Определение № 33153 от 21.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33153 гр. София, 21.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20231110136314 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. НД 4, бл.437, вх.Б, ет.4, ап.15, чрез пълномощника си адвокат К. – САК, срещу „ФБ“ ЕООД, ЕИК: 22, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „МЛ 3“, бул. „АЛ“ № 51, вх. А ет. 9, офис № 20, представлявано от ИВД и ДВН, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., частично предявена от общия размер на иска от 3000 лв., заплатена без основание по нищожен, евентуално – унищожен договор, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 29.06.2023 г., до погасяването.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети като писмени доказателства: неподписан договор за гаранция.

Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Иска се ответникът да бъде задължен да представи в оригинал всички налични документи, свързани с Договор за предоставяне на потребителски кредит № 703799, включително, но не само Договор за предоставяне на потребителски кредит № 703799 и свързаните с него Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /Преддоговорна информация/, Погасителен план, Общи условия, Договор за гаранция (поръчителство), Погасителен план към него и Общите условия към последния, както и справка от счетоводството си за всички извършени плащания /в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги/, от страна на лицето Л. Б. Р. по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 703799.

Иска се трето неучастващо по делото лице - „ИЗ“ АД, да бъде задължено да представи официална справка за извършени плащания от лицето Л. Б. Р. към „ФБ” ЕООД за периода от 05/01/2019 г. до настоящия момент.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявения иск.

Представени са следните документи: Договор за предоставяне на потребителски кредит и Погасителен план; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредити на ответника; извлечение от регистъра на БНБ.

1

Направено е искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза и съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявения иск, както и другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като относими към предмета на спора.

Основателно, с цел изясняване на делото от фактическа и правна страна, се явява и искането на старните за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът намира искането от ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответната страна да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания по процесния договор за кредит за относимо, необходимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.

По начало платежното нареждане и разписка за платени суми са в държане на наредителя на сумата, поради което искането да бъде задължен ответникът да ги представи с неблагоприятните от това последици, следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и искането за задължаване на ответника да представи договор за поръчителство, сключен с трето по делото лице – ФБ ЕАД /Малта/, като освен това препис от същия е приложен към исковата молба. Следва да се отхвърли и искането за задължаване на ответника да представи копие от процесния договор, погасителен план и СЕФ, доколкото същите са представени с отговора на исковата молба.

Съдът намира искането на ответника в отговора на исковата молба за допускане на съдебно-техническа експертиза за допустимо, необходимо и основателно, поради което следва да бъде уважено.

Съдът намира за основателно доказателственото искане на ищеца за задължаване на трето неучастващо по делото лице „ИЗ“ АД по реда на чл. 192 ГПК да представи справка за извършените плащания от страна на лицето Л. Б. Р. към „ФБ“ ЕААД за периода от 05.01.2019 г. до момента на изготвяне на справката. Ищецът не е представил молба по чл.

192 ГПК за връчване на третото лице, поради което следва да му се дадат указания в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. НД 4, бл.437, вх.Б, ет.4, ап.15, чрез пълномощника си адвокат К. – САК, срещу „ФБ“ ЕООД, ЕИК: 22, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж. к. „МЛ 3“, бул. „АЛ“ № 51, вх. А ет. 9, офис № 20, представлявано от ИВД и ДВН, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., частично предявена от общия размер на иска от 3000 лв., заплатена без основание по нищожен, евентуално – унищожен договор, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 29.06.2023 г., до погасяването.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът „ФБ“ ЕООД са страни и по договор № 703799 за предоставяне на потребителски кредит от 05.01.2019г., по силата на 2 който на кредитополучателя е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 3 000 лева, като ищецът следвало да върне на „ФБ“ ЕООД сума в общ размер от 3690.00 лева, платима на дванадесет равни вноски по 442.50 лева всяка. Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер от 23 % и годишен процент на разходите в размер от 49,110 %, както и че изпълнението на задължението на кредитополучателя ще бъде обезпечено от „ФБ“, въз основа на което ищецът на 05.01.2019 г. е сключил договор за гаранция с „ФБ“, по силата на който се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 2310.00 лв. Посочва, че е погасил изцяло задълженията си по сключения договор, като е заплатил сума в общ размер на 6000,00 лв. на „ФБ“ ЕООД.

Оспорва действителността на договора за кредит с твърдения, че същият не е сключен в предвидената от закона форма, предвид използването на средства за комуникация от разстояние съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, а именно – без предварително представена преддоговорна информация и без получаване на валидно съгласие от потребителя за сключване на договора чрез електронно подписано писмено изявление от потребителя.

Посочва, че разменените между страните съобщения не са подписани с квалифициран електронен подпис. Посочва, че договорът за кредит не е оформен в шрифт, формат и размер, изискуеми съобразно ЗПК.

Наред с това, самостоятелно основание за недействителност на договора е липсата на съществени елементи от изискуемото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК и конкретно: липсата на погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; липсата на клауза относно правото на кредитополучателя на отказ от договора, условията и срока, при което същото може да бъде упражнено; липсата на посочен общ размер на кредита чрез отразяване на сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, както и на коректно посочен ГПР.

Посочва се, че в нарушение на императивните законови изисквания, установени в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в процесния договор за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент, без изрично описание на основните данни, послужили за изчисляването му и без включване като величина при определяне на размера му на възнаграждението, дължимо от ищеца по договора за гаранция. Счита, че последното е част от общо дължимата сума по кредита, която реално е заплатена от Р. на ответното дружество-кредитор, поради което с невключването му при определяне на ГПР се заобикаля изискването на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, което обуславя нищожността на договора на основание чл. 21 ЗПК.

Поддържа, че разходите за заплащане на възнаграждението по договора за гаранция представляват печалба за кредитора, надбавка върху главницата, която се заплаща периодично и именно поради това следва да е част от ГПР. При включването й като негов компонент, то размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на договора.

Ищецът намира като самостоятелно основание за това и противоречието с добрите нрави на уговорената възнаградителна лихва по договора, чийто размер надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, което на основание чл. 11, ал.

1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК обуславя нищожността на целия договор.

В исковата молба се излагат твърдения за недействителност и на договора за гаранция, пряко свързан с договора за потребителски кредит, поради несъблюдаване на изискванията за форма на съглашението съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

В условията на евентуалност ищецът оспорва договорите като унищожаеми, поради сключването им чрез въвеждане на Л. Р. в заблуждение от ответника чрез създаване на невярна представа относно съществените елементи от съдържанието им и конкретно относно действителния размер на общата сума, която кредитополучателят следва да върне.

Наред с това, поддържа, че договорите са били сключени и при грешка.

3

Евентуално – в случай на извод, че договорите са действителни, ищецът оспорва валидността на конкретни договорни клаузи, в т.ч. клаузата на чл. 5 от договора за кредит, предвиждаща обезпечаване на заема с поръчителство. Посочва, че последното има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита, пряко противоречи с разпоредбата на чл. 16 ЗПК за предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, както и на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не позволя на ищеца да прецени икономическите последици от сключване на договора по ясен и недвусмислен начин, което я прави неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП.

Намира за нищожна и клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащането на възнаградителната лихва в уговорения размер, като противоречаща на добрите нрави.

Предвид недействителността на договора за кредит и на свързания с него договор за гаранция и на основание чл. 23 ЗПК ищецът намира за недължимо платена на ответника „ФБ“ ЕООД сумата от 3 000 лева, формирана като разлика между общо платената от него в размер от 6 000 лева и реално дължимата от 3 000 лева, равняваща се на размера на чистата стойност на кредита. В настоящото производство отправя искане за присъждане на сумата от 50 лева като част от общо дължимата от 3000 лева, представляваща планета без основание на ответника сума по нищожен, респективно – унищожаем договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявените искове.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че процесният договор за кредит е сключен въз основа на подадено от кредитополучателя искане под формата на електронен формуляр на интернет страницата на кредитодателя, като след като потребителят е бил одобрен, му е изпратен стандартен европейски формуляр, заедно с проекти на договор, погасителен план и общи условия, в които изрично е посочено правото на потребителя да се откаже от кредита.

Поддържа още, че кредитодателят няма задължение за посочване на формулата за ГПР в договора за кредит, тъй като тази формула е определена в закона.

Оспорва твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното обезпечение е следвало да се включи в ГПР, тъй като ищецът е можел да обезпечи предоставения кредит по различни други начини, включително с избрани от него физически лица и сключване на договор за поръчителство не е било задължително за отпускане на кредита. Поради това счита, че разходите за предоставяне на обезпечението не следва да се включват в ГПР, тъй като заплащането на сумата за предоставяне на поръчителство не е била задължително условие за сключване на договора и е доброволна незадължителна услуга.