Решение № 833 от 23.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. София, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20221000501693 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. Рег. № 16157 от 14.06.2024г. подадена от Т. Д. П., представлявана от адв. Ф., с искане по реда на чл. 247, евентуално по реда на чл. 251 от ГПК, съдът постановил решение № 557 от 27.04.2023г. влязло в законна сила на 16.04.2024г. да го поправи в частта, в която е пропуснал да запише, че отменя решението на първоинстанционния съд и в частта за разноските , конкретно за сумата от 4 693.99 лева представляващи разноски направени от „Юробанк България“ АД за осъществено пред първата инстанция процесуално представителство от адвокат и 300 лева платени като депозит за възнаграждение на вещо лице и в частта, в която е вписал, че отменя решение на Софийски апелативен съд вместо на Софийски градски съд. В молбата е обосновано евентуално искане за тълкуване на въззивния съдебен акт, с цел установяване на волята на въззивния съд по отношение на присъдените в първата инстанция разноски.

Постъпил е и отговор от „Юробанк България“ АД, в който се оспорва допустимостта на искането, като счита, че то е с правно основание чл. 248 от ГПК /по отношение на разноските пред първата инстанция/ и съответно е изтекъл преклузивен процесуален срок. Не възразява, съда да допусне очевидната фактическа грешка, той като е ясно, че въззивното решение отменя това на Софийски градски съд. Не възразява да се извърши тълкуване на решението, при възникване на такава необходимост.

Съдът след като се запозна със съдебния акт, чиято поправка, евентуално тълкуване се иска, със становищата на страните и съобразно приложимите процесуално правни норми, приема следното:

Няма спор между страните и е очевидно, че предмет на въззивното обжалване е решение № 261455 от 29.04.2022г. постановено по гр. д. № 14911 по опис на Софийски градски съд за 2022г., затова навсякъде, където в решение № 557 от 27.04.2023г. по в.гр.д. № 1693 по опис на САС е записано друго, следва да бъде поправено по инициирания реда, на основание чл. 247 от ГПК.

Спорно е дали е допустимо по реда на чл. 247 от ГПК, съдът да поправи решението си когато искането за поправка се отнася до разноските по делото. Според настоящия въззивен състав, няма пречка съдът да поправя по реда на чл. 247 от ГПК всички части на съдебното решение, вкл. и в частта за разноските, ако се констатира, че е формирал воля, а по някаква причина тя не е 1 намерила място в диапозитива на решението или той погрешно е изразил тази вече налична воля.

Разликата между чл. 247 и чл. 248 от ГПК, се състои в това, че по реда на чл. 248 от ГПК, съдът изменя своята първоначално изразена воля и съответно постановява диапозитив в съответствие с промяна във волята.

Видно от мотивите към решението, чиято поправка се иска, на стр. 14, съдът е изложил своята воля по разноските. В частта, която се отнася до адвокатските възнаграждения, съдът е посочил, че ищцата е извършила разход в размер на 8 506.98 лева, а ответникът в размер на 9 687.98 лева. Видно от списъците за разноски, представени пред първата и пред въззивната инстанция, тези суми отразяват разхода направен отстраните за производството и пред двете съдебни инстанции, т.е. съдът е формирал воля за разноските, които всяка от страните е направила пред градския съд и пред апелативния съд. От съдържанието на въззивното съдебното решение е видно, че в неговия диспозитив, съдът е изразил волята си и на стр. 15 изцяло е отменил решение № 261455 от 29.04.2022г. постановено по гр.д. № 14911 по опис на Софийски градски съд в частта за разноските /ред 12 от горе на долу/ , а на страница 16 е разпределил разноските между страните /ищец и ответник/ в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.1 и 78, ал.3 от ГПК и за двете инстанции.

Действително изразът „ ОТМЕНЯ ………. и изцяло в частта за разноските“, не съдържа целия диспозитив на отмененото решение в частта за разноските и след като тази липса е станала повод за спор между страните, може да се поправи по реда на чл. 247 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидни фактически грешки в диспозитива на решение № 557 от 27.04.2023г. както следва:

1.на стр. 14, ред 11 от долу на горе и на На стр. 15 ред 1 и ред 17 от горе на долу вместо:

„ОТМЕНЯ решение № 261455 от 29.04.2022г. постановено по гр.д. № 14911 по опис на Софийски апелативен съд за 2022г.“

ДА СЕ ЧЕТЕ:

„ОТМЕНЯ решение № 261455 от 29.04.2022г. постановено по гр.д. № 14911 по опис на Софийски градски съд за 2022г.“

2. на стр. 15, ред 12 от долу на горе вместо „ …….. и изцяло в частта за разноските“, ДА СЕ ЧЕТЕ:

„ …………… и ОТМЕНЯ решение № 261455 от 29.04.2022г. постановено по гр.д. № 14911 по опис на Софийски градски съд за 2022г. изцяло в частта за разноските, с която Т. Д.

П. е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД разноски по делото в размер на 4 693 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за вещо лице.“, на основание чл. 247 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3