Решение № 10 от 10.01.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 570/2023
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 10.01.2024
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Емилия Атанасова Брусева, Тодор Илков Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.113 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.113 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.114 · Закон за движението по пътищата
- чл.119 · Закон за движението по пътищата
- чл.119 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. П., 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000570 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №20132 от 21.06.2023г. от В. О. А. ЕГН ********** от гр. П., бул. „М.“ №6, ет.1, ап.3 – чрез пълномощника и адв. С.
В., със съдебен адрес: гр. П., ул. „М.К.“ №1 против решение №249/12.06.2023г., постановено по търг.д. № 380/2022г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която е отхвърлен предявеният от В. О. А. ЕГН ********** от гр. П., бул. „М.“ №6, ет.1, ап.3 против „З.к. Л.И.“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С., район С. бул. „С..ш.“ №67А за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 16.12.2020 г. в гр. П., причинено от Н.В.Г. при управление на лек автомобил марка „Т.“ с рег. № ......., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна полица № ........ г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2022 г. до окончателното й изплащане за разликата над присъдените 24 000 лева до размер от 35 000 лева.
1
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост и не репарира претърпените от ищцата болки и страдания с оглед действителния характер на травмите и периода на възстановяването на ищцата от тях. Счита, че неоснователно е определено наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в размер на 20 % като е прието, че тя не е изпълнила задължението си по чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП като пешеходец да се движи по изграден тротоар. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да увеличи размера на обезщетението с още 11000 лева на 35 000 лева. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38 от ЗАдв.
Не е постъпил отговор от страна на „З.к. Л.И.“ АД.
Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. №23570 от 24.07.2023г. от „З.к. Л.И.“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С., район С. бул. „С..ш.“ №67А - чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт И.
Г. против решение №249/12.06.2023г., постановено по търг.д. № 380/2022г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която е осъдено „З.к. Л.И.“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С., район С. бул. „С..ш.“ №67А да заплати на В. О. А. ЕГН ********** от гр. П., бул. „М.“ №6, ет.1, ап.3 сума над 15 000 лева до присъдения размер от 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 16.12.2020 г. в гр. П., причинено от Н.В.Г. при управление на лек автомобил марка „Т.“ с рег. № ........, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна полица № ...... г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2022 г. до окончателното й изплащане и в частта, с която е осъдено „З.к. Л.И.“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С., район С. бул. „С..ш.“ №67А да заплати на В. О. А. ЕГН ********** от гр. П., бул. „М.“ №6, ет.1, ап.3 сума над 1 699.87 лева до присъдения размер от 3399.73 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медикаменти и превързочни материали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2022 г. до окончателното й изплащане . Счита, че определеният от 2 съда размер на обезщетението от 24 000 лева е в противоречие със съдебната практика по подобен вид искове и съответства на претърпените вреди и на икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането. Счита, че придружаващите заболявания на ищцата са причина да не настъпи пълно възстановяване на функциите и движенията на долния десен крайник. Същевременно намира за занижен процента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Счита, че той следва да бъде определен на 50 %., тъй като тя не се е съобразила с напредналата си възраст и забавени реакции и не се е погрижила за своята безопасност по време на движението си и се е движила не по тротоар, а по велосипедна алея. По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди посочва, че съдът е уважил иска в пълния му размер, като не е намалил същото с приетия процент на съпричиняване. Ако такъв бъде определен не на 20, а на 50 %, то обезщетението за имуществени вреди следва да се редуцира на 1 699.87 лева /алтернативно – на 2 719.78 лева при 20 % съпричиняване/. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата В. О. А. ЕГН ********** от гр. П., бул. „М.“ №6, ет.1, ап.3 твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.12.2020г., в гр. П. , причинено противоправно от Н.В.Г. при управление на лек автомобил марка „Т.“ с рег. № ......... Противоправността се изразява в противоречие на поведението на водача с предписанията на чл.119 ал.1 т.1 от ЗДвП като не е спряла на знак „Стоп“ и не е пропуснала пресичащия пешеходец като го е блъснала. Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност““ п о полица №....... г., със срок на действие от 29.08.2020г. до 28.08.2021г. Твърди, че вследствие на ПТП е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на тибията – голям пищял на дясната тибия /счупване на подбедрица и колянна става/, наложило оперативно лечение с поставяне на заключваща проксимална плака за тибия и заключваща мидиална проксимална плака за тибия, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник за повече от един месец. Твърди, че е 3 получила и посттравматично стресово разстройство, утежнено с хипохондрични и фобийни страхове и тревожност. Твърди, че не е могла да се придвижва самостоятелно, за дълъг период от време е била поставена в зависимост от близките си, тъй като не е можела да се обслужва сама и се е нуждаела от чужди грижи и помощ. Провеждала е дълга рехабилитация, която продължава и понастоящем. Твърди, че е претърпяла и имуществени вреди в размер на 3399.73 лева, изразяващи се в разходи за лечение, медикаменти и превързочни материали. Твърди, че е заявила своите претенции пред застрахователя с молба-претенция от 13.04.2022г., който е образувал преписка по щета. Твърди, че ответникът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева, което тя счита, че не репарира претърпените вреди.
Моли съда да осъди ответника „З.к. Л.И.“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С., район С. бул. „С..ш.“ №67А да и заплати 40 000 лева - обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди, както и сумата 3399.73 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медикаменти и превързочни материали, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.12.2020г., причинено противоправно и виновно от Н.В.Г. при управление на лек автомобил марка „Т.“ с рег. № ........ и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ п о полица № ...... г., със срок на действие от 29.08.2020г. до 28.08.2021г., сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.04.2022г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът „З.к. Л.И.“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С., район С. бул. „С..ш.“ №67А оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”, както и настъпването на ПТП. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило единствено в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС Н.В.Г.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която като пешеходец не се е съобразила с приближаващото се превозно средство, удължила е ненужно времето за пресичане и е навлязла внезапно на пътното платно / чл113 и чл.114 от ЗДвП/. Претенцията за 4 присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лева счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за справедливост.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди на ищцата би било в размер на 30 000 лева. Намалил е същото като е отчел наличие на 20 % съпричиняване от нейна страна и е уважил претенцията в размер на 24 000 лева за неимуществени вреди. Присъдил е законната лихва, считано от 13.05.2022г., от когато е приел, че ответникът е в забава. Уважил е претенцията за имуществени вреди в пълния и предявен размер.
Решението се обжалва от ищцата в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 24 000 лева до размер от 35 000 лева, а от ответника – в частта с която е осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до 24 000 лева и за имуществени вреди – за разликата над 1 699.87 лева до 3399. 73 лева.
Видно от представената молба – застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение вх. №423/13.04.2022г. и отговор от 28.06.2022г., застрахователната претенция е получена от ответника. С нея ищцата е отправила искане до „З.к. Л.И.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 13.04.2022г. Не се спори, че застрахователят е определил 15000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и 3399.73 лева – за имуществени вреди, но споразумение не подписано и суми не са заплатени. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.
Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил марка „Т.“ с рег. № ...... с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. Н.В.Г. като водач на МПС се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на 5 действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С влязъл в сила Акт за установяване на административно нарушение №909069 от 16.12.2020г. е установено, че Н.В.Г. на 16.12.2020г. в гр. П., на бул. „К.“, срещу №74 при управление на лек автомобил марка „Т.“ с рег. № .....не пропуска пресичащия пешеходец, блъска го и допуска ПТП, с което виновно е нарушила правилата за движение, регламентирани в чл.119 от ЗДвП.
Видно от заключението на вещото лице инж. С. М.по допуснатата съдебна автотехническа експертиза основната причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на лекия автомобил Н.Г., която не е реагирала своевременно със спиране на намиращата се на обособената велоалея пешеходка В. О. А., която се е движила от ляво на дясно пред автомобила.
Разпечатката съдържа 28 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88aba074-cf61-4ad6-be68-4607a6344d23