Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1288 от 20.03.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18402/2024
Вид
Решение № 1288
Подписан
20.03.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330118402 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. Д., ЕГН **********, против „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за кредит № *** от 17.07.2024 г., сключен между страните и в условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за кредит № *** от 17.07.2024 г., сключен между ищеца и „Кеш Пойнт България“ ООД, предвиждаща заплащане на неустойка по кредита при непредоставяне на обезпечение по същия.

Предявен е и от „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, против М. Д. Д., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 312 лева, представляваща частична претенция от вземане за главница в общ размер на 500 лева по Договор за паричен заем № *** от 17.07.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 03.01.2025 г. до окончателното изплащане.

В условията на евентуалност е предявен насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 312 лева – недължимо платена сума, представляваща останала незаплатена главница (чистата стойност) по Договор за паричен заем № *** от 17.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 03.01.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба и в уточняваща молба се твърди, че между ищеца и „Кеш Пойнт България“ ООД бил сключен Договор за кредит № *** от 17.07.2024 г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 500 лева, при годишен лихвен процент в размер на 51 % 1 и годишен процент на разходите – 67,32 %. Размерът на погасителната вноска възлизал на 42 лева, платими на 20 вноски с падеж на първата вноска на 24.07.2024 г. и на последната вноска – 04.12.2024 г.

Твърди се, че ищцата е платила на кредитора сумата в размер на 200 лева, от които 100 лева - главница, 20 лева - лихва и 80 лева - неустойка за периода от 17.07.2024 г. до 24.10.2024 г.

Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото липсвало яснота относно начина на изчисляване на годишния процент на разходите. В настоящия случай не ставало ясно кои компоненти са включени в ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимост на неустойка. Не бил посочен математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване по кредита.

Наред с това, договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП, поради което действително приложеният годишен процент на разходите бил различен от посочения в договора, с което кредиторът е заблудил потребителя. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора се нарушавало изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва. Поддържа, че поради невключване на посочените разходи в ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение и представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Счита, че в настоящия случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като нищожността на клаузата за ГПР обуславя недействителност на целия договор за кредит, с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – за определяне на ГПР.

При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 11 от Договор за кредит № ***/17.07.2024 г., предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Съгласно уговореното в посочената клауза, кредитополучателят следвало да представи на кредитора допълнително обезпечение по кредита две физически лица, отговарящи на определени условия или да представи банкова гаранция. Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и е неравноправна. Счита, че същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост. Намира клаузата на чл. 11 от процесния договор за кредит за неравноправна по смисъла на чл. 143, т.

5 ЗЗП, тъй като била необосновано висока. Освен изложеното, процесната клауза се намирала в пряко противоречие с целта на транспонираното в гл. четвърта от ЗПК съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити, съгласно която кредиторът е задължен да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Уговорка за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което водело да допълнителни увеличаване размера на задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение представлявала неустойка, излизаща извън присъщите си функции и целяла единствено постигане на неоснователно обогатяване на кредитодателя зя сметка на кредитополучателя.

С оглед изложеното, моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира 2 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи се, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея и в случай, че неустойката се приеме за нищожна, същата следвало да се счита за изначално неуредена между страните.

Основните параметри по договора за кредит – главница и лихва били валидно уговорени, поради което същият бил валиден. Договорът отговарял на всички изисквания на ЗПК. С клаузата за неустойка не се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Твърди, че определеният в договора годишен процент на разходите не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва, поради което не бил нарушен чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че не е необходимо уговорената неустойка да бъде включена в ГПР, тъй като същата била израз на свободата на договаряне между страните и се дължала при непредоставяне на обезпечение след сключване на договора. Сочи се, че функцията на неустойката била да обезщети изправната страна по сключения договор. Според ответника, твърденията на ищеца, че неустойката представлява добавък към възнаградителната лихва били неоснователни, уговорката за изплащане на лихвата на части била изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределяла задължението му във врамето. Твърди се, че ищецът бил наясно с всички задължения, които биха могли да се дължат от него при сключването на договора, което било постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора. Ответникът твърди, че процесният договор бил сключен по волята на ищеца, като същият имал възможността да обмисли клаузите по него и да предложи различни формулировки и разполагал с 14 дни, в които можел да упражни правото си на отказ по договора.

Според ответника, не е налице неравноправност и по смисъла на ЗЗП, потребителят бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договори за кредит.

Ответникът твърди, че ищецът е сключил три договора с финансови институции от групата на „Ем ви файненс“ ЕИК: 130416233, което осначавало, че кредитополучателят е наясно с условията по договорите, а целта му била да се обогати за сметка на ответника.

Моли искът да се отхвърли. Претендирани са разноски, прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатското възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба е предявен от „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, против М. Д. Д., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 312 лева, представляваща частична претенция от вземане за главница в общ размер на 500 лева по Договор за паричен заем № *** от 17.07.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 03.01.2025 г. до окончателното изплащане.

В условията на евентуалност е предявен насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 312 лева – недължимо платена сума, представляваща останала незаплатена главница (чистата стойност) по Договор за паричен заем № *** от 17.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 03.01.2025 г. до окончателното изплащане.

В насрещната искова молба се поддържа наличие на валидно сключен между страните Договор за паричен заем № *** от 17.07.2024 г., по който на М. Д. била предоставена в заем сумата от 500 лева, представляваща главница по кредита. Съгласно чл. 3 3 от договора и погасителния план към него, главницата следвало да бъде върната при фиксиран лихвен процент от 51 % на 20 седмични вноски, с дата на първо плащане – 24.07.2024 г. и последна вноска на дата 04.12.2024 г. Кредитополучателят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5 от договора, поради което се активирала предвидената в чл. 11 от същия неустойка.

От страна на длъжника били извършени плащания в общ размер на 188 лева.

Сочи се, че задължението по процесния договор е падежирало на 04.12.2024 г., като към датата на подаване на насрещната искова молба в съда, задължението по кредита възлизало на сумата от общо 875.15 лева, от които: 500 лева – главница; 55.48 лева – възнаградителна лихва; 116.52 лева – договорна неустойка и 203.15 лева – такси. Предвид изложеното се предявява насрещна искова претенция за сумата от 312 лева, представляваща частична претенция от вземане за главница в общ размер на 500 лева по процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност – в случай, че договорът бъде обявен за недействителен, се предявява насрещен осъдителен иск за сумата от 312 лева (формирана от усвоената главница от 500 лева след приспадане на направените по договора плащания в общ размер на 188 лева), представляваща останала незаплатена главница (чистата стойност) по договора. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирала писмен отговор, със становище за неоснователност на иска. Излага съображения в насока недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК. Счита, че платените по договора суми следва да бъде прихванати с размера на претендираната от кредитора главница. Моли за отхвърляне на насрещните искови претенции. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното: