 евро.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплатят на адв. М. сума в размер на 200 евро/с ДДС/ на осн.чл.38 ЗА .

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3